Андреа Бочели & Джорджа - Живея за нея
----------------------------------------------------------------
Autori: Mauro Mengali, Valerio Zelli & Annamaria Alibani (Giliath)
-----------------------------------------------------------------------------------
Автори: Мауро Менгали, Валерио Дзели & Аннама ...

Една жена пътува в мрака,
лице в прозореца опряла.
Разсърден змей – свири влака,
сред чужда пустош снежна, бяла.
Българска жена и майка свята, ...

Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...
Да бе, той, Животът – ...

Накрая разбрах, че си хирург.
Нали оперира ми душата.
Скалпелът ти беше малко груб,
затуй боля ме тъй, повярвай!
Сега е вече друго, ...

Завъртя ме в танго есента,
бързи стъпки сред вятър студен.
Сцена малка от жълти листа
и оркестър невидим за мен.
Тя държи ме нежно през кръста, ...

Отново сядам аз да пиша
за болката в душата напластена
и в миг усещам, че не дишам,
защото страх ме е,че трудно се живее –
в свят на злоба, на омраза, ...

За тебе вече и
сълза не бих отронил
Не искам да живея вече
в таз агония
Нищо, че си сладичка ...

Спортът днес поизостана,
някъде назад замря.
Само в спомена остана
футболната ни игра.
Имаме си само Гришо, ...

Според тате аз съм правен
малко като на майтап –
мама казала „Наздраве”
и напила се с коняк.
Мама казва, че съм правен ...

Ти си дебрисът
на моето разбито тяло,
плуващо в кръвта
на слепоочието ти.
Посичам те ...

Наздраве, черпя с отрова,
раздавам я съвсем свободно!
Каня те, ела на парти,
антидоти не мисли!
Обещавам, много да се забавлявам! ...

Но това е Минало
Притъмняло е. Та чак е мастилено.
Някъде валяло е. А у мен – стрихининено.
Гърмяло е, и е трещяло. Дали е нещо оцеляло?
Но това е минало. Бъдеще – но минало. ...

Да, това момиче имаше нужда от собствена реалност.
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...

АЗ СЪМ!
Поетесата Еди Коя Си.
Дето в стихове те облича.
Ти - не беше ли мъж на жена си?
Нямам идея защо те обичам. ...

С развълнувана охра в златисто
и пресипнало тъжно зелено
някой шари по горските листи,
по ескизите есенни в мене.
Вятър хвърля със шепи пендари, ...

Обедно време, гладни стомаси,
сърдити лица, изкривени в гримаси,
зачакват, строени в бойни редици,
на масите хлопват се едри лъжици.
Изпъчи се мъж, висок, по средата, ...

Ще ме обичаш ли
Ще ме обичаш ли, когато
косата ми посивее, но все така
усмивката ми продължава да грее?
Ще ме обичаш ли, когато ...

Старият Капитан
Старият Капитан седи на брега,
сериозен, тъжен и пуши с лула.
Спомня си за Живота, за някога,
за морето, пътешествията и за Любовта. ...

колчем примерно е поведението
и прилежно
и възкачването в управлението
е вървежно

ЗАТУЙ СЪМ ХЕКРЕДЕЛ
Вървя си аз по своя път,
макар, че стъпките провлачвам,
не искам някъде да спрат,
защото още се изкачвам! ...

Ако ти си тръгнеш...
Ако ти си тръгнеш,
Не! Не ще те пусна!
От себе си не мога
и не искам да откъсвам! ...

Когато сутрин,
много тихо,
при мен присяда
лек
денят, ...

Оплаквам щастието свое
и радвам се на своята тъга,
когато с птиците отлиташ
и се връщаш пак с тях,
а молех се да бъде пролет ...

Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...

Нет, не укор, не предвестье
Эти святые часы!
Ив. Ефремов "Час быка"
Къща плажна - охра с лед,
по терасите - метал ажурен. ...

Декември, махало на моите дни.
Студено момиче, което обичам.
Сърцето изтича. Лицето гори.
Ръцете са сини. Говоря на птиче.
Дали си бащата на нощния ден? ...

Зима е. Студена! Снежна! Бяла!
Вечер е! Улицата в светлини е засияла!
Усмивка неизвикана на лицето стои.
Гледам, неясно защо, се усмихваш и ти.
Толкова пъстри сергии светят край нас... ...

Седи си Иванов пред Новата година. И мисли. Не е трудно – но му се налага да е сам. Тъй като жена му и мисленето някак си...Като риба с майонеза. Става, ама...
Пък и на Иванов му е леко с жената. Просто е като движението по пътищата. „Да”, „Добре, мила”, „Разбира се”, „Аз ще го направя”... И никакви ...

Звук, вдишване и две отворени очи.
Събуждам се и долавям мириса ти.
Ръка протягам аз да те докосна,
но върху белия чаршаф, неуловена тя се просна.
Аромат на топло кафе лицето ми гали, ...

След месец Калина се върна с татуировка на рамото и аз зяпнах като я видях, беше с потник, започваше лятото:
– Кали! Забраних ти да си правиш!
Тя се стовари на дивана:
– Престани да ме командваш, не си ми майка! На 17 съм, да не е свършил света като съм си направила татуировка?
Въздъхнах: ...

[la versione italiana di "Angel" (Sarah McLachlan)]
----------------------------------------------------------------------------------------
Сирия - В прегръдката на ангела
[италианската версия на "Ангел" (Сара Маклаклан)]
----------------------------------------------------------------------------- ...

Оставих ти душата и сърцето си.
Не ще ми трябват никога в студа.
Аз нищо друго нямам под небето,
пази ги, мила! В тях е любовта.
Ах, само, само ако знаеше, ...

Днес ще пиша за любовта,
една от най-големите загадки на света.
Кара те да се чувстваш влюбен и щастлив
и от всякога по-жив!
Когато срещнеш истински човека до теб, ...

Сънувах те, мое съкровище свидно,
усещах те близо — тъй както преди...
Но пак се събудих... Защо си отиде?
В гърдите ми птиче от обич гнезди.
Да дишам, да спя, да обичам... не мога. ...

Мога да разкажа есента
с пъстрата палитра на гората,
с шепота на падащи листа,
с гроздовата сладост на лозята.
Мога да рисувам есента ...

Погален пак от вятър сладострастен
роден от спомена за твойте пръсти
изтръпвам пак от сутрешния студ.
Какво бих дал за да останем двама
в завивката дарила ни с уют? ...

Начало
Кубче лед в чаша кафе,
топла прегръдка,
стопи се…
Сняг, мек като кадифе, ...

Sanremo 1997
----------------------------------------
Сирия - Ти си
Санремо 1997
------------------------------------------------- ...