Не ме питат, но аз да си кажа.
Ще ми взимат правото на глас. Може би и гражданството. Дали няма и да ме кастрират? Кой ги знае. Може и това да решат.
Да ме кастрират и хич барем да не ме и питат какво мисля по въпроса. Ще кажат "Ще те кастрираме значи, ще ти клъцнеме единият тестис, за доброто на Бъ ...

Поезията е меч и лира!
Словото воюва за любов!
Поетът с песен е готов
да живее...
Но и да умира!

Тъмни, нощни картини,
обрисувани от нощното мастило,
в потъмнените сенки човешки,
красят стените черни, стеснени.
Насреща единствено лампата неизгасена ...

Дойде накрая и разпети петък
пред твойто гордо мъжко естество.
И след годините пред теб в несретък,
какво постигна ти, човек, какво?
Животът ли си подреди, човече, ...

Искрици надежди,
в светлите очи
струят игриви,
в топлите зеници
докосни ги. ...

Историята не познава много случаи, в които фолкпевици са се влели в редовете на работническата класа. Затова и статистиката мълчи за метаморфозите, настъпващи у тях при толкова рязък обрат в професионалния им път. Макар и без да имат претенциите да са точни, поради нищожния брой наблюдавани обекти, ...

Есента е полепнала сладостно
по разлистени в мрака очи.
И е грях, и дискретност отдадена,
уловила с тих шепот лъчи.
Тя е лудост и стъпки във времето, ...

Има една игра, която децата обичат да играят, бях я забравила, но наскоро две хлапета ми я напомниха – Истина или предизвикателство. Интересно ми беше, че за децата не е проблем да изберат истината, по-често се спираха на нея, а не на предизвикателството и нито веднъж не оспориха отговора на другия, ...

Красавицата влюбила се в звяра
в плашещо красивата душа
в черните очи, граничещи с омая
в полъха на звяра с ангелска душа.
Светлината влюбила се в мрака ...

142/Въпроса, който ме вълнува
не е за „да” или за „не”!
О, всяка глупост скъпо струва,
щом късно тя се разбере!
Света безспорно се раздира, ...

Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
Чака ме пътят, прострян като свещ.
Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
Но не болката прави човека човек.
Животът ми свърши ужасно безстрашно! ...

Мечтите си изнизвам с прашни делници,
листата роня от замислен календар,
минутите превръщам във безделници,
а времето... в печален господар.
Изниза се и моята усмивка, ...

Заради тези неща наречени,
съдба, съвпадение, избор...
Животът ни пресече двамата.
Разбрахме се от началото...
Въпреки, че не го разбирахме ...

Thoughts take off
From dandelion head
I lost them
but found one
In the palm ...

Да живеем с принципи достойни.
Да ги отстояваме пред обществото с чест.
На правдата и на доброто да сме войни
и за това борба да водим не за утре, а за днес.
Защото с това призвание единствено ...

Няма да си единствен.
Нито аз за тебе.
Моментът е истински
и се нуждаем от него.
Сега сме такива. ...

Не заспивай, когато умират мечтите.
Не заспивай, когато се ражда любов.
Не заспивай, когато тъжно сърцето тупти.
Нали в ръцете щеше да го държиш?
Нали се закле във вярност? ...

Казвана и премълчавана. Малка или голяма. Една от може би от най-много употребяваните в речника на човека думи.
Стояща в основата не само на междуличностните отношения,но и един от основните камъни във фундамента на социално-обществените отношения.
Неин абсолютен антипод е лъжата.
Би трябвало първо ...

Народът беден тегло носи
и хората - голи и боси -
искат истинска промяна,
но такава няма.
Това богатите не засяга - ...

Ръцете ти са всичко.
Толкова различни.
Топли и студени,
даже и себични.
Ровят във косите ми - ...

Броди по градове и села.
Единици са щастливи,
домове затваря с замах.
Няма милост.
Още не отворила очи, ...

Попивам с устни твоето ухание!
Очите ти блестят със огън див!
Душата ми намира упование във теб!
Със тебе аз се чувствам жив!
Искам те! Поне за миг да мога ...

Превръщам спомена за теб в капка дъжд
и го разливам в син акварел по стъклото.
Дълбая фрески от нежност в златната ръж
и запечатвам с дъх светлини в окото
на моето сърце... Окичен в дървена рамка ...

МАГАЗИН ЗА СМЪРТ
Смърт в ръката си държа.
Моя е и няма да я дам.
Всеки своя да намери.
Мойта купих си я сам. ...

Досега пък опазил ме Господ -
не вирее във мен суета.
Пиша стихове делнично прости
и не мисля, че смайвам света.
Цял живот на поет аз се правя ...

Наранена бях - отчаяна...
с пръсти ровех там във пепелта
и въглена открих - едва гореше,
показваше ми пътя към
твоята душа... ...

Бежанска вълна
Безброй бежанци, като скакалци
цивилизована Европа връхлетяха.
От жал прие ги тези чужденци,
останали без хляб, без работа, без стряха. ...

Един въпрос
Музиката. Ритъма.
Бавно. Плавно. Грациозно.
Хората пляскат.
Смеят се. ...

Надя ми се обади много притеснена една вечер:
– Не знам какво да правя. Галя е в България и е в апартамента на майка ми. Една комшийка ми се обади, бях я предупредила. Летя след няколко часа, но не ми е спокойно, можеш ли да отидеш да постоиш при нея докато дойда? Само не казвай на Борил, моля те.
– ...

ПАЛАВНИЦА
Генка Богданова
Стига, бабо, стига, мила,
ти си ме корила,
че облякох кукла-мече ...

Влезнах снощи в интернета
и полазиха ме тръпки,
появил се ,,баш" поета
целия в словесни кръпки!
Той по темите интимни ...

Да бе пиеса, щях да те играя,
а то живот, от някъде донесен.
Помисля си, че вече всичко зная
и почва нова, непозната песен.
Сверявам се понякога с звездите, ...

Просто е
човек да е истински.
Да не казва празни измислици
защото някой
може би страда от тях. ...

Ти си моята пътеводна звезда,
ти ме водиш през тъмните нощи,
ако угаснеш не зная на къде да вървя
моля звездице, осветявай ме още !
Топлината на твоите лъчи, ...

Отвъд времената, далече, далече
в безсънните нощи те идват при мен,
когато навън завалят дъждовете,
когато навън зафучат ветровете,
тогава прегръщам ги с много любов ...

Прозрения и размисли /може и страсти/ на тема „Какво ми даде макрамето. И мънистата.“
От дългомесечната ми работа като макраме-плетач на гривнички /не знам дали има професия макремист/, достигнах до някои дълбоки душевни откровения, които не знам защо, ама ги прочетох всичките тази сутрин в главата ...

Душата си изстрадала скрих във скрина прашен,
сърцето съм скътал на две
перверзно добре се чувствам
прегърнал пак
БУТИЛКАТА.. ...