Влизаш в капана на нощта,
в дълбините на своята душа.
Там мрачно е, добре го знаеш,
но пред другите са траеш...
Искаш лъскав да изглеждаш, ...

Повече време
свободно ли имаме,
пò го пилеем...

Една зеница хем излъчва,
хем поглъща черна светлина.
Тя вечно ме съпътства,
тази тежка, кобна злостинà.
Едно око, омразата събрало, ...

Хляб, вълци и вода
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на ...

И всичко, дето си отива,
се връща някак си при нас –
не тъй възторжено-щастливо,
не с тая дръзка, жарка страст,
не с тоя романтичен порив ...

Кейтлийн вървеше по тясната уличка, а дъждът се изсипваше върху нея. Това не и пречеше. Кеийтлин обичаше дъжда, а и сякаш той обичаше нея. Сега мислеше за момчето в бара, което не спря да я гледа цяла вечер и на края просто и остави листче с нарисувано на него разцъфнало дърво. „Нямам никаква идея к ...

Любовта е сила, а музиката е любов!
Преди да почука на вратата ти
мига, в който се откажеш от мечтите си...
Преди, преди да си помислиш
да обърнеш гръб на своето щастие... ...

Хубавата Отеро
По време на почивката ни в Ница решихме с една приятелка французойка да се разходим до Кан. Като минавахме покрай хотел Карлтон тя ми разказа една интересна история за Хубавата Отеро, която някога живеела там. Казвала се Аугустина Отеро Иглесиас и била испанка. Родена от самотна майка ...

Забрави името си вятърът
и тръгна да разпитва по света.
Да търси свойта майчица, баща,
да пита има ли си брат сестра.
Намусен свиреше в тревата, ...

>

Автор: Генка Богданова
Разболя се, разболя се Земята!
Ранена в сърцето от болка се мята,
посърна лицето ѝ, светло и чисто,
мракът забули очите лъчисти. ...

I.
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден ...

Сочат ме със пръсти..
..вероятно не отговарям ..
..на моделните изисквания..
.. бедни са ми дрехите.
..не отговарям на модните клишета.. ...

Like every autumn
Fading is awesome.
One final journey
starts up when the summer is gone.
Down Life draws a vivid impression - ...

Притихвам в теб,
в енигматичната ти същност,
укротяващ най-дръзките ми демони.
И самобитно разпиляваш цялата ми женска чувственост,
в потайните пространства на душата си. ...

остани
когато се стъмни навън
когато изгасне
светлината от
всяко прозорче ...

Няма принцове!
И принцеси – няма!
Пантофката е стъклена – не важи!
Отдавна своята илюзия остави,
по озъбените стъпки на паважа. ...

По топлите извивки на есенното тяло
стремително пътувам към двери неоткрити.
И тъжните парченца от собственото цяло
събирам и разпръсквам неволно сред звездите.
Листата ме завиват с червени балдахини. ...

Ах,мечти, мечти,
колко аз ви имах –
от младини до старини,
все във недоимък ...
Младежките прахосах по жени, ...

Заплача ли, светът за миг застива,
усеща моята тъга, че няма те в тази нощ красива,
а давам всичко за това!
Сълзите капят тихо в океана
раздират сините вълни, ...

Ако ме търсиш, ти ще ме намериш,
Във думите написани, в мълчанието.
Повярвай, за нас все още има време…
а липсата е само оправдание.
Ще ме намериш, ако ме поискаш. ...

Към мен прииждат днес лъчите
и носят образа ти драг.
Потъват в мене – във очите,
и ме заливат с трепет благ.
И цялата Вселена вече ...

***
- Ммм, сега стана вкусна супата, след като сложих оцет, сол и черен пипер и естествено застройка, без нея не върви – мислено си сложи подправки момчето с тежко увреждане, (живеещо на последния етаж в социалното заведение), докато преглъщаше с усилие безвкусната безсолна супа, подавана му от ръка ...

Непотребен си... Да те нося като
белег на рамото – неприлично е.
И ме приемаш за даденост
без да признаваш крилете ми.
Не съдѝ ветровете, ...

Ти ми преряза крилете.
Бавно и сигурно
ме превърна в мишена,
по която се целят сега ветровете,
а отвътре яде ме гангрена. ...

Кога ме ослободија од кафез
ја пуштив месечината во бунар
и со две капки вода
ја изгасив својата жед.
Заспав под отворено небо ...

Сбогом
си вземам
само с мъртвите.
Докато ме има,
обречен си ...

Потъвах в морето бездънно,
загледан в небесната шир,
в лъчите на жаркото слънце,
издигнато в своя зенит.
Полека аз губех дъхà си... ...

Пеейки Словотворя,
говорейки Богохуля,
живеейки Мълча.
Когато творя слова
мисля за слова. ...

Понякога тъгувам за Балкана –
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.
Опиваше ме кроткото мълчание ...

3.
Времето беше спряло…
Хората заеха позиции – кой на прозорците, кой в таванските помещения, кой в мазе, кой в плевня… И чакаха… Мешо, станал неизбран началник на отбраната, вече два пъти обиколи всички, даже успя да отиде до наблюдаващите пътеките. Навсякъде тишина и спокойствие… Нервно спокойстви ...

Не съм заплаха
за никого,
освен за себе си,
в центрофугата на живота.

Когато тръгвам си
от теб, в зори
и пия дългото кафе
в бистрото, долу
от страст и огън още ...