Йордан се прибра късно вечерта и запали изкуственото осветление. Изтегна се на дивана и си отвори любимата бира в метална опаковка. Беше се уморил от безкрайните служебни интриги и сега притвори очи, изключен от заобикалящото го.
Точно срещу него, подпряно на едно краче, стоеше един красив кактус , ...

Не дойде и на следващия ден.
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...

...............
Погледът ти реже тънки филии
и рони от хляба трохи.
Ще нахраня с тях гълъбите
на гладните си надежди. ...

Папагалчето Флори
Посветено на дъщеря ми
Всеки знае колко е полезно децата да си имат домашни любимци. И моите си пожелаха да им купим пустинна мишка, нещо като малко лалугерче, която се оказа бременна и роди три мишлета. Само няколко дни след раждането майката Клер умря, което естествено беше голям ...

Топъл лъч светлина
огря моята душа.
Стопли моето сърце
като един топъл ден.
С дъх на лято, ...

Каза някой си познат,
вярвах му глупашки,
че отдавна вече в КАТ
нямало опашки...
Супер! Смело на баща му ...

Автор: Генка Богданова
Само тя ти остана! Само тя ти остана –
тази болка – камбана, която да възвести:
младостта си замина, любовта те отмина,
а самотна и тъжна отново си ти. ...

Аз сянка съм, а ти орел вълшебен…
Огрява тихо есенна луна
и стъпките ми в свойта плахост скрива,
аз спазвам всички древни правила,
душата ми посоката открива. ...

Последно я видях с цигара,
нямаше запалка, нямаше кибрит,
запалих клечка и зачаках,
да допуши нашия последен миг.
Започне ли димът да избелява ...

Посрещнах за пореден път нощта
и се заслушах във шума на ветровете,
и в шепот на зелените листа,
надвиснали, като чадър над цветовете.
Погледнах горе светлото небе, ...

Лятна сутрин и чаша кафе
и навън е сутрешен хлад
аромат около мене се носи
ободряващ и до болка познат.
Лятна сутрин… след вечер със теб, ...

БЕЗБРЕЖИЕ
Кораби от щастие прелитат
над обезумелите вълни...
Бурята платната им пречиства
от недостижимите мечти. ...

Моето име е раб божи Евтимий (Εὐθύμιος). По милостта на единствено правия наш Бог, аз бях роден в самата столица на Божието царство, което се нарича Романя*. Родителите ми бяха високопоставени благородници, чиято воля имаше тежестта на закон в ромейската столица. Те имаха благоразумието да създадат ...

На улицата дъжд ръми,
когато ние сме сами
и аз - печалният човек,
от теб съм все далек.
И от апартамента роза съзрях, ...

Пролетта възкръсва
в мене - обладана!
Обич тя разпръсква,
аз ще си я хвана!
В красота прелива! ...

Мъдрец със лъскави обувки,
пророк, свирещ на китара,
който не търси за душата награда,
а иска трагично да бъде чут.
Красотата на речта, ...

Когато си легнеш сам в тъмнината, когато усещаш тишината и затвориш своите очи, а след това видиш уплашения поглед на човека, който очакваш да те пази, тогава разбираш... Разбираш, че си на дъното на черна дупка и никой не може да ти помогне, разбираш, че си се превърнал в това, от което винаги те е ...

През лятото срещнах Съдбата.
Бе влязла във роля на злобен боксьор.
Крошета редеше „горката”,
пред мен върху „клет”, агресивен шофьор.
Той беше със кола̀ „жестока”! ...

Напира преди теб и те увлича,
замъква те коварно към пропастта,
от най-високото те хвърля,
летиш надолу, доволен от това.
Едва сглобил разпилените сегменти, ...

Боли от грешки. И от невъзможност
назад във времето да се завърнеш –
да заличиш следите си тревожни,
към утршния ден да се обърнеш.
Боли от недовършени неща; ...

Чичо Христо Димитров е комшията и ако се интересувате от моята автобиография, веднага ви давам номера му. Той е способен да ви я изрицитира в стих, с интонация, на която и госпожата ми по литература би завидяла. Познава ме от десет години и почти съм сигурна, че знае с какви гащи съм днес, защото та ...

Над морето леко подухва бриз нежен,
луната огрява пейзажа снежен.
Сърцето тупти след поредна разлъка,
от дълбоко впилата се мъка,
две очи гледат в далечината, ...

Ако се върнеш
Ако решиш при мене да се върнеш,
не трябват думи, нито пък молба.
На мен ми стига ти да ме прегърнеш,
да стоплиш изтерзаната душа. ...

Животът ми хотел е
Или може би пък любовта
Трябва ни стая, за час може два
Все тая, тръгваме на сутринта
Разпокъсани събрали сме нощувка в 2** ...

Заповядайте,
добре дошли на Живота в ресторанта,
но помнете,
тука никой не обядва на аванта,
ето ви менюто, изберете, ...

Ти ме посъветва с поглед,
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба.
Тази тъй нужна опора ...

И в крайна сметка на какво ни учи животът? Сами се раждаме и сами умираме.
Междувремено се опитваш да го променш, но всичко е фалшиво.
Всичко.
И защо да живееш? Защо да страдаш? Какъв е целият смисъл на живота?
Не го разбирам. Не го намирам. ...

Раждаме се интроверти
в затвореното, снобско общество,
но порастваме експерти,
със знания от "висше" естество.
Системата поема ни от малки. ...

За теб да бъда оня благодатен дъжд,
за който можеш само да мечтаеш!...
Да те дарявам със наслада неведнъж,
а ти да шепнеш: „Още те желая!...”
И да валя със дни така по теб, безспир, ...

Устните ѝ сухи са
и само
на влагата в очите се надявам.
Там трепти светът, проклина -
напразно. ...

Как ми липсва безгрижната песен...
Дреме залезът в дрипав хамак.
Смугъл паяк заплита в отвеси
мисълта ми, превръща я в страх.
Тя по друмища броди – далечни. ...

Аз-ът не допуска да го газят!...

Кухите стаи на моите чувства,
трудно погълнаха доза живот.
Плавно потрепнаха топлите устни.
Други докоснаха. Пламна любов.
Приказна нощ... Олюляни персони... ...

Помниш ли, когато ме погледна,
потулена във шумната тълпа?
Загубена от обич, безнадеждна,
стоях сама насред света.
"Здравей" и усмивка като бриз, ...

върху земната гръд
върху земната твърд
прах и пепел сноват
прах и пепел
и ...