Кофти ден, още
имах надежда.
Не искам да Умирам
за Теб.
Искам да Живея ...

Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.
Обичаше ли някога преди? ...

Страстта си тръгна със среднощен влак.
За сбогом ѝ помахах примирено.
Единствено се натъжих, че пак
пространството ще гасне вледенено,
че любовта ми свита ще мълчи ...

Учен доктор в село влезе
Нагласен като за празник
Леля Деля със козела
Вече хляб и сол е взела
Ха бе де бре хайде синко ...

Съдба
ТЯ е във възрастта на старостта,
по дух е бедна богаташка.
Бяга след поредната мечта,
не сеща участта си сиромашка. ...

Нави ме да отидем да берем къпини. Недостойно е това дело, особено за мъжествен тип като мен, взел силите на цялата нация и ума на жена си, но приех в миг на умопомрачение. Обаче дотолкова ненавиждах решението, уж гласувано с мнозинство и почти доброволно, че вечерта си пийнах повечко – да имам сили ...

Случайно да ви се пише история, да искате да да прочетете за едно море. Сърцето ми е море, очите ми винаги търсят бряг или просто гледат хоризонта. Обичам морето и нямам в предвид ходенето на плаж, а морето. Обичам, когато съм тъжна, може би дори носталгична да отида и да гледам морето, да погледам ...

` С всеки следващ ден шестгодишният Славчо се обездвижваше все повече и повече. Неговата мания да се изживява като автомобил се задълбочаваше, а желанието му да „ презарежда” ставаше неудържимо. На всяка крачка – хапка, на всеки завой – глътка, а килограмите се трупаха! В детската градина също бяха ...

Солената пътечка на лицето ми
се наводни отново...
Така отдавна бях забравил, че
река се стичаше по нея.
Изгубен в погледите ви, ...

От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...

Казват, че летя в облаците,
щом неуморно търся
нещо чисто и красиво.
Но аз виждам красота
и в цветята и тревите, ...

Родопа пее и танцува.
Родопа стихове реди.
Тя цялата е епопея.
Отключена за бъднини.

Силна, пареща любов.
Огънят изгаря душата щастлива,
вярата дава криле,
но аз те моля, помогни.
Кажи нещо, да отвърна поглед, ...

Разчупена погача е Луната –
разпръсната в парченца – рой звезди...
и сърцераздирателна е тишината,
безсилна себе си да приюти...
С невиждащи очи е светлината, ...

Ния за последно погледна архаичния часовник – осем часа. Време е за тръгване. Натам й беше познато – на покрива, вземане на таксолет, три минути полет и после достатъчно време да облече специалния екип, да приеме дежурството, да огледа цеха за месо…
Звучеше доста тревожно, дори страшно, но това си б ...

Светът не може да е просто
реклама на продукти
с нула калории,
автобус пълен с хора,
мълчаливи самотници, ...

Огледало какво е то?
Изкривена реалност или отражение на нашите души?
Какво ще откриеш ти щом се вгледаш ти?
Себе си ли ще видиш или някой друг?
Толкова ли си се променил? ...

... И възгордяват
ли се, се от ГОСПОД БОГ
отдалечават...

183. И най-тежкото поражение не може да оправдае думите „не ми се живее”.
184. Хубаво е човек да вярва любовта. Лошо е, когато го прави сляпо.
185. Този, който е прегърнал самотата, може лесно да превърне болката в свой приятел.
186. Истината е там, където никой не я търси.
187. Не се подвеждай от б ...

Може би някога, в следващ живот,
в ден засега неизвестен,
пак ще се срещнат под синия свод...
Всичко ще бъде по-лесно...
Стройно момиче със синя пола. ...

Ако всичко видя, всичко усетя,
всичко докосна, всичко направя,
пробвам от всичко и приключа със нищо,
наранена до смърт от една надпревара,
после тихо задишам, с ръце помечтая, на земята задъхана, ...

Не ме поиска...
Не изпихме кафето си заедно
не изпушихме кутия с цигари
не целунахме устни, омаяни
не докоснахме своите длани... ...

Лодката на Любовта
Седим заедно с теб в лодката на Любовта,
срещу теб съм, с греблата греба.
Греба срещу течението, това е Живота,
по-лесно е по течението, но така е в Любовта. ...

Там някъде, където небето самотно
с дъждовните си устни влюбено целува
извивките прекрасни на земята,
по която стъпвал е Орфей...
А през нощта, щурците в окосените ливади ...

Глава I
Прибра се вкъщи със затаен дъх и бясно препускащо сърце. Още не можеше да осъзнае какво се случва. Стараеше се да стъпва на пръсти върху студените плочки, за да не вдига шум. Не искаше никой да я вижда точно сега, с разпиляна коса, огъващи се колене и ... миризма на уиски.
Утре щеше да е дру ...

На първата ми голяма любов
Да те целуна искам, позволи ми!
Като хлапак се влюбих изведнъж.
За първи и последен път, прости ми!
Нима не си целувана от мъж? ...

Защо ги убих? Все още не мога да отговоря правилно на този въпрос.
Аз и досега се питам дали съм изкрейзил или шизо-то ми е хакнало системата, ама май не съм толкова зле - щом ме разпитвате и записвате гласа ми на това изобретение. Обаче знам със сигурност, че халюцинациите не са това, което хората ...

Подсети ме
когато съм
тъжна,
че съм имала
и хубави ...

Дори да вали,
ще дойдеш,
нали?
Ще чакам
на мръсната ...

Във училището Стойка,
днес отново има двойка.
И запита вечер мама,
да не би да е измама?
Снощи цяла вечер учи, ...

Опитвам се.
Да се свия.
Като изтрита сълза.
Да стана невидима.
И да се събера. ...

На Галя Павлова - моята прекрасна учителка по пеене...
Обичам да пътувам
из твоята музика,
да потъвам във времето и,
в гласа и на копнежи... ...

Минаха години.
Още плача за едни кафяви очи.
Още помня един пронизващ поглед.
Още усещам едни горещи плътни устни по кожата си.
Още различавам един-единствен аромат – твоя. ...

Факт
Младостта си отиде, старостта е в разгар.
Боже, колко смешна е мойта орис сега,
че душата е жива, още пълна с мечти;
че сърцето до лудост бие в мойте гърди; ...

Автор: Генка Богданова
Добър вечер, Любов! Поседни!
Да пием по чаша тежък „Мавруд”!
Дълги нощи и тягостни дни
сам от мъка аз пих като луд! ...