Автор: Генка Богданова
Търся те, Любов, във всяка капка дъжд,
в нежен поглед, грейнал от вълнение,
в шепота звънлив на ароматна ръж,
който ме изпълва с умиление. ...

Беден емоционално си ти,
ако в душата ти няма мечти.
По-добре във нея рана,
отколкото безсърдечна да стане.
И мъдрият дори щастие не знае, ...

Ослепял е този свят за Красотата.
И за музика Небесна – оглушал.
Мъдростта е омърсил с греховна кал.
Любовта е заменил с телеца златен.
За да търси не където трябва щастие… ...

В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...

КОКАЛЕТО
Има едно място, където
Слънцето не слиза от небето.
Денем - нощем, с дива ярост пече!
Всичката вода иска да отвлече! ...

Живях тъй устремно,
като стрела
и пътища проправях,
извъртах, минавах и спирах,
ранявах ...

Живея с мисълта за вас,
в ранна доба и в късен час!
Далеч сте вие, а всъщност сте до мен,
с мисълта за вас прекарвам всеки божи ден!
Деца мой, аз съм вашият татко, вашия баща, ...

Как под кожата ми влезе, не разбрах.
Като мълния внезапно ме удари.
За теб готова съм дори на грях.
Събуди чувства в мен,
отдавна някога заспали. ...

“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по – лошо нещо от това, да погребеш децата си” – помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно. Свещеникът беше приключил със заупокойните молитви ...

Извинявам ти се, ЖИВОТ! Моля за прошка!
Не Ти си виновен! Не Ти роди злобата мощна!
Не Ти ни раняваш до кръв!
Не Ти ни запримчваш в позлатена връв!
Прости ми, Живот! Господар на всичко, що има душа! ...

Отгледаха ме бури и мъгли.
Калена съм от ветрове студени.
Сърцето в мен отдавна не кърви -
във него чувствата са замразени.
Под стъпките ми орхидеи никнат... ...

Ако утрото не изгрее
и слънцето не залезе.
Ако птичката не запее
и земята линее -
то Бог много се сърди ...

Мисли много превъртях, но ума си аз не спрях,
борих се със всичко, борих се със страх.
Спънки много претърпях, но не се отказах,
трудно беше ми, но упорствах аз.
Баири стръмни преодолях, пътеки дълги извървях, ...

F.R.I.E.N.D.S.
Приятелите винаги разбират,
усещат със душата и сърцето.
Намират начин, не причина.
Приятелите винаги са с тебе... ...

Само моя
С ръце ще вадя въглени от огън,
от всичко свято ще се отрека
и ще забравя Дявола и Бога,
ще стана роб на своята съдба! ...

каквото е
за бебето
кърмата
стихът това
да бъде за ...

Вдъхновението – искрата, която събужда у нас въодушевление, настроение, ентусиазъм, творчески или духовен подем. То е колелото, което поддържа човешкия живот и се върти непрестанно. Вдъхновителите – неугасимите огнени пламъци, туптящи на едно със сърцата ни. Те са ключът, който отключва необузданите ...

В своя знаменит роман "Лунен прах", в който действието се развива на Луната, великият фантаст - сър Артър Кларк, още с встъпителните си редове, описва апокалиптичната картина на праха, покрил Лунната повърхност:
"Но за всички Морето на жаждата беше новост. Зад прозорците на „Селена“ неговата сива, п ...

До този ден и този час в безмълвие живях,
без радост и уморен от чуждите неволи бях.
Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,
от себе си различен – за себе си копнях.
Но срещнах теб и ти ми даде нова вяра, ...

Та-та-та-та-та, болка, та-та-та-та-та, болка,
в душата ми има само болка, горчива тъга.
Сякаш сълза след сълза, трупат се те, спомени – горчиви,
мъчни, непоносими, напоени с отрова игли в плътта.
Та-та-та-та-та, любов, та-та-та-та-та, любов, ...

Хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало.
Повръщам въжетата,
с които пазеше душата ми ...

ЛЮБОВ
Ако нявга мога да избирам
Как да си отиде Любовта
Дори от болка да умирам
Внезапно искам да се разделя ...

Мисля си днес в този слънчев ден,
какви ли чувства се таят в мен.
Щастие улових току-що в душата моя
и искам да дам и на душата твоя.
Но няма да е правилно така, знам... ...

Защо сълзите ми се стичат,
а сърцето ми зъзне във лед?
Защо е чуден слънчев ден,
а в мен е мрак и вятър?
Защо и дума не отронвам, ...

Пред Портите Господни
Попитали един, а той казал:
– За мен живота е ядене,пиене и жени.
Друг казал:
– За мен живота е разходки. ...

В памет на сестра ми
Защо я предаде, живот?
Бе влюбена в теб до полуда.
Тя носеше тежък хомот,
но беше за нея ти чудо. ...

На Емо
Препълнена съм с лято. И с тъга.
На морско дъно амфора съм. Стена.
Далеч пред мен е някъде брега,
а хоризонтът е безкръвна вена. ...

– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...

ДУША
Чели ли сте някога душа,
написана, описана със думи,
гравирана в спомени руша,
стени, които всяка нощ издигам. ...

Не ми прощавай любовта към теб.
Остави да я изстрадам както мога.
Не се обръщай. Тръгвай си. Късмет!
Не ме ли чу? Отивай си... за Бога.
Вратата е затворена. Прости. ...

Живяла някога в едно царство-господарство чудно красива принцеса. Тя била толкова хубава, че дори красотата се чувствала засрамена в нейно присъствие. Слънцето изгрявало и залязвало заради нея, луната лунеела с цялата си сила в нейна чест, а реките били готови да потекат наобратно, стига принцесата ...

Все се опитвам да напиша
стиха – да те накарам да се
почувстваш обичана и щастлива!...
И все започвам така – рима
след рима, пиша за любовта! ...

Какво ще помниш ти, дете,
от пропиляното си детство?
Едва ли знаеш как расте
с годините ти твойто бедство.
Че мама с тате са в развод ...

РАВЕНСТВО няма
ли, няма и БРАТСТВО, и
неСВОБОДА е...