За първата обич
Първи път сега обичам
и няма по щастлив от мен!
Във любовта си аз се вричам!
И от това съм вдъхновен! ...

Със сенките ще спя,
по пътя мрачен ще вървя.
Ще се срещна със моята утеха,
във мрачна, без звезди пътека.
Със вълците обичам да танцувам, ...

Докосвам те! Понякога те милвам!
Ти бягаш, хитро се изплъзваш.
В други къщи, сърца и
умове се приютяваш.
Благ с теб съм, ...

Клетва
Мразя виното! Заради тебе пия!
Сънувам те, животът си ми ти.
Обичам те, от никого не крия.
Все тебе търсят моите очи! ...

Погледни през моите очи,
виж това, което не видя ти.
Усети болката, която усетих аз,
усети всеки мъчен час.
Нека тебе също те боли, ...

***
Странна работа е това.
Странно е как знаеш за съществуването на тоя човек от няколко дена,
а всъщност,
си го познавал цял ...

Гледаш със невярващи очи
Докосваш с пръсти плахи
навън неспира да вали
Денят открадва твоите минути
***** ...

Поезията е картина на стената
забравена висяща си така...
Защо обаче чувствам в нея вятъра
и аромата на несъществуващи цветя?
Защо часовника от нея ми тиктака ...

НА АЛЕКС И ЦВЕТИ.
Цвети често с чай гощава,
тя изтънчени обноски има –
Лейди е в двореца на Даяна.
Много весела е и игрива, ...

Пътят дълъг е и пълен с изненади,
с чудни персонажи и странни пейзажи.
Вити стълбища над притихнали ливади,
статуи изваяни с лица усмихнати и отчаяни.
Пътят дълъг е и зове към далечни земи, ...

Ожулих си петите от
скитане...
Дланите си продрах от
молитви...
За малко щастие... ...

24.07.2017 г. Велин

На времето страшно великите думи
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.
Чернее небето! Пустее сърцето! ...

Един е Слънчо -
гали, топли, радва.
Щом залезе идва Сънчо.
Милион деца в пазвата си грабва
и ги приспива с майчина обич голяма. ...

Когато ти се обади по телефона след работа и ти каже, че е купил бушони и се прибира с нещо за ядене в къщи!
...И те нарече "миличка".
И ти прати въздушни целувки.
И усетиш, колко е хубаво, че го имаш.
И колко е хубав този свят с него... ...

Мама тръшна я ангина,
праща ме до магазина.
Десет лева тя ми дава
и подробно обяснява:
„Оги, вече си голям, ...

Заченат съм от време и пространство
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка, ...

Не бих посмяла
твоя дух да отвлека
накрая на земята.
Не бих ти обещала любовта
да се изсипе ...

изобилие
и нищета - това е
действителността

Казва се Илюзия. Днес е неизбежна.
Облачно вали, восъчно догаря.
Бедната душа. Фитилът ѝ е земен.
Свети и оставя букви в полустаите.
Бял нечакан сън, спънал се във времето. ...

Тя се стича по вените – светъл и тих благослов...
Светла Гунчева („Любов“)
Дойде при мен във залезния ден,
когато вече нищо не очаквах.
Когато уморена, примирена ...

Вечно са там –
на пътната пейка.
Четат поредната жалейка.
Ще си отидат, като суха вейка
в някой ден лъчист. ...

Tези 23 зими,
в които те нямаше,
съкратиха ужасно
живота ми.
Добре че си тук и е лято.

Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.
В дъждовни капки върху жадна ръж ...

Наш'та котешка котилка,
се превърна във броилка.
Нощес Писа на дивана
с котенца си три застана.
А нещеш ли из гората, ...

Нашата държавa
Винаги, когато чуя политици, държавници или други висши служители да наричат Родината ни, „тази държава“, потръпвам от негодувание. Да наречеш държавата в която си се родил и живееш, и към, която си поел определени задължения „тази“ е неприемливо. България не е “тази” или “онази”, тя ...

Ефремилия, Керемергиева по майка, никога не прие фамилията на мъжа си Златохрист Бурханларски, защото смяташе, че е нелепа и не подхожда на името ѝ. Това ѝ решение издигна между тях тънка, но видима стена, която с годините се превърна в тежка и видима ограда. Златохрист Бурханларски се обиди, но зар ...

Кадифена мелодия
и медена сладост
в мен се разливат
винаги щом те помисля
и ставам сълза – ...

My mistress' eyes are nothing like the sun;
Coral is far more red than her lips' red,
If snow be white, why then her breasts are dun;
If hairs be wires, black wires grow on her head.
I have seen roses damask'd red and white ...

Ето, еньовденското слънце изгрява
и надига златокъдра глава,
и наднича при нас да събуди
с ранили лъчи закъснелите наши мечти.
С дъх на росни юнски билки ...

Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...

Гърдите ми -
кафе на зърна.
Опита ги.
Последва цигара.
Верига от дим ...

Сетивата ù бавно се разбуждаха след дългия сън и започваха да подават неприятни сигнали. Клепачите ù изпърхаха за момент, после натежаха и се затвориха отново. В този момент на Ерика ù се прииска да не се събужда. Усещаше, че сънят я предпазва от някои неща. От някои много, много лоши неща.
Пет мину ...

Редките щастливи мигове се помнят цял живот. Благодаря!...
Понесъл на ръце Луната
тази нощ,
отиваш в Дунава
да я окъпеш. ...

Не бих могла дори и да те моля
за малко обич или пък внимание...
Не бих могла дори да ти говоря
в пристъп на трепетно вълнение...
Дори не бих могла и да те гледам - ...

Те дойдоха по здрач. Дойдоха с ветровете, с искрите на далечни, угаснали огньове, с шепота на мъртви листа, откъснали се от дърветата си преди много зими, с бълбукането на водите на потоците, прорязващи меката, тежка черна земя. Бяха безбройни и прииждаха от всички страни – от юг, север, запад и изт ...