Моя тиха и вярна тъга...
с дъх на есен и почва дъждовна...
Спри на моите устни сега
и кажи ми: Защо съм виновна?
Колко мъртви звезди съживих, ...

... шарената черга на историята.
Или: "Часовник в еуфория."
Я ти постилям, либе, шарени черги.
Да легаш, либе, да легаш...
Постели ми история. Натъкана. ...

Топлината ти се спуска като вихър
в клепките на мъничка вселена
и вярват в теб, макар да недоспиваш,
всичките ти случки да са земни.
Мигът е наш в конец от сянка тиха, ...

Когато се обличам само с тишина,
аз ставам толкова въздушна, лека
в недрата на огромната ѝ дълбина
и погледът ми някак син, и мек е.
А в теб е облачно, дъждът е друг, ...

Макар да знаеш че на прага
на твоят дом започва всеки ден...
И винаги с начало ново
доставя ти, любов и плен.
Датираш дати, молиш се, надяваш ...

След тътнещите бури в бедствен бал –
гощавка с писък от смъртта на танца,
погрома превъзмогваш помъдрял,
с превити колене, следи от рани...
И чакаш в камък да разпукне цвят ...

Ако любовта е огън, нека горим.
Ако любовта е болка, нека ни боли.
Ако любовта е болест, нека сме болни.
Ако любовта е безкраен океан, нека плуваме.
Ако любовта е сняг, нека трупа. ...

Мъжка сълза
Мъжката сълза, когато я видиш ти,
дали от болка е или от тъга!
Не се усмихвай, просто го прегърни,
тя искренна е идва от душа! ...

заличена сред
„новите условия“ -
и думата СВЯН

Момиче след колите подтичва –
образ на „СТОП“ за много водачи.
Съдбата ѝ мъже да развлича
я заставя само скришом да плаче.
Еднакво и в жега и студ ...

Бог отново е преуморен.
Ряза, подрежда, върза възлѝ.
Още един живот бе сътворен!
Бе засилен по житейските бързеи.
Сега можеше само да гледа. ...

Някъде съм те срещала.
С вятър си пращал песни.
Ти си ми бил копнежът.
Чел си ми дните често.
Сигурно няма пясък, ...

Когато ти простя ще бъде зима.
Ще бъдат мъртви летните щурчета.
Ще пеят ветровете песен димна
и с халите ще образуват чета.
Когато ми простиш ще бъде пролет. ...

на людоблизците
Ах,
Вие
лакеи,
мръсници ...

Отворих очи в странна тишина. Часовникът не беше звънял. а аз бях будна?! Е, да! Неделя е! Няма да ходя в холдинга. Обещах на майка си да остана вкъщи и да подредя мазето.
Денят обещаваше да бъде хубав. Късна есен е, ала слънцето се бе подало, усмихвайки се весело на света. Дърветата смирено се бяха ...

Вярата ще се роди
На мен ми стига,
че винаги ми казваше обичам те
в душата ми е топло,
но сърцето ридае безутешно. ...

ЛЮБОВ и вѝно -
същности нетленни и
благословени
ЛЮБОВ и вѝно -
същности небесни и - ...

От валежа закапа надежда.
По студа се разтече сълза –
а светът моделирал е прежда
от гърба на сънлива роса.
От небето злокобния тътен ...

Ти идваш като кръстница вълшебница,
но носиш лък на купидон,
душата ми направи пленница,
в сърцето ми заби пирон.
Накара ме безумно да се влюбя, ...

I глава
Кристина Иванова бе младо 22-годишно момиче, което живееше в малък провинциален град. Бе дребна на ръст, със светлокестенява коса, зелени очи, приятни обноски. Беше много упорита в справянето на задълженията си в университета. Обичаше академичната среда в Пловдив, контактите, които бе създал ...

Заедно срещахме несгодите, докато някои от нас не започнаха да ги създават!

„Те са неверници, убийци, злодеи!“
„Те се опитват да ни завладеят, да ни подчинят, да ни превърнат в роби!“
„Убивай!“
„Отмъщавай!“
„Прочиствай!“ ...

След бурята, която връхлетя бреговете на Еос и бушува през цялата нощ, на зазоряване вятърът утихна и дъждът спря. Изгревът разпръсна лъчите си над океана и той задряма в безмълвна медитация. Ако го нямаше лекия ветрец, който къдреше водната повърхност с едва забележими букли, океанът би изглеждал н ...

Почекај лето
почекај кај моите сандали од песок и сонце
почекај ќе дојде есента со кочии од дожд
за да отвори пат за зима
за да го вдишам студениот воздух на декември ...

Сънят е малък живот
Живот, който не изживяваме
Живот, който виждаме само нощем
Живот без граници
Живот нереален ...

В един малък селски град,
кон закусва с мармалад.
Крава порка си на бара,
палнала една цигара.
Патка води на пързалка, ...

Думите му
се отпечатват на бузата ѝ.
Ръката му
ги следва понякога,
но не за да погали. ...

Притворила очи ме призови.
Наяве твоят зов да ме сънува.
И в чувството мигът ще улови
един роял, решил да ни векува.
От изповеди всеки тон трепти ...

Бъди ми бяла роза! И блести,
когато те прегръща светлината.
Очите ми лъчисто освети
с най-приказните тайнства на жената.
Утроба и молитва. Път и знак - ...

Поглеждам те. Очите ти лукаво
се взират в мене, докато мълчиш.
И нека да си кажем тук направо:
с грима си няма да ме заблудиш.
Умора от зениците наднича ...

Дом е мястото, в което може да си сам,
но да не се чувстваш абсолютно самотен.
Ти си къща без прозорци,
нямаш минало и бъдеще.
Мебели и патос липсват. ...

Защото в този свят случайност няма ...
Аз, неслучайно в тебе се откривам!
Намираш се и ти в мен, и двама
делиме делник...
Мисли провокирам ...

... не ти ли се е случвало понякога
да се усетиш в мрежите на паяк
и Сивото в деня ти да те впряга
в хомота си (а впрегнат как да бягаш?)
да ти се струва всичко е без смисъл ...

РЕШИХ ДА ТЕ ПОПИТАМ, ЧИТАТЕЛЮ
От известно време се опитвам да проумея един факт. И не мога. Честна дума, нямам си на идея коя е причината. Затова реших да те попитам, уважаеми Читателю на сайта „Откровения”. Единственият ми разказ, от всички публикувани в „Откровения”, който няма нито един коментар ...