В мислите ми... се прокрадва ... спам...
"Да бъда ... или не ...."
... творец със крила ...
или творец със правила...
Хмм... да видим...... ...

Юнаци
Под ропота на конски бяг
се чува ек на български юнак,
лежи и пъшка от дълбоки рани
и гордо той смъртта си чака. ...

Боклука говори за теб.
Юмрука е свит от омраза.
Обуха сандали от лед.
В сърцата им бие желязо.
Гранита самотен гори. ...

Обсеби, плени всяка клетка,
не дишам, ти въздуха взе ми!
Без милост, предпазна жилетка,
попаднах във твоите схеми.
Ни орден за храброст получих, ...

ВСИЧКО казано за Бог е антропоморфизъм! Каквото и да кажем за Него - ние всъщност говорим за себе си, за нашите мечти, надежди, страхове...

Бавно те забравям.
Без забрава.
Но с всеки пулс все повече се отдалечаваш.
А беше толкова реално топъл ...
с мирис на обичане, тръпчинка нежност, ...

Коледа е!
Празнична, тържествена, изпълнена с надежда.
По цялата земя празнуват този зимен ден,
обвит с вяра, чистота и снежната одежда,
защото Исус Христос на него е роден. ...

Мога и да съм красива -
бяла врана в черно ято.
Във сълзица да се скривам.
В скреж да зъзна посред лято.
Мога и да съм послушна. ...

Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае, ...

Джорджа - Суета
----------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giorgia Todrani (Giorgia), Emma Rohan & Jez Ashurst
--------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Джорджа Тодрани (Джорджа), Ема Роан & Дж ...

Съществува ли мисъл-лъх?
Полъхне ли над Нищото, трепва вълничка по него.
Нищото-вълничка не е ли вече нещо?
Но Бог е във всичко.
Как тогава би могъл да е в Нищото? ...

Какво, кажи ми, съм сега
без теб и твойта обич?
Един попарен нежен цвят.
Една мъглива есен.
Един безкраен сивкав свят. ...

Ти си весел смях, спомени безброй,
Небесна шир,
Мир, покой.
Ти си топъл чай през зима,
Албум от снимки, одеяло, ...

Ти си просторите, белите сънища,
мека прегръдка в мъглата.
Ти си ми живото, истинско сбъдване,
мирно ме водиш нататък.
С тебе е лесно и смешно, магическо, ...

Казват, че народ се изродява
и след време от племето му
само пошлостта остава.
Не знам дали е вярно туй!?
Но го изпитвам върху своята душа... ...

Ако изгрееш
Ще се случи ден
И няма да вървя по тази улица
улична
Към пощенската станция ...

Любов и буря
Слънцето бавно се скри зад сивите фасади на блоковете и накара удължените им сенки да запъплят по нагорещения асфалт на булеварда. Сякаш усетило наближаващата вечерна хладина, ято гълъби с шумен плясък излетя от умърлушилата се от жегата ниска топола и се насочи към ширналата се зад ста ...

Ти беше искрата която...
запали в света ни пожар...
пожар от просвета и слово...
събудил човешкия дух...
но беше ти също тиранин... ...

Анита стоеше пред отвореният хладилник и знаеше, че каквото и решение да вземе, то ще промени завинаги живота й. Там, на втория рафт между пакетираните моркови и купата от сладолед пълна с макарони, стоеше кадифена кутия, а в нея бе причината тя да замръзне. Погледна към хола, където преди минута Ма ...

***
Колко несъвършени сме,
страстите ваят плътта.
Боже на изкуплението,
чиста е само смъртта. ...

Вълните са красиви
плувайки към теб,
до онзи миг,
във който се разбият.
Така и аз вървях към теб. ...

В заснеженото декемврийско утро камбаната на селската черква запя още преди първите петли да са се събудили. Песента ѝ известяваше за нечия смърт. Селяните излязоха бързо навън и почнаха да се чудят какво ли е станало. Предполагаха, че може пак някое заптие да е вилняло по площада след зверско пиянс ...

Мамината Коледа -
беше толкова отдавна,
сякаш никога не е била.
Бяха двама с татко.
Чакаха ни с коледното дърво. ...

След като я изписаха, няма как да се виждаме. Но сме се разбрали да се чуваме веднъж дневно по телефона. Тя ми се обажда, когато е сама. Винаги чакам с трепет, но и с тревога момента, когато ще чуя гласа й.
При нея нещата не са хич добре. Повечето време прекарва в леглото. Не може дори да се прехвър ...

Как съм аз живял -
какво съм взел,
какво съм дал,
Животът ще отсъди.
Кое е в повече, не знам. ...

И щом светлинката на душата ти угасне,
и животът пред очите мигом посивее,
болката сърдечна не ще да зарасне,
дори до слънце ясно, небето все тъмнее.
Поглед празен безутешно горе вдигаш ...

29 декември
Последният ни ден в Швеция. Събота е. С Г-жа ...сон решаваме най-после да посетим Музея на Архитектурата.
Всяка година тук са изложени резултатите от кулинарно състезание - къщички, приготвени от коледно тесто - онова уханното, слепено с карамелизирана захар.
Денят е дъждовен и мрачен. Т ...

Пространството не винаги е пълно,
тъй както не е пълна тази чаша.
След изгрева не винаги ще съмне.
Денят ще дойде мрачен и уплашен.
Не винаги ще плачат ветровете. ...

Старата жена
Седнала на студа, стара жена
наредила стари книги, от някога.
Протяга с книга своята ръка,
за да изкара за хляба за вечерта. ...

Като пъстра пролет претворявам
мечтите си във есенни листа.
Небето мигом притъмнява
и безпощадно стича се дъжда.
Порой от гръмки думи ме понася ...

– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...