пренебрегната
любов - с любов лекува
се протегната

В безвремие…
Притихнала прегръщам есента,
а после пускам слънчево хвърчило,
усещам как се стича във кръвта
един рефрен от минало щастливо. ...

За отговор се питам,
но отговор не ща,
сърцето ще попитам,
а може би Душата?
Къде си ти, с кого си, ...

Вчера се мòтах в килера
/беше неделно почистване/ –
три рими само намерих,
стари обаче и вкиснали.
Пуснах и прахосмукачката – ...

- Какво беше това? – попита Карълайн. Тя остави приборите си настрана и се ослуша.
- Кое? – обади се съпругът й от другия край на масата.
- Стори ми се, че чух автомобилни спирачки. Нали каза, че вилата е изолирана, Джак?
- Така е, скъпа. Тъкмо заради това се нарича „Гнезденцето”. Идеалното място за ...

И ние от основи издигнахме и украсихме. Ех, не всичко, а само двореца. А и него не целия, но само тронната зала и църквата. За повече време нямаше. Хората напираха и искаха цар. Български цар. Пък от другата страна Петър и той далдисваше за корона. Стига е бил овчар, монах и какъв ли не нищ и смерд ...

Денят на народните будители има запазено място в съзнанието на българите. На тази свята за българското общество дата, ние имаме възможността да си спомним за титаните на мисълта, създали нашата национална култура, и да се преклоним пред тяхното величие.
Празникът се отбелязва за пръв път през 1909г. ...

Кога денот ми е лош
и цвеќето во вазната
ми ја колве надежта.
Животот ме носи во својата празна прегратка
за нас остануваат тешките камења ...

НА ПРАГА
На вратата тихо се почука
- Кой е? - чу гласа си някак променен.
- Аз съм, отвори да вляза!
- Отбий се утре, днес съм уморен! ...

V.
Кръчмарят ни чакаше.
На масата – да казвам ли, че беше под асмата, до чешмата, в коритото на която се плакнеше дамаджанка с вино?
Седнахме, сложи големите чинии със сармите. По три сарми във всяка съдина. Нормални селски сарми – по два юмрука всяка.
И глинена паница с кисело мляко. Лъжица в него ...

Един саксофон изплака в мрака.
Молеше за светлина.
И аз му светнах, за да видя
един студент на перваза разплакан.
Той извличаше от сакса стон след стон... ...

Ооо,Свещена нощ!
С толкоз искрена и щура радост,
в невиждана и буйна сладост,
с дивашки eнтусиазъм,
търчат в душевен оргазъм... ...

Ти ми бягаш, но аз ще те стигна.
С теб наравно и аз ще вървя.
Ще поискам с око да намигна
вместо - впрочем - в душа да кървя.
Ще те хвана аз страстно с ръката ...

Мога да го имам, ако искам.
Може да ме има, ако иска.
Можем да се имаме взаимно.
И го искаме.
Плътта ни лъже, ...

В един сапунен мехур е затворена вярата ми
и лети към небето, преди да се спука
и да се разбие на едри мастилени капки.
И да потече през улука.
В тези диви треви е поникнал животът ми - ...

От книгата на атонския монах,
що съвестта на нацията събуди,
що бе звезда в робския мрак,
що озари "главите луди"
до взрива на бунтовния април, ...

1 ноември Ден на народните будители
Епископът умираше.
А вън, зад стените на манастира, денят се раждаше слънчев и ведър сред птичи гласове. Първите лъчи докосваха върховете на дърветата и нито лист не трепваше, сякаш, за да не смути милувката на слънцето.
Старецът не виждаше това, но знаеше, че е т ...

Ще дойдеш ли? Заклещена на края
на някакво видение неясно,
с копнежи в тъмнината си витая,
ранена от един очакван блясък.
Защото беше другата пресечка, ...

Будители святи! Денят е за Вас.
Небето е синьо, а слънцето меко.
Поробени братя издигнаха глас.
Вековната ярост излъчи лицето.
Ноември е хладен, самотен и сух. ...

От пепелищата, майка България,
не веднъж и дваж се възцари,
родина свята, дори Византия
пред паметта глава склони.
Кръв лъвска, буйна притежават, ...

Не зная как да видя подир думите
бъдеще... неясно спира се край мен,
поглежда ме, разпраща ме
по задачи и не мисли
като мен ...

Една старица дрипава и бледа,
събрала в себе си несгоди и печал,
протягаше ръка и в студ и в жега
и чакаше зрънца от хорската ни жал.
Край нея гълъби долитаха, ...

Живея с мрак в душата дълго време
надеждата ми за обич напълно се разби
помислих си, че може пък и мене да огрее
любов една във тази закъсняла възраст
Живея с болка във душата много време ...

Изкривените лица ... , и ограбени сърца!
Разпиляната сълза ... на хиляди зърна!
Пресъхнала уста в задушаваща зора!
Крещи за помощта на отминалата я съдба!
. . . ...

Отивам си. Отивам си полека
и без дори за миг да предположиш.
Изчезвам като призрачна пътека,
в една гора, която си пребродил.
Отдръпвам се. Изгубвам се по малко ...

Препуска животът стремглаво
като див необязден мустанг.
Ако не хванеш юздите му здраво,
ще премине върху теб като танк.
Задъхва се човекът и бърза ...

Вие никога не се усмихвате,
като двама души на дуел,
които се поглеждат в очите
и се влюбват.

Пътувам си аз в автобуса,
в слънчев,октомврийски ден,
листата с вятъра препускат
и предизвикват красив, магичен дзен.
Пътувам си аз в автобуса, ...

Чертае времето пътища,
адреси на хора и улици,
където ще стоплят ръцете ми,
а сърцето търси любимия –
Йордан, Иван и прочие. ...

Уморена от фалшива любов,
от фалша в сърцата,
от фалша в лицата,
от студени докосвания,
от бързо сменящи се лица на екрана... ...

Не мога да бъда такава.
Не мога да се сърдя на другите жени, които те обичат. Които те търсят. Които те следват. Които се опитват да те достигнат. Които те желаят и искат да бъдеш част от живота им. Които са били част от живота ти.
Не мога да им се сърдя.
Не мога да бъда несправедлива. Към никого.
З ...

Любопитство
　
Все чакам нещо да се случи.
Живота да се промени.
Нечаканото да науча, ...

Често се твърди, че Денят на народните будители се губи в сянката на Хелоуин. От няколко години всеки път щом приближи месец октомври, в електронната мрежа започват да се появяват множество мнения, свързани с точно тези два празника, като част от мненията, по обичай, са или в едната крайност, или в ...

Измъчи се Рада докато износи бебето. То се напираше да излиза без време. Мъж и като писано яйце я гледаше и обикаляше. Не бяха млади вече, друго си нямаха... Като се разриташе малкото, Рада туряше ръка отгоре му и думаше :
- Стой, стой... на малко си още... да изпролети па тогава...
В ранната пролет ...

Искам тихо в нощта да се скрия,
да забравя за всичкото зло,
гордостта в мен да надвия
и да помня, че "днес" е било!
Ще събирам сълзите си в спомен, ...

Бернар Лори
През цялата си съдбовна история Балканите често са ставали свидетели на преместване на своите граници, водещо до преминаване на територии от единия в другия лагер: от Дар –ал Харб в Дар – ал Ислям, от християнските държави в Османската империя през ХІV – ХV век; след това в обратния ред ...