Из "Градът на Любовта"
МЪГЛИВА ИСТОРИЯ
Р. Чакърова
Вървя през гъста лондонска мъгла,
но толкова със времето ѝ свикнах – ...

Помръдна едва-едва. Ръцете го боляха. Всичко го болеше.
Дочу като в просъница:
- Излиза от комата! Господи, съвзема се!
Застена… Споменът изведнъж го връхлетя. Искаше му се да крещи, но нямаше сили.
- Слава Богу! Ще живее! – пак дочу през режещата болка, която раздираше цялото му тяло. ...

Ето.. пак дойде най-хубавото и изпълнено със светлина време в годината, но и в същото време най-тъжното.
При мен идват едни неканени гости. Гости, които всъщност са най-милите за мен, но носят страшна болка в сърцето ми. И без да го искам,
полагам усилия да ги изгоня, но те нахлуват безмилостно, нах ...

Градът е сякаш мое огледало -
понякога копнежен и красив,
понякога забулен в наметало,
понякога навъсен и бодлив.
И стаята е все по-често тиха, ...

Като минавате покрай просяк на улицата и му хвърлите няколко лева, вие мислите, че това е добро, като изпитвате съчувствие и се разплаквате от трогателните реклами на благотворителни кампании, като дадете пари без да знаете къде отиват, вие мислите, че това е добро. Вашият бог мисли, че това е добро ...

Когато листите
станат единствени
в обкръжението ми:
тече
историята ...

Скакалецът беше досаден, гъделичкаше краката им и дори веднъж подскочи върху плоското ѝ коремче. Двамата лежаха върху тревата и мислеха за секс.
– Искаш ли да отидем в къщата? – попита тя.
– Разбира се! – Той винаги се съгласяваше, когато бе готов. – В къщата ще е най-добре.
Скакалецът беше на същот ...

Някои неща…
за тях не се говори,
не се пише, не се спори.
Могат само да са измълчани.
Събери белотата си! ...

Усещах, че днес ще я срещна... музата. Отдавна не ме е наобикаляла.
Пак бързам, пак закъснявам. Вън е варненска виелица. Екипирам се подобаващо. Шапка, шал, ръкавици. Ботушки с грайфер, грайфер и на душата, да няма подхлъзвания и разни травми после.
Вън е приказка. Милиони снежинки танцуват и умират ...

Отмина миг от безкрайността,
а ние го наричаме година,
малките ни планчета увиснаха между това,
какво желаем, и какво се случва.
Случайността не спира да се подиграва, ...

Обладаване
Тази дивна любов, вездесъща!
Тихо влезе във празната къща,
от студа да намери подслон
и за миг я превърна в свой дом. ...

Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...

Последен ден, да правя равносметка?
нима е нужна не топли моето сърце.
Обличам аз отново старата жилетка,
от утре всичко пак е в моите ръце.
Годините минават някак неусетно, ...

Ревнувам...
"Jealous" - Labrinth
"I'm jealous of the rain
That falls upon your skin"
Не ревнувам от това, че дъждът ...

Водопад съм, високо живея,
разрушавам вековни скали,
пак изригвам, преливам, лудея,
и заливам реката с мечти.
Аз я галя, ухажвам, обливам, ...

За Коледа, моля, ела си
и прегърни ме тихо в съня.
Не, не искам подаръци,
а само да вярвам, че си тук.
За кратко при мен остани, ...

„Моля те, не ме разочаровай, само не ме разочаровай..." си повтаряше
тя на ум, докато вървеше по калната улица към вкъщи. Дъждът се сипеше
върху червеното ѝ наметало и въпреки качулката, тя беше станала вир
вода. Но не обръщаше внимание на дъжда. Мислите ѝ бяха заети с друго. В
ръката си стискаше ед ...

Бели снежинки
кротко притихват
на моето рамо...
искрящи и живи,
длан с обич простирам, ...

Когато водата тръгне нагоре
И сълзите са сухи
Ще разбера съществуването

Вчера те сретнав во сон,
и се ми раскажа,
дека сум твое зимско цвеќе,
што расте на асфалтот,
ако ме сакаш, ...

Не съм неразбиваема.
И аз се чупя
на хиляди малки парчета.
Само че се научих да го правя безшумно.
И да се залепвам. ...

38/В един комплекс ний бяхме спрели,
в предградие на Техеран...
И както вече сте разбрали,
в терен от „някога „ избран.
С канал и много спортни зали ...

УМОРЕНИТЕ КОНЕ ГИ УБИВАТ
Не усетих есента
как донесе тъгата
и, без сили останали,
как повяхват листата ...

ЗАЩО КОЛЕДА?
Когато отвори мукавената врата в гарсониерата бе тихо. Липсваше обичайната чалга и миризмата на евтини цигари. Стана му страшно. Никой не отговори на въпроса му има ли някой. Изхлузи калните кубинки, които изтропаха самотно на ожулените плочки и се запромъква неуверено към вътрешността ...

Коя освен тази, преобърнала вътрешния ми свят както никой друг човек не е успявал. Поетът, който пренася в други измерения с поезията си, измерения красиви и разнолики, където човешкото се губи като величина и се оказваш пленник в полето на неземното. Писател, публицист, математик, философ, интелект ...

Ако съществуваш без болка,
без кратка рана дори,
без тъга по отминали дни,
значи в опасен порок завъртян си!
Поглеждаш, страдаш, търсиш назад. ...

Виновно млади и невинно влюбени
заклекхме се във вярност в понеделник
денят бе необятно син
в нозете ни сияеше море
Обичам те повторих - ...

Три ката самота
Завивам се в свойте три ката самота
и в тях оставам скрит, прибран,
свободно място не остана,
едва побира се и самотата. ...

Тази луда любов
Как я чакаме само и искаме!
Прекосяваме урви и степи.
Да се сбъдне, пестниците стискаме.
И по тръни вървим, като слепи. ...

Една поема
Една поема не е само птица
тя е полета на птиците;
Една поема не е само облак
тя е песента на облаците; ...