След сладкото безвремие,
когато всичко свърши,
за дълго ще мълчиш.
И по страните ти
ще слязат бавно ...

Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината ...

Сомнамбул
Откакто те видях – и те сънувам,
и вечер ме е страх – да не заспя,
а никога не вярвах в сомнамбули,
на сън дори, ти пиша във нощта.. ...

Така ще те запомня – уморен
от дните некрасиви на живота.
Различен и самотно запленен
от влюбена, но неизлята нота.
Която вместо мене ти е трън ...

Толкова копнежи изкопнях.
Толкова миражи изсънувах.
Случи ли се? Не! Напразно пях.
В мислите напразно те целувах.
Толкова безкрайни часове ...

Тъмна счупена бутилка, черно покривало на нощта,
мирисът на бъчва гнила разнася се сред дива самота...
И лежи в калта пиян самотник, черен и изгнил,
любов, надежда, успех, живот – всичко е пропил...
Ридания пиянски до небесен взор летят, ...

Минах, минах първи клас,
чуваш ли ме, батко?
Мога да чета на глас
като тебе – гладко!
Буквите ги свързвам в срички, ...

Ухаеше на скъп парфюм и егоизъм.

От уплах всяка нощ се будя.
Няма те до мен, а идва буря.
Пуша цигара след цигара,
чакам да се появиш на прага.
Кошмарите съсипват ме, любими. ...

В Съавторство Със Силвия Илиева(Plevel)
– Разсъблечена, безсрамно бяла –
убождаш сладко двете ми очи.
Ослепен не дишам. Дявол знае –
слепец как пие вино през сълзи. ...

За мъртвите – само добро
за живите – все тая.
Мъртвият няма да отвърне,
упрекнат във зло,
а живият може да се покае. ...

Мрак нахлува пак в нощта,
на пода студен сгушен седя.
Съдба или орис какво е не знам,
любов огромна имало там,
разбита любов, двамина разделя ...

Дай ми душата си, приятелче, сега
такава – приказно-вълшебна
не искам друго, само нея да погледна
кристално чиста, като утринна роса.
Дай ми душата си, в сърцето да я нося, ...

Да, днес светът ми е полуразбит.
Останаха ми две очи надежда.
Те светят като клечици кибрит...
(Поне синът ми с обич ме поглежда.)
Но как боли проклетото сърце ...

На Емо
Мъката си ден след ден разплитам
като плетка сбъркана и крива.
Всяка паяжина в къщи питам
само с теб ли бях така щастлива. ...

Тичащи букви в думи събирам,
редчета после с мисъл полирам,
мъничко рими, мъничко проза,
мъничко его, мъничко поза,
мъничко нежност, малко фриволност, ...

Малък съм като Давид
малък и безпомощен!
малък е и ''Чочко''
ама все го търсите
малко са ми и мераците .. ...

душа-
безплътна
разширява
обвивка
с цел ...

И знаеш ли, преди ми оставяше шоколада на прозореца.
Ей така, да ме зарадва. Щом будех се и погледнех към прозореца,
освен слънце там имаше и капчица любов.

Очи! Кажи да спрат.
Да не пронизват с хладен поглед
а после впили се омраза да таят
да спират устрема на всеки полет.
Къде изчезна в тях морето ...

Пестицидите от
чешмата
на живота
бавно ще убиват
корена на плевела, ...

Докато гледах горе към небето,
си спомних за детето.
Което беше пълно с безгрижни дни
и обичаше дългите игри.
Беше малко, шавливо ...

Аз съм обречена,
твоя мишена.
С думи съблечена,
от вяра лишена.
Копнеж забуксувал. ...

На ъгъла на улиците „Пайдушко хоро“ и еднопосочната „Морски шах“ живееше миловидна старица на име госпожа Симптом. Още от името е ясно, че въпросната беше хипохондрик в последна фаза, от което си патеха личният ѝ лекар, доктор Неиздържам Повечев и останалите доктори по безкрайните километрични камън ...

Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, че си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.
Понякога в стъклото те рисувам, ...

Рисувам мислен път
и го свързах със звездите,
получих нови съзвездия,
скрих ги в очите ти, тайно.
Тръгвай, знаеш къде съм ...

съвършеното
общество - на ЛЮБОВТА
ще е тържество
...........................................
Съвършеното ...

О, татко, татко...как ми липсваш!
Понякога поплаквам нощем,
с притворени очи разлиствам
спомените мили и сънувам още...
онези мигове със теб - щастливи... ...

Ти, моя любов, истинска далечна...
Ти, моя любов, мечтана и вечна!
Ти, моя любов, близко сърдечна!?
Ти, моя любов... Разпръсната,
в небесата на земята наша. ...

Тъжният дъжд на Възкресение... днес,
това са сълзите на Спасителя...
Тъгува за нас...
Докато ние пием вино.
Смеем се, ...

Част първа – Всичко с времето си
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...

Тъжна съм,
но отново намирам сили за усмивка...
Не мога да дишам,
но слушам за твоите проблеми...
Няма кой да ми помогне, ...

Жената загуби ли своята усмивка
и веселият пламък в очите,
разбере ли, че не е онази щастливка,
понякога даже проклина си дните.
Сърцето женско от блага дума се топли, ...

Нека навеки чисто да грее небето!
Нека не гасне на свободата звездата!
Нека само светли мечти ражда сърцето!
Нека ужас и смърт не почернят земята!
Нека песни възторжени пеят душите! ...

От устните ми вино пий,
искам мъката да си забравиш!
А после с обич ме убий –
но споменът за мен да пазиш!
От устните ми вино пий, ...