За зетя ли?...Бе малко смотан пада -
култура липсва му, фасон, финес...
Но Мимето без него пък ще страда –
приех го само в неин интерес.
Виновна съм, че късно се усетих - ...

По повод годишнина на Димчо Дебелянов
Твърдя, че имам повод да почерпя.
Духът на Дебелянов тук е днес.
Да кажем, че съм брат на всички шерпи,
а стълбището – моят Еверест. ...

Визуализация на аромат...
Ухае на Любов. Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае.
Александър Белчев ...

Навечерие
на Рождество Христово! -
Душезарево!
...........................................
Рождество ...

" За" или “Против ”
“Комунизъм” или “Демокрация”
В последно време в социалните мрежи кипи и ври от спорове и коментари. Някои защитават своята позиция културно, стараейки се да изразяват мнението си, позицията си без грубости и нецензурни изрази. Други ругаят, псуват и също се стараят да защитават с ...

Страх
Страхувам се, самичка да си лягам
и да заспивам под студената завивка.
В съня, ръце към тебе да протягам.
Да се събуждам сутрин, без усмивка. ...

Първата любов (Ели)
Моята първа любов, моята първа жена.
Къде си ти сега, някъде по света,
остана ли поне в теб спомена за Любовта?
Дали и ти бе влюбена, като мен някога? ...

Вълчицата на дявола има сърце робуващо на измамни страсти, обича всичко което е зло и нечисто. Дразни се от човещината. Дразни се от любовта. Дразни се от добрината. Дразни се от романтична връзка Раздразня се от хора със светла уста, мрази светлите думи, защото нейната уста е като отворен гроб. Със ...

Щит
Срещу дъжд от рикоширали куршуми -
казани „на вятъра“ слова,
търсещи покой във паметта ми -
мога да направя щит сама. ...

Не ме превръщай във вода!
Дъждът ме кара да се давя.
От теб до другата вълнá
Ще
ме ...

Не насилвай вече думите, недей!
Те загубиха смисъл
Отворих душата,
(За теб…)
като мавзолей, ...

Остана някъде далече
времето на празничните дни
и няма го моментът, в който като Феникс,
като нов живот сред буря ще ме възкреси.
Отиде си загадъчното утро ...

Измори се от празни надежди
От думи, насила изказани,
От хора с фалшиви копнежи,
От чувства на ревност показани.
Омръзна ѝ тъмната стая ...

Тайната на имението Калуидж
(1-ва част)
новела на ужасите
***
В началото на май получих телеграма от моя чичо, господин Уолър: ...

На следващия ден се случи нещо неочаквано. Нека не ви издавам предварително, а ви оставя да видите, ред по ред какво се случи в този четвърти ден от моя прохождащ живот в град Смолян. Ще се запитате какво толкова може да ми се случи в един малък град?
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...

КОМЕТИ
Нали живеехме в едно сърце,
взаимни бяха и мечти, и чувства,
летяхме, сплели своите ръце,
творяхме заедно едно изкуство?! ...

Не бях сигурна
ти или беше над оная звезда
или зад всякоя,
но аз те търся през деня
ти си невидим, ...

Няма нищо по красиво от Любовта...
Но, ако си тръгне някой ден,
по-добре
не спирай, а го остави да го направи,
а ако ли пък се върне, ...

∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆∆
Отвличаш ме във
сънни лабиринти,
трепериш с длани,
сякаш да не падна, ...

"Две ръце - към живота протегнати..."
из песен
И в злия свят, фалшив –
аз имам Теб и твойта Обич чиста!
А тя – като светулка – дарява ме със топлинка – ...

Птиците шушукат,
разпуква се денят.
Търговците убеждават,
че всичко е черно и бяло.
Тясно и студено ...

ПЪКЪЛ XVII
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...

Хубаво нещо е работата,
държи мислите ни заети,
далеч от бездната на болните ни желания.
Желания загубени невъзвратимо,
даряващи ни само тъжен спомен, ...

Безумно ти крепиш на своите плещи всичките проблеми на света.
А когато имаш нужда, страдаш тихо и сама.
Майка, татко, брат, сестра – всеки ти ще замениш.
Но после се прибираш пак сама и, знам, трудно ти е да заспиш.
Опора вечно за всеки ти ще бъдеш и като слънце ще блестиш. ...

Обичам хората човечни,
обичам кученца бездомни,
обичам и филийка с мас,
критиките Ви обичам аз.
Обичам грешките човешки ...

Не по пътя –
ходя по вода.
Миг съмнение –
потъвам.
Миг тъга – ...

Ние сме стенещи в огнен ад.
Ние сме Хитрино.
Ние – удавници в калния град.
Ние сме Мизия.
Ние сме Яна, ...

Продължение
12/Изкарах две олимпиади,
за първите места във спор
Брояхме многото награди -
не бяхме хора в „заден двор”. ...

Усмивката на клоуна...
От нея сън не хващам.
Защото за нея щом се сетя,
светът ми тя към лошо преобръща.
Усмивката на клоуна... ...

Внезапно Слънцето заплака,
а облаче с ръчичка го закри,
сълзите падаха, изгаряйки земята,
а тя, от болка стенейки, се сви.
Едно цветче от китната поляна, ...

Когато с тебе стигаме ръба
и връзката ни става по-лабилна,
не си обръщам никога гърба,
защото не желая да съм силна.
Че силата не мери се с размера ...

Казах ли ти някога, че бяха кафяви?
Бяха големи, като сянката на луната.
Казах ли ти някога колко бяха красиви?
Знаеш ли, че в тях аз виждах света?
Помниш ли, че те помолих да не ги затваряш? ...

Живот на птица си избрах.
Застанал пред света голям,
в море от облаци облян,
щастлив съм да съм там.
Там – в синьото небе, ...

* * *
На Ж(р).
Колко е дълга тази пътека,
която изкачвам от много лета!
Докога ще се вие безкрайна, неземна! ...

Отмини ме.
Не съм твоя извор.
Знам, че насищам.
Но не потапяй ръцете си
тъй надълбоко ...

ДОМ
(Из „Дядо, разкажи ни”)
— Дядо Петре, къде се намира Дома за стари хора? — попита Светлин и подръпна дядо си за ръкава.
Дядо Петър тъкмо беше разчистил двора от сняг и сега седеше на малкото трикрако столче и бъркаше ярма за прасето.
— Защо питаш, Светльо? — сбърчи вежди дядо Петър и погледна къ ...