Понякога привиквам да те няма,
не те и търся в спомен уморен,
заривам въглените си в дълбока яма,
не искам да изгарям в този ден.
Понякога привиквам да не страдам, ...

Ела!..С отворени обятия!
В нашата вселена чудна.
Заради тебе измислих всичко ново.
Няма слова! Има само прегръдки!
Няма тъмнина, само греят звездите. ...

Das Herz ist mir bedrückt, und sehnlich
Gedenke ich der alten Zeit;
Die Welt war damals noch so wöhnlich,
Und ruhig lebten hin die Leut’.
Doch jetzt ist alles wie verschoben, ...

Омръзна ми вече от писачи, поети,
стъпили на динени кори,
дето лъжат в рими, в куплети,
стари и млади и себе си дори!
Омръзна ми вече от патриотари, ...

Заплетен сноп от слънчеви фотони,
проникнал надълбоко в първичната тъма,
опарил чувства, надълбоко скрити в спомена
и провокирал чистата душа.
Разпъната от недоверие по пътя си ...

Обичам те,
когато спиш
с ръчички
свити под брадата.
Обичам те, ...

Осем жабчета зелени,
кръглооки и засмени,
скачат, бутат се и крякат,
някой да ги храни чакат.
Мама жаба Кикерица ...

Вижте, Дракула пристига
и с едно око намига,
целият изцапан с кръв,
страшен е, един такъв...
Зъби се и ни се мръщи – ...

Ние и света ЧАСТ ШЕСТА
Децата, семейството и обществото
Нашата отговорност като родители – 6.1.
В съвременното общество науката и държавата изместват родителите от функциите им. Счита се, че науката знае повече и по-добре какво е нужно за децата. От тук следва, че учените и хората с висше образовани ...

Мълчание
Дали си струва твоето мълчание,
понякога граничещо със страдание?
Мълчиш, а в теб се бори гордостта,
напира зад зъбите ти и Честта. ...

Душа-птица
Душата ми е птица наранена!
Душата ми е пепел след пожар!
Запалена, до край изпепелена
от твоята любов, от твоя чар! ...

Кажи, наистина ли съществува,
от плът и кръв
или е хаос от мечти
и цветни сънища,
които те страхуват от теб самия? ...

Небето е настръхнало до сиво,
а аз по памет там рисувам слънце,
във ранно утро мрачно и сънливо
посявам някъде щастливо зрънце.
Вилнее бурен вятър сред полята, ...

Имам нужда от теб - да те дишам
като въздуха в снежна гора,
като мирис омаен на лишей
в часовете на лятна зора!
Имам нужда от теб - да те пия ...

Ще бъде забавно. Но представи си, всяко съществуващо доказателство може да се окаже грешно, ако се окаже, че има някой мъничък пропуск... Всичко е толкова несигурно... И забавно, като се замисля, защото хем е, хем не е каквото си мисля... И все пак не мога да приема, че животът ми е толкова объркан, ...

Знаеш ли, болката няма име.
Няма въздух в лабиринт от бягане.
Слепецът вижда като прилеп,
китарата издъхна от отлагане.
От дялкане на приливи и отливи ...

На масата видях консерва с боб.
Позабравена, но още в срок на годност.
Пробих я с отварачката и хоп –
дочух аз шепот някъде отдолу:
– Тихо! – Шшшт! – Дали е безопасно да излезем? ...

Капчици по твоето лице красиво
или частици от старото море.
От паднали звезди следи
или просто сол с вода.
Лукавост на жена, ...

Повикай ме!
Изпитваш ли понякога желание,
когато се зарадваш, да крещиш,
да стискаш силно, в бездихание,
от щастие, и нежно да душѝш? ...

Бели и червени кончета завържете,
на любими хора, мартенички подарете,
да са живи, да са здрави и да са с късмет,
а по кошари и градини – много берекет.
Баба Марта с шепа надежда подарява, ...

Върни ми красивия вчерашен ден,
върни всички от миналото,
чудните и невъзможните,
неосезаемо-печалните.
Върни ми всички казани слова, ...

Солена самота. Самотна чайка.
Пера на чайка, носени от вятъра.
Самотен вятър. Спомен неочакван,
изпълващ празнотата...
Солена празнота. Напразен прилив. ...

Крещяща тишина.
Празен шум.
Истина, любов –
игри на болен ум.
Булевардни лъжи. ...

ШЕСТ ПО ЦЕЛЗИЙ
Р. Чакърова
Като в Събота, шести, съвсем неглиже и рутинно
се промъква нахално единствена съботна мисъл...
Не допускам, че идва след обед невинна ...

Привличане
Какво е трябвало да става
не знам. Ала при нас се случи.
И интересно - продължава,
макар и вече да сме с внуци. ...

Да си пресмяташ дните...?
На кой да се отчиташ?
На себе си...?
Не виждам смисъл.
Живот... Иди го премери, ...

Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...

Вървя. Не много бързо, не много бавно, а с нормална скорост, уж. Може би бягам, но не мога да си го призная. 3 часът сутринта е, няма нищо около мен, та от какво да бягам тогава? Отговорът е лесен, винаги е лесен като умът ти е ясен и отворен за мислене. Бягам от единственото нещо, което не мога да ...

Да очакваш писмо,
или неписан зов...
Да очакваш вест,
която търси чест!
Да очакваш една ...

Съставен от ноти, разпръснати в хаоса.
Такъв е животът – сгрешена симфония,
написана наяве, като абстракт,
синтезиращ единствено наш‘та ирония.
Петолинието е тяло, а пък нотите – чувства. ...

Докосни ме, като вятър във нощта,
чакам те неистово желана,
погали ме, както бриз погалва планина,
целуни ме и ме обуздай с любов за двама.
Вкусвам те със жадните си устни, ...

Тичаш, ветре, през поля и гори!
Неуморно по пътя си тичаш.
Не те плашат нито скали,
нито океанските бурни вълни.
Но, когато задъхан, уморен и утихнал, ...