( монолог на един съпруг)
Ще ви призная нещо много важно:
от скоро време чувам гласове...
Не знам дали тревожа се напразно,
илù пък е от водката-менте? ...

Биаджо Антоначи - Отново обичам
-------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

/на Тихчо/
Моето мило дете. Няма го.
Нейде е в небитието.
Къса парче по парче
страшният писък сърцето. ...

Адема е кралицата в двореца Офинос, недалеч от плодородните градини в покрайнините на Дарсин. Градът празнува. Дарсин е градът на мечтите. Поверието гласи, че всеки, който има неосъществена мечта, може да я направи реалност тук, в Дарсин, но цената, която трябва да плати, е да прекара остатъка от жи ...

ПОНЯКОГА
Понякога така ми се приисква
Да имам във сърцето си отрова
Която при опасност да разплискам
Да опазя туй, което ми остана ...

Самотата във мен се всели
и се вплита все по-навътре в душата
как да повярвам в нечии чужди лъжи
когато раздадох любов, а получих омраза...
Самотата е тежка и зла ...

Биаджо Антоначи - Отворѝ го
-------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Къде съм аз, къде си ти?
Не знам къде си, но аз съм тук,
погледни.
"Не те желая" излъжи
и отново скучна ти ме наречи. ...

Те нямат милост
и жал не ги лови,
единствена утеха дирят.
Сърцето в горест,
празни две очи. ...

Ти си сбъднат огън, цвят от сълза,
полъх от нищо, свят в светове...
Гледаш ме – виждам, бягаш, боли,
стигаш ме – стигам тъмни мечти...
светиш – намирам пак брегове, ...

Иисус Христос е легендарна личност и неотменна част от раздела на Библията, именуван Нов завет. Доколкото ми е известно, в историческите извори от римско време той никъде не е упоменаван от именитите историци /негови съвременници/ освен от един-единствен - Йосиф Флавий и то само с няколко изречения ...

И ти ли, Бруте!?-
умирайки Цезар казал,
а Брут - приятел пръв,
сърцето му с меча си порязал.
Какво падение ...

Родопа планина
Колко красива е нашата страна България!
В нея се издига Родопа планина.
Изправям се пред нея в захлас сега,
прекрасна гледка, преливаща се картина една. ...

Те мечта са за мнозина –
и в пролет, и в лято, и в зима,
ала кьоравото тъй ги заслепява,
мислят, че парата всичко решава,
ала това не е така, уви, ...

Къде са звездите обещани на всеки!?
Къде са? Се питам в нощта!
А стаята тъмна на ухо ми шепне
самота, самота.
Защо очите се взират ...

Каква воня ме абстрахира,
чак хълца вече моят ум.
В метрото - в бъчва съм от бира,
вони на чесън и парфюм.
Защо ли имам сетивата? ...

Погледни ме...
Търсиш отговори?
Погледни ме!
Аз не смея,
но очите ми... ...

Сълзите изсъзнаха вече...
страхът ми отдавна умря...
Е, виж ме, о, мило момиче...
ти мислиш, че тъна в тъга...
но аз съм по-тъмен от мрака... ...

Над облаци летим. Така е илюзорно,
че хиляди вълни се бият в океана,
една със друга и облени в пяна,
прииждат непрестанно, без умора.
А после самолетът сякаш че докосва ...

Само ти ми даваш свободата –
нищо без да питаш,
знаеш, не греша.
И в тъмнината търсиш
само моята ръка. ...

Липсваш ми,
но не когато
късно вечерта не мога да заспя,
не когато съм сама,
през деня и през нощта. ...

Поетите са от друга планета.
За тях тук няма лек.
Качат ли се веднъж във ракета,
създават един паметен век.
И литват далеч в небесата ...

Пепелта ми падна от цигарата
чаках я да звънне
падна и сълза
нежно със любов попи я
за да не се налага ...

Със Стефчо се запознахме през 86-та в завода за електроника, където и двамата работехме в технологичния отдел. Началничка ни беше една дребна и зла хубавица, омъжвана и развеждана незнайно колко пъти. Тогава Стефчо бе един от младите ни технолози, току-що завършил висшето си образование и разпределе ...

НЕ РАЗЧИТАМ
Аз не разчитам на реклама,
на трикове и на ефект,
на помощи от чуждо рамо,
на лъскавия етикет! ...

Без време може би ще закъснеем
със копнежа да се видим отново...
ще колекционираме погледи само...
на нашите неслучващи се моменти...
Знаем, че нищо няма да се промени..., ...

Тя е най-страхотното и мило момиче,
което съм срещал някога.
Най-вероятно няма и да срещна
по-миличко и ослепително момиче като нея.
Тя е като сутрешното слънце, ...

Останахме с болката сами,
среща на четири очи.
Изживява се, там няма помощ,
тя не може да се сподели.
Съчувствието не я лекува, ...

Тя се страхува само от градушките
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се съ ...

Всички блокове
са скапани,
изглеждат ужасно
в дъжда,
обичам теб, ...

Само с тебе…
на Жоро
Открих те сред безбройните лица,
пресекли мойте бързи коловози
и вече двама толкова лета, ...

За мене връх ми бе живота
и го живях дори с охота.
И със дъха си аз последен
достигам до финала леден.
Щастлив и тъжен – без обида, ...

Коледа! Някои хора свързват празника със зимата, пламтящата печка, други, особено децата, с подаръците и Дядо Коледа или както бе в миналото Дядо Мраз. Но все по-малко хора свързват Коледа с времето, в което всичко е притихнало, време, в което човек се чувства омиротворен, време, в което семейството ...

Наричам го Компаньона. Защото винаги има компания. Никога не е сам. Смее се високо. Говори на висок глас. И поръчва. По много.
Той влезе. Поръча за себе си, за шефа, за мен, за останалите гости.
Поръча на всички питиета, но тайно си поръча друго. Поръча питиета, за да му сервираме внимание. Той е са ...

8.
Пушекът от лулата образува малки кръгчета.
– Стана, както предположих. – Болният човек стоеше сам в стаята и разговаряше със себе си. – Може би не съвсем: очаквах да вземе оръжието на стареца. Но защо му е всъщност?
Започна да се смее на глас. Приличаше на луд. Мина му през ума, че бившата му съп ...

Обречен ум
С.Л.
''Парите ли бяха всичко. Секунди на последни терзания раздираха съзнанието му. Определено изкушението бе огромно за бедният му живот, свличащ се към бездната на нищетата. Всичко което обичаше бе на ръбат на масата и очакваше силният замах на неговият избор. Да, парите определено завл ...