****
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва, ...

Тук изгревите идват много тихо.
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...

Изгубих себе си по пътя,
и връщах се назад, назад
с цел да се открия, но не успях.
Допуснах в себе си
и то без да искам – ...

Щастието е в борбата.
Маркс
Не искам мойто
щастие на други да
да дължа! ...

На малка сергия посред магазини
сред куп магданоз и картоф,
със бял етикет без цена и без име
видях да продават любов.
Явно съвсем непотребна била е, ...

Дай ми този тъжен път
да извървя го бавно
и толкова нежно
и любовно.
Дай ми твоята ръка ...

Изпратено на: Петък, 2008, Февруари 22 13:30:17
Относно: Пардонства.
Здравей, Нощен!
Спомням си и за един колега от студентската ни група - Боби. Той беше вегетарианец, защото "искал да живее колкото костенурките, че даже и повече". Не знам доколко това е един от начините да надскочиш гене
(тук няко ...

Колко хубаво е да си свободен,
право на избор да имаш,
ала сал ако си човек отговорен
добрини в живота постигаш.
Свободата не е да правиш що искаш, ...

Никоя песен
не може да повтори нотите,
по които стъпваш идвайки.
Ти си седмата струна
над нямото ми прагче, ...

Самотата е незаключена килия
от човешкия доживотен затвор.
Векове сред нея живеят ония,
що не искат да тлеят в коптор.
Щит е от прието отчуждение ...

И? съществува ли романтика или я изгубихме във време в което душата ни не може да понесе емоции по силни от сиво ежедневие … премесено с бяло.
Изгубихме ли се във време на празни стаи и зими студени. Нима мислим само за пари и сметки. Цифрите ли заместиха романтиката
И не, не говоря за романтика под ...

Черно-бели сблъсъци съдбовни,
рушат огради и стени издигат.
И неми звуци стенещо-гробовни
с поглед вледеняващ ти намигат.
Зазиждат думи в сърдечни бездни, ...

Тя е много сама.
И това е така непонятно
за врабчетата, дето трошици кълват от
перваза.
И за малкото зайче, за бялото коте, цветята и... ...

Призраци на отминала радост
бавно изцеждат живота от мен,
дух на изстрадала младост
плаче на самотата сива във плен.
Умът ми неистово търси, желае ...

С теб са сваляли крале
и обяснявали в любови,
Ти имаш дух, лице, сърце
и все си във одежди нови.
Веднъж, по-остра от топор, ...

Гори свеќата во собата
што ме спасува од темнина
и ме потсетува дека сум сама
во студени ноќи
и некрстени денови. ...

Луната
е една камбана,
красяща
земната ни шир.
Сърцето ...

При все че в разговор с лекота подхвърляше тежки аргументи, дълбочината на мисълта му и широтата на възгледите му не съответстваха на висотата на служебното му положение. Постоянно недоумяваше защо измежду всичките му познати най-работлив беше Неделчо, а най-ленив – Деян, защо Снежа все мечтаеше за ...

Любовта е чувство.
Обичта е чувство, облечено в разум.
Верността и изневярата са просто решения.
Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
Уважението? ...

Сезоните в живота ми се сменят
полека заваляват дъждовете
но много леко просто е началото
в далечината заблестява мълния
и осветява тъжните дървета ...

Капки по перваза.
Сутрешна мъгла.
Минзухари в ваза.
Падащи листа.
Боровинки, круши, ...

Осма глава
1.
При Милко бяха се събрали десетина души и, на мътната светлина на газен фенер, разглеждаха непознат, странен човек. Кръстев се зачуди кой е пък тоя, но бързо разбра – насреща му е един от бандитите. Беше полуседнал, сгънал крак в кървав крачол, пленилите го бяха превързали раната отгор ...

Днес с есента другарувах
и разговарях с клошаря,
с кучето Чарли флиртувах,
някъде, далеч от Олтара.
Там, не милеят за Храма. ...

/Влакче на абсурда/
Обущарят ходи бос,
а шивачът – гол.
Раздавачът на късмет е прост
и поднася своя стол ...

Една Умора
Насред Душата ми, проснала се е една Умора.
Ината е, дори не пожела, със нея да говоря…
И бавно, неусетно станах ù слуга, придворна -
давам ù вода, храна – определя даже порциона. ...

стихът едничък -
вдъхновител знаметит
е - на мечтите
поезията
съживител лековит ...

1 октомври - Ден на поезията в България
Обречен цял живот да бъдеш воин -
самотен страж в полето на честта,
защитник на обществени устои,
певец възторжен и на любовта, ...

Някога исках да видя
как се променя живота
в тази страна на застоя;
как се надигат събития
и преминават през мене. ...

Не искам да бъда твоя мечта
нито пък вече твоя надежда!
Аз вихър съм с дъжд от листа
който стихийно в света ме отвежда...
Ти беше за мене спирка, перон ...

На Б.
Не чувствам аз никаква болка...
понеже си нямам сърце...
аз имам в гърдите си дупка...
ударен бях някога с меч... ...

Болка е ревността.
Червей- разяждащ плътта,
спътник на младостта,
от годините на мъдростта
ми е смешно. ...

Писък на ранени птици,
синьо-бял в нощта рефрен.
На живота тъй коравата десница
с шамар събуди моят ден.
Посява в буря нови рими ...

Най-силно се обичаме на тръгване,
когато неделимото се къса
на две разнопосочности недъгави,
и търси първородния ни сблъсък.
Обичаме се. В призма на омразата, ...

В един мрачен септемврийски ден излязох навън. Валеше като из ведро. Насреща ми, бутайки пазарна количка пред себе си се появи клошар. Беше облечен в мръсно сиво палто, неизбръснат; косата му дълга и мокра. Той изникна в далечината, обгърнат в мъгла от ситни капчици; приближаваше се с широки крачки ...

Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.
Спомени врат. Почнах да готвя. ...

За приятелството
Приятелството скъпо, ти пази
и пред хората не говори,
че обичаш я много ти.
Хората казват, че магьосници били ...

Не мога да се спра да не напиша заглавието на английски, оригиналният език от който тази концепция идва. Ровя се из английският речник и не мога да открия истински синоним на една пък друга наша вече рядко използвана българска дума - обич. Ето какво пише неизчерпаемият източник на мъдрост Укипедия з ...

Искам да отхапя
очните ти ябълки
и да ги изплюя
в райската градина
на самотата ти.

глава III
"Ерекция" пътуваше към своя пристан под вещото командване на Войводов. Този човек бе надарен със изключително спокойствие и ерудираност. След последната си мисия беше решил да се пенсионира, но от МИЩ го увещаваха, че ще го обезпечат финансово до края на дните му, както и че ще подсигурят ...