Светещите кули на града вече не се виждаха, те бяха прекалено далеч.
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...

Плюйте по мене, когато умирам от жажда!
И ме замервайте с хляб, преди на надвие глада!
На лъжата краката със брадва сечете -
тези бързи, дълги и грозни крака!
Клада буйна само за мен запалете ...

Малък, къс епизод,
просто наричан живот,
подарък за всеки от бог,
да научи своя урок.
Ние нехаем. ...

Ще се превърна в изгрев розовеещ
и в твоите очи ще се огледам.
А погледът ти непринуден, реещ,
ще го подмамя мене да последва.
Ще се превърна в дъжд, ще те погаля, ...

... предназначение: Завинаги.
"Вечерта е хубава, а всичко хубаво
е предназначено все някому."
Усмихвай ми се. Жълтолистен.
Оголен до безсилие. До въглен. ...

сипи си едно уиски и постой
поседни с лирическия герой
нека за мъничко да помълчим
с тишината на очите да потворим
насълзени са право виждаш ти ...

15.
- Здрасти...
- Здрасти, мой човек... Кафенце?
- Няма начин – на път съм... И дай там нещо леко – кифличка, кроасанче...
- Кифличка... Имаше кифлички едно време. Сега няма кой да ги прави... Помниш ли – отиваме на училище с 20 стотинки. 12 стотинки баничка, 6 стотинки боза, че и за две лукчета ос ...

Завинаги?! Такова измерение не съществува.
Обичай ме сега, тъй сякаш няма утре!
И сякаш тъй не съм била жадувана.
Обичай и люби ме
чак до утре сутрин! ...

Така по детски, някак си наивно
се раждат думите...
и се подреждат във куплет.
И изведнъж, напълно инстинктивно
оживяват пред лицето ми картините ...

Откровено, искрено и лично,
Сега пред себе си ще си призная,
няма да оставя нищо скришно,
И няма болките си повече да трая.
Мислех,вярвах и копнях, ...

Тази нощ те сънувах. Сънувах те като моя спасител, който спаси моята душа. Бях в стая пълна с хора, но сама. Хората бяха непознати, шумни, безлични. Никой не ме познаваше и аз не познавах никой. Бях на някакво събиране, имаше повод свързан с теб. Всички очакваха да дойдеш. Ти беше специалният гост. ...

Отклонение
Поисках вярната посока
да пренебрегна, да сгреша
и да извикам тъй високо,
че разума да заглуша. ...

Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше навън
тъмно бе и дъжд валеше
И в самотното сърце, душата
му гореше. ...

Както беше казала Вела на Манол голям празник стана. Много хора се стичаха на поляните край бориките. Едни идваха до извора сила да почерпят, други да си купят по нещо, трети просто да се порадват на хубавото време и пъстрата веселба. Музика огласяше планината, вити хорá приветстваха настъпващата пр ...

Меченце тъжно на прозореца мълчи,
загледано през зимното стъкло.
От плюш, кафяво, с чернички очи,
подпряло сякаш своето чело.
Меченце малко чака и не спи, ...

В този свят тъй чужд, голям
най-важното е... да си желан!
И някъде далече, зад морето
да знаеш – чака те сърцето!
Да знаеш, че във дни студени ...

То стои там високо и красиво
стои през всички ветрове
стои през хиляди обувки и промени
едно цвете на бойното поле.
Ти цвете, красиво и високо, ...

в онази нощ когато
заваляха метеорити
никой не пое удара
никой не стана
глава на ъгъла ...

ДОБРОТА
Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само ...

Писмо до дъщеря ми!
Пролет моя! Колко си пораснала!
В моят свят е зазимено още...
Като трудна, упорита гатанка,
пазя свидно детското ти кошче! ...

Какво става, когато часовника
спре,
когато светът
утихне и всичко замре?
Къде отиват нощните стражи? ...

Бездушни златни пенкала
излезете од шкафот
и скријте се зад завесата,
влезете во длабокиот бунар
на секоја човечка душа, ...

В асансьора смесваше се дъх
на цигара и на алкохол.
Бре от рано почнал тоя плъх
с бренди да замезва хляб и сол.
Че щом се консумира на закуска, ...

It rains out and the tears flow through the windows, when the phone flames and burns inside me, in the soul, I break through the terrible pain, the poison of insults and strange mistakes that I carry on my shoulders this burden cruel and Satirical. I will not complain because it is unnecessary, I ha ...

Върви си ! Мястото ти не е до мен,
макар без теб да страдам всеки ден!
Тръгни си - без да питаш или спреш,
за да изпревариш любовния вървеж!
Ако останеш и двамата ще страдаме, ...

Някой е минал през тази гора,
глуха до вчера и снежна,
и с теменужки и птичи пера
той нарисувал е нежност.
Пъпките в клоните вече цъфтят, ...

......
Сложих на кантар
думите– делата!
Като келнер стар
надул съм си цената! ...

"Обичам те"
Кога предпочиташ да го чуеш?
Преди да изчукам тялото ти
Или след това?
И не че има някакво значение ...

Бягай, бягай невръстна робиньо,
мъгла се вдига, потеря иде!
Бягай от чужди, крий се от свои –
за грош предава, който те види!
Бягай нагоре, навръх балкани, ...

Върви си, любов...
върви и спомени забрави!
Сърцето е ранено и боли,
когато те гледам в очи.
Върви, любов... ...

Към себе си...
Усмихни се на изгрева! -
Винаги има причина -
да прегърнеш Деня си. И с него - да си помълчиш...
В тишината, понякога... толкова Истина има! ...

Минутки по-късно в стаята влиза втората социална асистентка и ми казва че Другата Шефка ме викала. Отивам. Черпи ме с бонбон, кафе и ми благодари за това, че съм се подготвил подобаващо за оперативката. Поема ангажимент до седмица да вземат решение за Мой Човек.
От тук нататък се зареждат доста по-с ...

Добре дошъл!
В сърцето си те каня, заповядай.
Малко е студено, наметни се.
За хаоса, който виждаш, извинявай
тези преди теб сега разчиствам. ...

на Емо
Очите ми са вече езера
и в тях не може слънчев лъч да влезе.
Тъгата ми внезапно се прибра
дълбоко в мен. И празнота извеза ...

Монолог, след три сутринта
И другите изневеряват.
Но спазвайки благоприличие,
го пазят в тайна. Не признават.
Това е нашето различие. ...

Дали ако бях срещнал друга
щях да съм така щастлив?
Дали ако би срещнал друга
моят мозък сив
щеше да "сипе" чат-пат цветни рими ...

В сумрака на утрото
премалели от горещия ти дъх,
по перваза накацват
в бледосините си рокли
малки снежни момичета ...