Капчици по твоето лице красиво
или частици от старото море.
От паднали звезди следи
или просто сол с вода.
Лукавост на жена, ...

Повикай ме!
Изпитваш ли понякога желание,
когато се зарадваш, да крещиш,
да стискаш силно, в бездихание,
от щастие, и нежно да душѝш? ...

Бели и червени кончета завържете,
на любими хора, мартенички подарете,
да са живи, да са здрави и да са с късмет,
а по кошари и градини – много берекет.
Баба Марта с шепа надежда подарява, ...

Върни ми красивия вчерашен ден,
върни всички от миналото,
чудните и невъзможните,
неосезаемо-печалните.
Върни ми всички казани слова, ...

Солена самота. Самотна чайка.
Пера на чайка, носени от вятъра.
Самотен вятър. Спомен неочакван,
изпълващ празнотата...
Солена празнота. Напразен прилив. ...

Крещяща тишина.
Празен шум.
Истина, любов –
игри на болен ум.
Булевардни лъжи. ...

ШЕСТ ПО ЦЕЛЗИЙ
Р. Чакърова
Като в Събота, шести, съвсем неглиже и рутинно
се промъква нахално единствена съботна мисъл...
Не допускам, че идва след обед невинна ...

Привличане
Какво е трябвало да става
не знам. Ала при нас се случи.
И интересно - продължава,
макар и вече да сме с внуци. ...

Да си пресмяташ дните...?
На кой да се отчиташ?
На себе си...?
Не виждам смисъл.
Живот... Иди го премери, ...

Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...

Вървя. Не много бързо, не много бавно, а с нормална скорост, уж. Може би бягам, но не мога да си го призная. 3 часът сутринта е, няма нищо около мен, та от какво да бягам тогава? Отговорът е лесен, винаги е лесен като умът ти е ясен и отворен за мислене. Бягам от единственото нещо, което не мога да ...

Да очакваш писмо,
или неписан зов...
Да очакваш вест,
която търси чест!
Да очакваш една ...

Съставен от ноти, разпръснати в хаоса.
Такъв е животът – сгрешена симфония,
написана наяве, като абстракт,
синтезиращ единствено наш‘та ирония.
Петолинието е тяло, а пък нотите – чувства. ...

Докосни ме, като вятър във нощта,
чакам те неистово желана,
погали ме, както бриз погалва планина,
целуни ме и ме обуздай с любов за двама.
Вкусвам те със жадните си устни, ...

Тичаш, ветре, през поля и гори!
Неуморно по пътя си тичаш.
Не те плашат нито скали,
нито океанските бурни вълни.
Но, когато задъхан, уморен и утихнал, ...

Наистина ли няма те?
А сякаш вчера бе и гледах устремено в очите ти,
Дланта гори ми още,
Гласът звучи в ушите ми…
Образът не избледнява и времето не заличава… ...

Когато пъкълът във мене победи,
настава мрак и мраз... безвремие...
Залязват слънце и луна...звезди,
а казват дебнело от някъде, спасение...
И казват още:" Силен си, върви!", ...

Отведи ме, където лекуват с обичане раните
и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо.
Уморих се от шум, от капани и горди страдания.
Страшно вият сирените, шепота щом си замине.
Земетръси от вой! Колко думи обеси езикът ми. ...

Недей да ме гледаш! Не съм пила жива вода.
Кръвта ми мастило е нощем и пише поеми,
надигат се сенки ръмжащи в очите на бебе-сърна,
моретата носят предсмъртния зов на сирени.
И шепнейки тихо молитви превръщам се в дим, ...

3/ БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА.—22.07.2014
/ преработено 26.09.2016т.
Подръпват ни ушите във Европа,
затуй, че няма у нас ред
и затуй, че ни дъската хлопа ...

Мислите ми са в небето
пътуват надлъж и шир.
Виждам цветовете на полето,
люшкани от вятъра безспир.
Далече над света се скитам, ...

Сърцето на всяка ламя
е обречено
на един Георги
и тайно се надява
да я целуне с копието си ...

Позволих си да те виждам, без да те гледам,
и във видението създадохме взрив светлина
Събирахме мъдростта на стотици животи
и ги разтваряхме в чистотата на деца.
Позволих си да мечтая за рая по изгрев ...

Опитвам се стихът ми да звучи човешки,
с най-точните си думи всеки да докосва.
Почти е сигурно, че правя много грешки.
Поне съм искрен и свидетел ми е Господ!...
А моят стих обикновени дрешки носи, ...

Сега душите и на двама ни кървят,
и носят своя тежък отпечатък.
Защото не остана вече път –
да открием днес красиво любовта си.
Да се любим с дъх в морето от сълзи, ...

Забравата е дъщеря на Времето
а Споменът е нейно братче.
Баща им – Младият живот,
отдавна ги напусна.
Остави ги на Времето, ...

Не помнете кога е боляло!
Бяла кърпа е само смъртта
и не питайте колко побрала,
в тъпи болки пулсира плътта...
а дълбоко, навътре дълбае ...

Остави брега с брезите,
с нежния полъх на вълните.
Да отвеят ветровете,
нашата любов по световете.
Остави и отплавай, ...

В тиха случайност, когато не вярваш,
с поглед, след шумния ден ще потърсиш
дъното, стиснало твоята яркост,
хванало в обръч гласа ти и гърлото.
Мисли ще тръгнат – от тъмното призраци, ...

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Вълните на нощта са черно-бели
илюзии, пулсиращи подкожно,
дозирани самотно в опустели
нюанси на кармична невъзможност. ...

Родино моя, аз съм част от тебе
и трудна участ с теб съпреживях.
В тегоби, битки и подеми
по дългия ти път със теб вървях.
През времето пренесох древен огън. ...

Венец от детелини ще направя,
на Гергьовден,с него, ще закича -
мойта именичка! Нека да я слави
Светѝ Георги, да я пази и обича!
Дух и сили, с шепи да ѝ дава , ...

Също като коледни звездички,
усмивките са грейнали, на всички!
Блясък свети в очите, щастлив,
след първия и плах аперитив!
Масата отрупана е със салати - ...

Честит празник, бойци!
Помнете велики ни предци,
които храбро се биха
и враговете победиха!
За славата им всеки е мечтал, ...

Душата ми камбана е.
Все от нещо се люлее.
Удря безпощадно металният език.
Болката не спира там да тлее.
Раздира тишината камбанният ѝ вик. ...

Окъпано от
сълзица, пшеничено
зрънце покълна...