Една красива история, нямаше край. Беше лято, слънцето печеше, а усмивката стигаше до парещия бряг, където твореше любовта... Всяка сутрин отивах до морския бриз, да вдишвам любовта, да се потопя в тази свобода и да крача смело, за да бъда себе си. Един ден близо до морето срещнах непознат човек. По ...

животът свят е –
стига да се усвои
СВЕТÀТА КНЍГА

Генка Богданова
Всяка нощ заспивам под небето чуждо,
болката отляво моят сън прокужда.
Вслушвам се да чуя пее ли щурчето –
тишина обгръща тягостно сърцето. ...

Дявол да го вземе
това лошо време.
Хич не му и дреме,
че за нас е бреме.
Облаци в небето – ...

Снахата ми изпрати телеграма...
Ела! Не мога да посрещна двама
Първо, ти, свекърво скъпа, мила
За тебе много съм се затъжила.
Свекърът да пази къщата голяма ...

Самотата е смелост, тъгата е сила...
И малък поток в река се превръща.
Сърцето тъгува, но също и кипва !?
Когато с любов душата залива.
За тъмните нощи и светлите дни. ...

8.
Марсианската нощ беше настъпила, а небето за пръв път от доста време се беше изчистило. Двата естествени спътника на планетата се виждаха ясно, а по близкият от тях създаваше илюзията, че само с един скок можеш да се озовеш на повърхността му. Над тях звездите трептяха със собствената си светлина ...

Храни го мечта голяма
всеки малък ученик,
да е силен като двама,
да е умен и велик!
А родителите клети ...

Ето ме, тук съм-стоя,
на нашето място отново сама,
и чакам,
чакам да дойдеш,
да хванеш моята ръка. ...

Искам волността на птица
сред небесата сини да се рея
и с красотата на полета
да се възпламенявам, да горя,
но нивга да не тлея. ...

"Седем млади жениха ще върна - седем сватби да вдигнат без мене..."
М.Белчев - "Късна любов"
1.СЕДЕМ НИШКИ ТЪГА.
СЕДЕМ НИШКИ - И ВСИЧКИТЕ ЧЕРНИ...
Седем дълги години тъкала съм сватбен чеиз. ...

Розата на чуден май
стопля моята душа нежна
и до залезния край
тя дава ми надежда.
Момиче, опора ми бъди ...

Приятелството не се измерва в това в колко кръчми сме били,
а в това, кой в трудните моменти е бърсал моите сълзи.
Верни, уникални и добри, всичко сте за мен.
Искам да сте тук до сетния ми ден.
Приятелство, като това не може да се купи с пари. ...

Ако утре е ден, в който няма да чуя твоя глас-
този ден- ненужен е за мен.
Ако утре е ден, в който няма да видя
топлите ти очи, прекрасната усмивка,
ако няма да усетя силните ръце, ...

Да не вярваш в други, освен мене,
да не вярваш в други, освен мене,
да не вярваш в други, освен мене,
докато и аз не повярвам в себе си.

Аз съм лудост, облечена в сиво,
аз съм привидна скука, скрито диво.
Аз съм тиха и смирена,
с достойнство и търпение дарена.
Луда съм, не се плаши, ...

Между два свята вечно се люлее,
ни в нашия, ни в другия живее.
Изкуството ѝ говори на езици
от минали и бъдещи плетеници.
Хаосът я подхранва и убива, ...

Замислял ли си се, скъпи приятелю,
кога и какво си мечтал?
И колко от тях си изпълнил?!
И колко от тях си предал?!
Додето човекът живее ...

Пристигаш бавно на талази
с четката си само шариш
в кафяво, жълто и червено
оставяш диря сред зелено.
Донасяш капките дъждовни ...

Моят твой живот,
незапята песен
в река без брод.
Тя арфата отнесе ...
Твоят мой живот, ...

> Защото той...
>
> - знае как пия кафето си сутрин, колко много обичам шоколадът да горчи и че канелата е най-любимият ми вкус;
> - знае коя е любимата ми песен и какви филми харесвам;
> - винаги оставя чаша с вода от моята страна на леглото, за да не ставам, когато съм жадна нощем; ...

За последно с теб ще се сбогувам,
днес погребвам най-красивите мечти.
Зная, че още дълго ще дочувам
сърцето ми от болка как крещи ...
За последно тази нощ ще се наплача, ...

бях студена, ледена
и ме беше страх
бях на купчина смразяващи снегове
болеше.
а исках да горя ...

Последни зимни напъни -
напразни.
Пълно е с кокичета-в градините,
в ръцете на момичета.
Капчуци капят още в зори, ...

На една далечна спирка автобусна,
младеж, стоейки пò встрани,
наблюдаваше без нищо да пропусне,
девойката наблизо, как се суети.
На взора му, усетила тя пипалата, ...

Нещо се спотайва в тъмното. Души, чака, гледа. Покрай извилия се черен път, който се разстила под лунната светлина и заобикаля старата воденица, построена при селската река. Тази воденица е отдавна порутена и изоставена. Развалините и стърчат там като непотребна и прашна дреха закачена на стената. Х ...

След дъжд,
небето се усмихна
и ме целуна
с слънчеви лъчи.
Природата за миг притихна, ...

РАЗДЯЛА
Седиме си пред чашите с ракия,
дими във мислите ни неизгаснал фас
и в пушека опитваме да скрием
изригващите демони у нас… ...

Тази капчица нежност ме завладя.
Оплете ме в паяжинка невидима.
Стопли сърцето ми.
Гребнах със шепи от твоята същност.

След сто години тази улица ще бъде същата -
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата, ...

122/А още щом пристигна в село,
почти в началото но Май,
започвам да се трудя смело
и да изграждам своя рай!
Аз целите съм си поставил ...

Първите тухли започват да падат
от кулата на Брюкселския Вавилон,
мазилката и хаотичните парчета
летят в обречения хоризонт.
Озъбват се зловещите стени ...

Какво бих правила без вас
приятели, колеги, близки,
ценители на мойта страст,
гадаещи духовните ми мисли.
Душата ми познали до прозрачност, ...

Зюмбюли
Откъснах зюмбюли,
нежни и красиви.
Обич те пробуждат,
дори да са сини. ...

Толкова са малки нашите ръце
колкото един човек да прегърнат.
Докоснат ли гърдите любимото сърце
без думи топлината в обич ще прегърнат.
Може в прегръдките ти да има двама, ...

Тежки ми са вечерите- дългите,
и луната даже не ме радва.
Сякаш чувствата ми са на стъргите
и тъга във мене се прокрадва.
Черното изхвърлям за разсънване ...

С диви круши и резенче хляб във торбата...
Борис Христов
Защо им трябваше? Какво ги сбираше
в онази стая със тапети цветни.
Тя идваше с маслини, с малко сирене, ...

Беше красиво тогава
и силно...
Като вятър от лято.
Като слънчев загар.
Като безвремие лунно ...