Доброта не се лекува
Доброто, то прави светът по-човечен.
Когато изчезне си вече обречен
да бъдеш самотен сред толкова хора.
Така свободата ти, всъщност затвор е. ...

Добротворството и добротата
са на бъдното, деца, вратата!
Добротворството и добротата
идват от на времето недрата!
Добротата е във вас, дечица! - ...

Предадоха ме думите, така ли?
Ще трябва да си стягам вече куфара?
Приятелството вчерашно забрави
и между нас друг вятър май задуха.
Не се грижи, известни са ми стъпките, ...

доброта е и
низвергнати лошите
думи в езика

Бих се радвал ако успея да внеса у всеки от нас с музиката си малко повече топлина, любов и състрадание, все така липсващи и трудно откриваеми сред този бездуховен и материален свят!

Татко мой,
ръка ти аз целувам,
искам да си вечен ти.
Синът ти винаги ще радва
твоите неугасващи очи. ...

Всеки ден... всяка нощ...
в мислите си... се откриваме... и душите си докосваме..
така разтопяваме разстоянието между нас...
Всеки ден... всяка нощ...
в прегръдката... Нашия дом... се сливаме... ...

Кога нарцисите ќе заспијат
невидлива летам во темнина
во средината каде сите се знаеме
во овој свет мал како кутија од кибрит
а моите драги пријатели без компас ...

Без Разсъдък
Нима пак всичко се повтаря?
А умът ме лъжеше лукаво,
че болката във мен ще намалява
нужно ѝ е още малко време... ...

Искам, но не мога!
Страх ме е, но искам!
Как да му го кажа?
За мен не е толкова просто, колкото изглежда...
Когато го видя... ...

Тя е една от светлите ни прояви
и сочи ни дали сме криви или прави,
ала гузна ли е, тъй боли,
а всеки правил е бели.
Нека всеки да се постарае ...

Вървя през пустинята и потъвам
в оазиса на своите мисли...
капсулирам ги в капсула на времето
и ги заключвам на дълбоко в душата...
Разкъсвайки сърцето ми до болка...! ...

"Утро, свито в шепа тишина..."
Павлина Григорова
Пусни го да си иде! И недей
да свиваш в шепа тишината мокра.
Знам, есента дори да преболей ...

Тръгна първи.
Не спря този път,
Пред стиха засиял в полумрака.
Тръгна за да премине отвъд
И разбира се, нея да чака. ...

Врата без ключ
Когато твоите стъпки,
тихо поведат към мен,
премини през прага.
Чакам те! ...

След дълга, неравна, чудовищна битка...
най-сетне аз бях повален...
ромфеи забиха ми те в раменете...
не можех да движа ръце...
от моите устни кръв мигом потече... ...

Искам шапка-каубойска
и два пищова да запаша
но от шоколад.
Искам си и гуменото пони
намазано със мармалад. ...

Не ми разплаквай гроздето –
сладостта му зян ще изкапе –
какво ще пиеш с оплаквачките,
ако кехлибарът го суша захапе.
Не ми разплаквай усмивката, ...

Толкова удари понесе моето сърце,
от удари на приятели, любими и врагове,
но въпреки това не спря да тупти,
и да рисува красиви мечти.
Казвах му: "Недей да се хабиш, недей! ...

Холограмно
Накъдето да се завъртиш,
в многоцветната му гама,
изненадан ще установиш,
че е всичко холограма. ...

Да търся утопичното е моята мечта.
Трудна е, но не и непосилна.
Съвършенството във теб видях,
красиво тяло, но и буйна, силна.
Влюбих се – в идея – ...

Дъждовна капка.
Вали във мен тъгата.
Болка за любов.

Лошо време
Тук три дни времето е лошо,
намръщено е и вали!
И есента ме гледа косо.
И тя от тъмно се бои. ...

Една стена пред моя поглед
и виждам само твоята душа
трепти свикнала с любовта ми
а ти вървиш уверено бъдещето светло.
Кое ти дава тази сила? ...

Там горе някога, далече в Рая,
високо в облаците над земята,
Адам и Ева... най-накрая
опитали от ябълката на змията.
Плодът бил пълен с много грях ...

Безбрежен пристан...
Студ... Умора...
Том прелистен...
Болни хора...
Звезди умират... ...

Прошката, как може да боли,
с онази болка пареща сърцето?
Сякаш безпричинно в теб вали,
дъжд от сълзи стапящи лицето
във восъчни капчуци. Ще текат, ...

Имам белег на сърцето.
Белег незарастващ.
От оная чудна вечер
под звездите гаснещи.
Там две думи ми прошепна, ...

Колата на Лизи свърна след табелата на село Каменци и подскочи жизнерадостно за кой ли път, когато успешно премина през поредната дупка на пътя. Кафето в стомаха й се разплиска, заплашвайки да се върне, откъдето е дошло. Шосето пък криволичеше спокойно пред нея и сякаш й намигаше с тези свои очи ямк ...

Аз всяка дата съм запомнил,
защото моят календар си ти,
и може да звучи, нескромно –
поетът може – тъй боготвори!
За седем месеца ,любовни ...

1.
От дълги години бяха заедно дядо Георги и баба Юлия, напоследък модерно наричаща се госпожа Юлка, добре си живееха, без думи се разбираха, един без друг не можеха. Хубави деца отгледаха, красива къща вдигнаха, богат имот стопанисваха.
Но годините вече тежаха, косите посребряха или заминаха във ве ...

Една жена разчупваше греха
като погача месена на скрито.
Някой пееше: "Каква жена..."
и бършеше потта си от очите.
Тя не чуваше. Заета бе с това, ...

И някак си уютно е, и кротко.
Под древното природно наметало,
под пухкавото преддихание
на зимно обещаващо начало.
Притихнали душевните тревоги ...

Минаха няколко седмици. Изля се много дъжд. Съобщиха за наводнения. Пътищата станаха хлъзгави, катастрофите се увеличиха, автобусите закъсняваха; човешкият свят започна да нервничи.
Адвокатът си мислеше, че времето въздейства на хората не толкова с променливостта си, колкото със своята неизбежност. ...

Шоуто започва.
Палят светлините.
Елхата – във гирлянди.
Възгласи ехтят.
Коледа празнуват, ...

Без изпепеляващата страст и без онази любов,
но като нещо което всички очакваха да се случи.
Като доказателство за сключен брак,
заради свидетелите които се бяха разписали.
...ме роди майка ми на този ден, ...