похвàли едва
ли се сипят без корист
та - беж от това

А, защо пък не пробваме
да се обичаме...
може пък да ни хареса...
Защо пък да не опитаме?
Никак не е невъзможно ...

Издишвам те, когато си ядосан,
издишваш ме, когато съм капризна.
Зад зъбите последните въпроси
ако изстрелям, с огън ще те близнат.
Ти дишаш тахидиспнеично. ...

Сълзи в копринена кърпа.
Завеси сиви от дим.
Последно от фаса си дърпа
и захвърля го върху персийски килим.
„Влез, не се страхувай!” – каза. ...

Донеси ми мъничка дъга,
в шепи топли поднеси ми.
Повий в пролет моята тъга,
сивите тревоги отнеси ми.
Донеси ми мъничка сълза, ...

Къде си? Чуваш ли ме?
Глух за мен светът,
остана в тази тиха вечер.
Къде съм? Чувам ли те?
Няма е нощта, ...

Видях слънце под снега.
Видях дъга, след дъжда.
Видях феникс с разперени крила, след пепелта.
Видях роза, копнееща за дъжда.
Така както след тъгата идва радостта. ...

> И в тези часове на мрака
> те чакам да се прибереш.
> Ела си - дай ми тайно знака,
> че любиш ме, че си добре.
> ...

Моят град след малко ще заспи,
гасят лампите във всяка сграда.
Кажи ми, аз как да затворя очи?
Нали знам, някой някъде страда.
Загубил близък или силна любов, ...

„Постой, почакай майка си, тя за вас се трепа… То, в студената ти и голяма къща, никой не те чака, празна си хлопа и припява на умряло, хуууу….!”
Лалка тичаше нагоре-надолу. Търсеше портфейла си, оня, търговския, в който тъпчеше пачките пари от продажбата на вносните и до съвсем скоро липсващите от ...

7.
Директорът на корпорацията изглеждаше удивително млад. Очаквах на големият екран да се появи някой старец с увиснала гуша и пура в уста. Вместо това на огромният директорски стол седеше млад, не повече от четиридесет години мъж. Костюмът му беше безупречен, лъскав и доста скъп. Косата му беше вче ...

ЕДНА ЖЕНА
Не съм безгрешна нито пък светица,
не съм икона, нито мъченица,
съвсем съм истинска – такава... неподправена
за някой странна, а за други незабравяна. ...

По пътя
на белите тигри вървя.
Невидими,
далечни,
непознати. ...

Сън
Сънувах те! Стоиш пред мен –
на прага ми – с усмихнати цветя.
Денят бе влюбен и смутен,
прекланящ се пред вечерта… ...

Романсът убива
твоите хубави ириси,
напомня на нашето
детство.
Глътнах хапчето ...

> Навреме
>
>
>
> Но този път ще те обичам малко – ...

Твоите думи полетяха
и небето прегърнаха наивно,
тайно понесоха земята
тъй внимателно и милно.
Магия се носи над зората ...

Как тегне
тази дълга тишина…
Не може повече
Душата ми да чака.
По мене лепне ...

Сутрешно кафе, изстинало.
Пепелник пълен с цигари.
Вечерното напрежение е отминало,
взело със себе си и вярата.
Чаши счупени на масата, ...

СЪБОТА СРЕЩУ НЕДЕЛЯ
(Посещавам на поета Ивайло Цанов с най-топли приятелски чувства)
Р. Чакърова
Светът е малък. Толкова, че сутрин
да те докосна мога през вселени. ...

Сърцето има глас. И той
наподобява грохота на водопади.
Заслушай се за миг! Постой
насред онези водни клади...
Че всяко мое чувство трябва ...

на Камелия Кондова
Не ми споделяй този кратък празник –
самата ти си празник и трапеза
и аз – един брадясал безобразник –
познах във теб албанката Тереза. ...

Аз се казвам Джеймс Уолтър Скот и пиша този разказ, за да мога в сутрините, когато ставам да разбера защо съществувам и от къде съм тръгнал. Пиша, за да живея в думите на забравата, както и, за да разбера света на моите илюзии. Опитвам се да осмисля и да разсъждавам върху това, което съм, но единств ...

Музика за фантазии.

Животът е надбягване по дълга писта,
началният ти старт – вълнуващ миг,
животът – книга на прочетените листи,
от листите те гледа борбеният лик!
Стъпките препятствия преодоляват, ...

Едни очи аз няма да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едни очи като въглен мен изгарят,
едни очи в нощта.
Копнея аз тез очи да не ме забравят, ...

Не унивай и не се предавай
пред провокациите на съдбата!
Пред трудност, на колене – не заставай
и не търси у другите вината!
Обяснение понякога няма – ...

На теория
Усмивка, блаженство, прегръдка,
хармония със всяка глътка.
Песни, химни, тържества,
висши любящи същества. ...

Разкошно е да се усещаш силен
и да бъдеш от околните признат.
Да можеш да налагаш своята воля
и да не подлагаш врат,
когато нещо страшно появи се ...

Иска ми се да си книга в ръцете ми.
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони. ...

Заслушах се във пролетта
и във смеха на ветровете,
във шепота на две листа
около чашката на цвете.
Погалих мекото небе – ...

До края
Преминат ли
възбудата,
сластта, страстта,
екстазът, ...

На тоя бряг, покрай морето,
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...

На любовта си да даря поема
и да разкажа в подобаващ стих
за чувствата, които ме обземат
до нея ли съм, изведнъж реших.
Затворих се самичък на тавана ...