Разсъмване – крайъгълно боли,
земята побеляла е от луди.
Сред вестници, от мирис на войни
отново в този ден ще се събудим.
Съседският прозорец ще блести ...

В безплътни пътища душата ми се лута,
напипвам с чувства вярната посока,
към теб вървя със плахост на кошута,
но тъй далече си, а липсата... жестока.
Далече си, а чувствам те с тъгата, ...

Напи ли ме?
Или ме уби?
Започнах само с аромата,
но желание да вкуся
в устата ми остана. ...

Целувай ме, целувай ме, как искам аз,
целувай ме, целуваща ме топла власт,
целувай ме, по нас се стича топлина,
целувай ме, прегряла има нощна тишина.
Целувай, целуваща ме синя страст, ...

Пухкаво-облачно. Снежни глухарчета.
Слънце в илиците. Копчета рижави.
Капеща музика. Улични бардове.
Нещо щастливо приижда.
Чувства се в капките. Грее във въздуха. ...

Да сляза в най-дълбоките ти бездни
(след своите от нищо нямам страх),
да падна пленник на затвор железен
и никога да не изляза пак.
Да следвам най-трънливите ти друми ...

Насреща ѝ се зададе фигура в черно кожено яке. Щом погледите им се срещнаха, и двамата се вцепениха, сякаш единият беше хванал другия да върши нещо срамно и погрешно. Учителката не без срам призна пред себе си, че това в пълна сила се отнася за нея.
- Здравей, Ники.
- Добър ден, другарко. – той поис ...

Стъпките в живота са като мозайка,
от тях моментите родени
са негова вълнуваща картина,
животът, който дава ни урок,
за нас е свидна майка ...

Здравей! Не ме познаваш! Аз съм другата..
Усещаш, зная, мойто съществуване
в напрегнатата тишина на всяка събота
и всяко негово внезапно отпътуване.
Не само теб, и себе си той лъга, ...

The hardest things, in life, to handle
are exactly the ones on which
the mind and the heart can't get along...
And the hardest part is the choice we must make:
Is heart more important than mind? ...

На онзи балкон те прегърнах с душата си.
Сред тишината на онемялото насреща зелено море с дъх на бор
дали чух името си?
Не помня…
А така ми се иска да знам ...

114/ Тук всичко се е променило,
животът, селската съдба...
Нещата тук изглежат гнило,
дори видяни от страна...
И всичко тук е запустяло: ...

Ти си дупка
на ухото ми,
част от мен,
която я няма,
минус тъкан ...

Мога ли назад да се обърна
и превес на спомена да дам?
Значи ли, че с туй ще се завърна
към миналото даже и от срам?
Миналото с време си отива... ...

Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?
Чакам да дочуя глас познат, ...

* * *
"Вълните от алкохол се биеха в стената от затвореност",
мислех си, докато целувките разбиваха,
така усърдно, изградената душевна преграда.
Гадна работа! ...

***
Р.Чакърова
БЕРА презрелите ти грижи
от родословното дърво
и все си сочно неподвижен ...

Остарявам, а съм сам-самичък,
говоря, пиша празни думи за любов,
нали съм много, много умничък и сладък,
а от самотата чак мий лошо до припадък
Но той, животът, не е като да пропишеш некви рими, ...

Умрях.
Всичко започна в началото на тази (2033) година. С пълен брой гласове ЗА местният парламент прие издигането на стена около града. Стена, висока 33 метра. Стена, която вече беше изградена около останалите 256 града, защото села отдавна нямаше. Или поне около това, което беше останало от тях.
К ...

Генка Богданова
Блазе на този, който грижи няма
и спи блажено сладкия си сън!
Не буди го тревогата голяма,
ни на мечтите сребърният звън. ...

В тясната уличка на големия град,
чийто живот бе пълен с жад и глад,
ме срещна стара жена,
твърдяща, че няма деца.
Обърна се към мене с "Чадо мое", ...

Въгленът спря да подскача
в огъня на смъртния в мен.
И го повика да покаже
проблемната сингулярна точка.
Откриха празнота ...

Ако някоя прелестна сутрин се събудите и усетите липса на адреналин в кръвта си, не е необходимо да търсите високи мостове за бънджи-скокове или да дивеете по чукарите за един свестен полет с делтапланер. Просто се опитайте да проведете един най-обикновен телефонен разговор в присъствието на две-три ...

Каква е твоята революция?
Каква е твоята революция?
Питам всеки един от вас?
Не става дума за промяна.
А за тръгване и завръщане. ...

От две посоки бързахме един към друг
като задъхани насрещни влакове
за срещата – на тази малка гара тук...
Но не такава с тебе я очаквахме...
Рисували я бяхме двама - щрих след щрих, ...

Лятото е тръгнало към нас.
Слънцето ни гледа във захлас.
Полюлява се душата от ветреца топъл,
който идва от далеч,
за да може ти да се усмихнеш, ...

"Искам" и "Не трябва"
Ръцете ни едни от други са белязани
и още търсят се и искат да се срещнат,
не се забравят думите, които сме си казали,
и искат да се слеят устните горещи... ...

Тая болка, която подклажда
всяка дръзка, карминена жажда
е красива. И дълго гори.
Ще нагазя във сънни гори,
ще вървя, споделила небето ...

...Вземи балончето - сърцето му е синьо!
Дори часовника ти давам, само да останеш...
Б. Христов, "Конче мое"
Извъртя се сезонът от слънце и литнали багри.
И чудовищен дъжд океани и мачти заля. ...

Вятърът повтаряше бурите с нея,
Звездите рисуваха нейния образ,
Луната, заспала в Морето на кея,
диктуваше Слънцето сляпо, без отказ…
Докосване…дълбоко и нежно, ...

Когато на любов Ви змирише,
когато почувствате се влюбени,
погледнете в тоалетната
душевна.
Ще останете ...

Пред Елена стоеше симпатичен мъж, може би малко по-възрастен от майка ѝ. Беше едър, а погледът му строг. Трябваше да каже нещо, но сякаш устата ѝ беше залепена. Не успя и едно добър ден да промълви. След известно неловко мълчание, мъжът попита:
- Да помогна с нещо? – гласът му беше топъл и приветлив ...

Бяло и червено - разцъфнала дъга
в нощ усамотена. Кръв върху снега.
Бяло и червено - зов за свобода!
Огнище омъглено. Пророческа следа.
Бяло и червено - везано хоро. ...

Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...

Дочух твоята мисъл,
чух, че крещеше за мен,
усетих, как ме бленуваш
и завихря те вътрешен бунт.
Виждам, как се терзаеш, ...

В шепите си държа най - истинското,
онова, което не вижда се с очи.
Сърцето лудо препуска,
душата кротко мълчи.
За истинското в живота не се говори, ...