когато голямото сърце ми плаче
плачат и листата на дърветата
когато на душата ми е тежко
няма я глъчта на дечицата
в градинката ...

Това е разширен вариант на есето ми „Науката уби Бог и от трупа му се роди идеолог”, в което ще разширя и разясня някои от идеите, изказани в него. Оригиналният текст ще е в нормален формат, а новият ще е отделен със скоби – { }
{Бележка:Започвам първия параграф на есето с кратки и сравнително ясни ...

Стига студ, стига дъждове,
охлюв даже може да умре.
Нека слънце лятно да пече,
стягайте се всички за море.
Бански стари намерете ...

1.
1991 г. с. Кърнаре
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. ...

/от цикъла "Баба Дана на тавана"/
Автор: Генка Богданова
По пантофи и по риза,
от тавана баба Дана,
като облак тъмен слиза ...

Взе душата му, о, Боже!
Но помилуй и прости,
на света без зло не може:
в кой ли ще се прероди??

Откъснати крилцата на мухи
се трупат върху жълтите павета,
от очите ми си пази тя трохи,
заключени зад няколко резета.
Предсмъртните туптения на кит ...

Нека бъде съвсем непринудено,
нека грешката бъде случайна.
Нека бъде небе несъбудено
над поле, пълно с макове ранни.
Нека някаква дълга илюзия ...

Животът ще си отиде, мила,
само ти си ми утешение,
само ти си ме окрилила,
едничка от гнет душевен спасение.
И сълза за теб ще падне ...

Горд съм именно с теб, че те познавам,
ти си толкова добронамерено момиче,
аз никога не съм се гордял със себе си – признавам,
но те открих, поливах те като кокиче.
А ти бе толкова ранима, плаха, неуверена, ...

Кого заблуждавам, освен мен самия?
Че способен е някой да изрази на хартия.
Душата свободна, жадуващо тяло.
Човек на половина, понякога цяло.
Пейзаж кой способен е в думи да свие? ...

Не се страхувай.
Почувствай вътрешното си "аз".
Бъди в хармония със себе си.
Искай и вярвай.
Животът е хубав. ...

Никога не съм ходила където
ти ме отвеждаш сега...
макар винаги да си ме водила,
и откакто се помня пея...
Никога не съм се чувствала... ...

Топла съм...
в окръжността на твоите чувства,
нищо,
че стрелките отмерват ни времето.
Отразена съм звездно ...

Описание
Докосването на ръцете ти,
по ръцете ми е като
полъх от тих летен вятър,
едва доловима въздишка, ...

Останал сам съм насред нищото,
в зимата от сиви страхове,
прегърнал съм с душа си мислите,
безспирно бликащи от мен.
Попадам в мрака на безсилието, ...

Ти знаеш ли?
Аз чувам как шепти небето
във звездна нощ усамотен,
улавям мирис на жита в полето,
Добруджа докосвам и вече съм пленен. ...

Очите ми се пълнят като чаши,
преливат от вълнения дори.
Проблемите световни са и наши,
а нашите са с дяволски черти.
Трудно се преборва Сатаната. ...

Често питат ме дали съм луд,
някак си различен, странен;
със амбиции като на никой друг,
с порив нелогичен и спонтанен.
Бил съм в мисли и мечти отвеян, ...

Преминаваш край мене,
усмихнато щастие...
А след теб се излива дъжда,
сякаш плаче природата
в миг на безвластие – ...

Сбогувахме се.
Само със очи.
Реката на живота няма русло.
Разлѝва ни далеч един от друг.
Една любов не стигна. И се пуснахме. ...

Като стара грамофонна плоча
все в ума ми се въртиш.
Всяка песен ми е най-любима.
Дали и ти сега не спиш?
В тази нощ, тъй нежна и красива, ...

Продължи
Рано ме събуди пак денят,
дори и виделината още спеше,
от тайнствените сенки на нощта,
пробуди ме, звездно ми шептеше. ...

Пристан за сърцето ми
Сърцето ти за моя сън е пристан,
а любовта ти – бурното море!
При тях се връщам всеки път пречистен
защото твойта обич ме зове! ...

- Аз съм просто мозък, в череп окован.
- Кой го каза това?
- Аз!
- А кой си ти?
- Стан. ...

Котенцето Белоснежко
мяука тъжно и се жали,
а под пъстрата му дрешка
лъскат кожени сандали.
С красна джувка на ухото ...

За "Бившия" ти трябва дипломация.
Всеки път се връща с обяснения.
Недей да спориш, дай му информация,
Туширайки последващи вълнения.
Потупай го по рамото, разбираща, ...

Здравей, Свят
Здравей, Свят!
Какво с теб не е наред?
Здравей, здравей!
Как да ти помогна? ...

Черна дупка отвори се в далечината...
Мрак. Студ.
Паника. Страх.
Глад. Болест.
Хаос. Убийство. ...

Няма кой да ни пожали,
сърца сиротни да смири.
Вечер вятърът ни гали
и бърше едрите сълзи.
Няма кой да ни пожали ...

На въпреки
Понякога пък няма да ти вдигам,
понякога ще карам на инат,
когато пък решиш да ме нервираш –
багажа, и през входната врата!... ...

При мен нещата идват някак късно.
Мама ме родила в края на деня.
Цветята жаля, не искам да ги късам.
И все по-трудно ми е да се променя.
При мен събитията бавно отзвучават... ...

Не мога да забравя очите ти,
които така нежно проникваха в душата ми.
Не мога да забравя усмивката ти,
която ме караше да се чувствам щастлива.
Не мога да забравя ръцете ти, ...

Отново тичам,
забързано гоня
последният влак.
Препускам със
сълзи на очи, ...

Толкова много те обичам! Дори не можеш да си представиш... Обичам смеха ти, обичам начина, по който говориш, за нещата, от които си мислиш, че разбираш. Обичам аромата ти, обичам стила ти. Ти пък обичаш да се подценяваш. Постоянно говориш глупости! Как можеш да си по-красив, или по-умен, как дрехите ...