КОЙТО СЕ ВЗИРА ВЪВ ВЯТЪРА НЯМА ДА СЕЕ И КОЙТО ГЛЕДА НА ОБЛАЦИТЕ НЯМА ДА ЖЪНЕ
„ сей семето си сутрин
и вечер не въздържай ръката си,
защото не знаеш кое ще успее – това или онова,
или дали и двете ще са еднакво добри. ...

13.
- Кола за квартала...
- Селото ли?
- Абе, каквото щеш...Отиваш ли?
- Разбира се... ...

Има много бели акули
в Кабо Верде, но визи няма.
Какво? Не сте ли чули?
Празненство трябва и то голямо.
Африка с гордост към нази гледа. ...

Ти и аз – самотни хора,
ти и аз – в несбъднат сън.
Ти и аз... все тъй се моля
сутрин да ме чакаш вън!
Сгушена и тръпнеща сега, ...

Тогава, като тебе, можех да мечтая-
за някого и всичко помежду ни…
В уюта на моминската си стая,
завивах сънищата си, със светли думи.
Празнувах вярата си в любовта ...

Тих бял водопад
от небето се спуска.
Снежинки.Зима.

Живееш щастливо,живееш в любов,но няма ли от онази червена напитка, животът в миг може да стане суров!
Любовта е във виното,казваха нявга,отпивахме сластно и поемахме като някой бродяга..
Виното беше нашият друг,лек срещу всичко,което ни носеше ,,студ".
И нямаше нищо и никой, който да ни спре ,защот ...

Пред твоята икона
Говориме със теб по телефона.
Гласа ти чувам, сякаш си до мен!
Но между думите ти чувам стона
и моя глас от стон е вледенен! ...

Чудничко! Свежичко! Утро сияе!
Нов ден на грънчарското колело вае.
Такъв един... Закръглен! Пълен..
Топличък... С балтона вълнен...
Такъв... Домашен и уютен... ...

Лодката целува кея
двамата със теб
притискаме тела
скрили се от чужди
погледи във нея ...

Лизи профуча през тунела, през залата с морето от фантоми и мятащите се в клетките си мори, изхвърча през вратата и с облекчение откри, че магическите светлини в коридора отвън са запалени. Без да губи и миг, изтича надолу към мястото, където помнеше, че беше изходът и трескаво започна да се оглежда ...

Не сме богати, но не сме и бедни
нещо средно
не сме умни, но не сме и глупави
нещо средно
не сме красиви, но не сме и грозни ...

Имало едно време едно момиче
Да, това съм аз
Тя пътуваше безспирно
И никой никога не я спря
Никъде не бе тя желана ...

Живеем трудно. Ориста си
сами избирахме, нали?
Преглъщаме сълзи безсилни -
а тя, Земята, се върти...
Любов не винаги ни стига ...

Какво изпитвам ли?
Пука ли ви наистина?
Какво се е случило ли?
Ами..влюбих се в жена
Толкова е просто и глупаво ...

Oтказах се
да бъда достатъчна.
Непосилно е,
дори невъзможно.
Искам просто ...

Стих мой
нямаш аромат
и с рима бляскава не си орисан
ръце напукани и мръсни
са те писали ...

Можех да стана журналист
Не станах
Там се говори за другите
с думи
Можех да стана адвокат ...

Човекът в огледалото отсреща
ме гледа изпод вежди начумерено!
Не подозира, че с едно кроше премерено
ще му разчупя мутрата зловеща...
Не му е ясно, че да мигна само ...

Онази светла прошка, дето ми остави,
нечакана, неискана, с прегръдка нежна,
заклевям я (на яве и на сън) да ме забрави.
За мен е тя огромна радост, но е грешна.
Гърбът ми, тръгвайки си, оглуша, ...

Иванчо към Марийка:
Абе разказвах ли ти вица за една дето се чифтосвала с кон...?
Марийка: И какво е станало после?
Иванчо: Ами не е имало после.

Бариерата
Безпрепятствен житейски път няма. Дори и да се движим по наглед най-равния път, изведнъж удряме на камък, камък за който не сме подозирали, но намиращ се на пътя ни и явяващ се наша бариера. Как ще погледнем на това камъче - бариера? То ще ни ядоса, разтрой, ще го подминем или ще се остави ...

На Емо
Ти си винаги с мен
всяка сутрин и вечер.
Пееш ми скъп рефрен
някъде отдалече. ...

Какво си мислиш, Тодоре, кажи,
понесъл подарената ти риза -
че покори моминските очи
и зарад тебе на мегдана слизам,
че стъпвам кръшно, за да ме следиш ...

Вярвате ли, че сте добри хора?
Често съм се питал дали съм добър човек.
Някъде бях чел, че всички се смятаме за добри, независимо дали го признаваме или не. Всички се смятаме за... оправдани. М-да, оправдани е точната дума - че всичко е имало смисъл, че всичко, което сме решили, приедприели, избегна ...

Пролетта е тука!
С невидима ръка
рисува- листа, трева и пъпка.
С целувка топла, разтопен снега
потече весело в капчука ...

пусто село
камбаната бие
само за вятъра

Когато пламъкът се разбули
и затвориш очи...
не свеждай глава
от изневери и лъжи.
Когато си отива любовта, ...

Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае колко
за акостиране. ...

Дали оглавника си слагаш
да не виждаш, като пони?
Гоня ли те, че ми бягаш?
Бягам ли ти – да ме гониш?
Белезниците ли стягаш, ...

Простихте ми, а аз дали простих си?
Открих ли сили, там дълбоко в мен?
От сенките на другите покрих се
и паднах на колене примирен!
Че тая прошка в себе си да търся, ...

Вишнев цвят ще завали
(Svidna)
Гъста тъмнина –мастило,
коприна вплете в кадифе,
наметна на земята було, ...

Ветеринарният лекар си тананикаше в такт с музиката. Колата подскачаше по селския път, но това не го ядосваше, напротив – беше му приятно да усеща неравната земя под себе си. Днес беше на обиколка в района. Имаше само още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше шепата хора, кои ...

Изкушение
Аз ще дойда в късна есен -
непозната и желана,
като летен дъжд небесен
да отмия всички рани. ...

„Червено вино снощи пих...“
Робърт Бърнс
Когато съм тъжен,
и чашата с мене тъжи
и виното в нея ...

Три без петнайсет
Пътувам на север
по път магистрален,
на три без петнайсет
хванал волана. ...

Не беше ден, не бе дори година!
Изминаха тъй много дълги дни,
откакто ти, от този свят замина –
детето в мен остана да тъжи!
А толкова ми липсва добротата ...

Небето вече ми изглежда малко,
днес в полет ме прегърна Юпитер
и спря да се върти вселената...,
за да запеем двама тази песен...