Този ден му е писано да бъде дъждовен.
Ту се смее, ту плаче… нарочно.
Вади спомен усмихнат, после виновност
за непоставена точка.
Този дъжд е орисан да измие скръбта, ...

Човек минава през какво ли не...
През сълзи мъката в сърцето да изплаче.
През смях бесовете свой да прогони
и в тъмното да търси светлина.
Човек устроен е, и да прощава... ...

Още Аристотел е дал рамо на кристално ясната логика, наречена логика на изключеното трето. В нея всяко конкретно твърдение е вярно или невярно. Трето положение е изключено. В тази логика твърденията приличат на добре изсечени монети с две условни лица - ези /истина/ и тура /лъжа/. Прието е да отъжде ...

Трудно е! Всичко в живота е трудно. Няма как да минеш по лесния път. На всеки му е трудно, не си мислете, че момичето със скъпо яке, маркови обувки и най-новия модел телефон, му е лесно. Няма хора без проблеми. Просто някой не говорят за тях, аз съм от тези хора. Приемете го, лесен начин няма! Няма ...

ОТСТЪПВАМ ВЕЧЕ АЗ....
Отстъпвам аз, от първата редица,
Нареждат се по-младите пред мен...
Не съм спечелил, в тото „шестица”..
Но дните се прегърбвам уморен!... ...

Любов, аз те чувам в сърцето си
като нежен благослов!
Любов, изгрей чиста и свята
над света себичен и суров!
Нима поривът ти тъй вечен ...

Нищо не може да ти попречи
да бъдеш щастлив.
Ти сам си пречиш.

***
Прозрачен тензух
пред очите.
Сън обхожда
звездите. ...

Мрази ме и до болка и до смърт,
да се почувствам в болката щастлива,
безименна, без образ и без плът,
е любовта, която си отива.
Крещи, обиждай, само не мълчи, ...

Едно, две, три –
на пръсти детето брои.
За четири се двоуми,
нали е толкова малко –
само на три. ...

във формата на всеки съд
намира си водата тишина
замръзнал порив за живот
охлажда питието на деня
бълбукащата лятна синева ...

Без думи често тръгва любовта,
тъй както и без думи тя дошла е,
затръшната поредната врата,
на болката ни пътища проправя.
Там няма радост. Няма светлина. ...

Недей се затваряй ти в граници тесни,
послушно дете не бъдѝ.
Недей да угаждаш
на всеки, на всички,
недей да ...

Светѝня-песен
трубадỳрена, а той -
на милостиня...

Колкото и мизерията да ни натъжава
има смисъл животът наш.
Не се стремим към слава,
а да живеем като в САЩ.
Нека родината се възроди, ...

СЕЧ
Не ме ли познавате! Питам!
Че ми пробутвате тази лъжа,
че мога да бъда възпитан,
че искам в легло да умра! ...

Спряха за малко да се поразтъпчат. Слязоха от маздата. На едно бяло листче, скъсано на ръка и защипано с кабърче на дървото до първата къща, имаше син печат и подпис. Мъжът доближи и прочете на глас:
– Ще се спира водата.
– Как? Тук! Точно тук ли?
– Така пише. Няма страшно.
– Не ме е страх. Учудена ...

Песен,която записаха моите симпатяги от тийн бандата
Ати-китара
Симо-китара
Теди-клавир
Мартина-вокал ...

Нейде ѝма ли
„Разделяй и владей!“, е
мерзост на злодей...

Не заспах...
Като смърт ще е дълга нощта.
Черни шалове мята над земята студена.
Отвисоко се хили кръгла жълта луна,
като прилив прииждат ...

Щом няма да те имам...
Светът е полудял и ми крещи -
Глупак е този, който продължава!
Не връщай се, където те боли!
Обичат те, когато ще останат!.. ...

От празните думи
и надежди, илюзии -
предпочитам аз ножа,
забит точно и бързо.
Може всичко да свърши ...

Една илюзия по заранта отплува -
напуска своя китен бряг
и вятъра платната ѝ раздува -
превръща я в сигнално-ярък флаг...
Една илюзия със лекота разлисти ...

Преживях живота си - реки и морета,
пустини знойни, джунгли, блата.
Богатство събирах в душата си клета,
за да мога с обич на Вас да го дам.
Не зная какво със него ще купим. ...

Не ми се бъркай в скъсания джоб
и редките ми пръсти не зашивай.
На вещи не желая да съм роб,
от фалша им ще стана горделива.
На мен ми дай ветрище да ме вей, ...

Отворих очи в тишината и мрака,
почувствах теб и топлината.
Ръката ти на гърдите ми трепна,
погали ме и сънят я укроти в здрава прегръдка.
Измъкнах се тихо. Спи! Без мен! Аз си отивам. ...

Мрази ме
Мрази ме! Аз напук ще те обичам!
Само за теб сърцето ми тупти.
Макар да си студен и безразличен
обичам те! И много ме боли! ...

Връщам се назад във времето
Там където с вперени очи
Гледа ме момиче приказно
Окрилено от мечти
Две очи блестящи, ласкави ...

Къса се в мене нещо горещо,
Нещо кървящо, нещо човешко,
Което сякаш в мигом умира
Под рухването на твойта душа.
Душата, която във мене изгаря ...

Колко много боли от това,
че показах ти маска поредна.
Сред море от фалшиви лица,
ти със блясък в очи ме погледна.
Не повярвах на чудото аз. ...

Липсва ми жълтата есен и
топлият цвят на узрелите кестени,
които са покрили уморената от лято земя с кафяво килимче.
Липсва ми преходът
топло - студено, ...

Лъчи!
Аз ще съм
по обувки…
Ти ще си
по сандали... ...

Можем ли разрушени да опитваме отново да градим?
Можем ли душите си сами да изцелим?
Можем ли да открием пътя изгубен,
можем ли след болката отново да се влюбим?
Възможно ли е празни да творим? ...

Вървя по стъпките на вятъра,
разрошил клоните на минало.
От залеза окървавен в кармин,
на хоризонта плаче гларус.
Златисти, дюните горят ...