Дълго, дълго чаках да ми пишеш.
Често в мрака с мисълта за теб
гледах снимката ти със въздишка,
галех твоя мъничък портрет.
Не вярвах, че ще свърши любовта ни! ...

Във моят свят разправят, че е странно
и птиците в небето си говорят
и слънцето с лъчите, несъбрано
понякога със облаците спори
дали по тялото ще те изгаря ...

За този свят въообще не ме е еня.
Дали ще свърши утре, аз не знам.
Но ако свърши, знам, ще се оженя...
за слънцето. И пак ще се спася.
А ако слънцето велико, силно ...

Той имаше крехка мечта отначало.
Запретна ръкави и каза си ,,Старт!’’.
В очите му блесна, величествен, Арнолд,
в сърцето му пламна огромен пожар.
Той имаше крехка мечта отначало, ...

НЕВИДИМО
Ти само намери ме там където
Не се очаква нивга да се появя
Спусни се по следите на сърцето
В секундата преди да се стопя ...

Търся една истинска любов,
далеч от светлините на прожекторите,
далеч от търсената слава и пари.
Търся, тази, която ще ме обича
това което съм аз. ...

Омръзна ли ти
от симулирана любов,
от излъскани думи,
от напразни надежди
и трудни мечти?... ...

Седя на един от неудобните столове пред болничната стая на майка си. Чакам лекарят да излезе и да ми каже дали тя ще живее, или не. Обикновено бих си играл на телефона, убивайки времето, но сега е сериозно. Макар че, ми е приемна майка аз я обичам като родна. Тя е единственият човек в живота ми. Но ...

Прохладен летен ден. Улиците са пълни с майки с деца, с велосипеди, тротинетки и купища забави. Децата тичат, носят сладолед и се молят на родителите си за само още една фуния с онзи шоколадовия с орехи.
Цялата тази идилия, Андрей наблюдава през прозореца на болничната си стая. Андрей е около петдес ...

Искам завивка широка и дълга
дебела и топла, усукана около мен.
Искам да може да скрива ръце крака и теб
да тежи и унася в тъмните доби
разум и тяло, днес и утре ...

МОЖЕ БИ
На светло си истинска –
така те харесвам.
Че тъмното само ухае на теб.
Гласа ти да срещна ...

Приличаше на лято,
рошава коса и тяло непознато.
Усмивка лъчезарна и широка,
разходки вечер без посока.
Поглеждаш я различна, ...

Когато ме прегърна, се почувствах вълшебно...
Побърках се, сякаш горя...
Може би, бе илюзия на нещо нередно...
Признавам си, не мога да ти устоя...
В съня си, те видях отново... ...

Благодариш на фурната,
че ти е стоплила обяда.

Отново самотен се лутам в нощта
и търся утеха във всяка звезда.
Небето спокойно вика, зове
и бавно ме дърпа със студени ръце.
Къде ли сгреших? При кого ли е тя? ...

От всеки стих във моето тефтерче
надничат болки, радости и срещи,
зачеркнати от мен отдавна вече,
но още мои – живи и горещи.
С гумичката яростно ги трия – ...

Беше година 6968 (1460). Остарелият Фружин лежеше на своя смъртен одър. Вече месеци наред сънуваше божии вестители*, които подсказваха, че краят му наближава. Още в ранни зори, той извика синовете си и им предаде своето наследство. Децата и внуците му дълго оплакваха думите на беловласия старец, но ...

Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...

Лятно момиче
Ароматна и дъхава – праскова сочна,
бързо прокара стъпки край мен,
младо момиче с устни на роза
с поглед тъй дързък, палав и смел! ...

>
>
>

Песимистично
Живота си по кръчми пропилях.
Осъмвах с чаша вино във ръката.
С приятели във нощите гулях
и с празен поглед срещах светлината ...

Каламбури
Аз пак съм тук, при първата си чаша.
Кафето най-спокойно си дими.
О, тука съм в сладкарничката наша,
пак четата ни тук се весели! ...

Роден от мъката в душите ви,
да плащам скъпо, не с пари.
В ръцете си сърцето си ви нося.
Очите ми изплакват вашите сълзи.
А вашите очи за милост просят. ...

Ти много трудно ще ме заобичаш
така, че да ти липсвам като изгрев,
в безсънните си нощи със очите
във утрото да търсиш смисъла
на моята прегръдка и целувките, ...

Неусетно, преминали острите камъни
с равномерния ритъм на слепи коне,
разрушаваме нашите пясъчни замъци,
и инертно си казваме простичко "не".
Не намираме думи за старите истини ...

Тя беше тази, която тормозихте. Сигурно трябваше да се обърна учтиво към вас. Сигурно трябваше да ви кажа нещо от сорта на ,,Здравейте!’’, ,,Добър ден!’’, или ,,Добро утро!’’. Сигурно трябваше да се усмихна и да не ви подминавам по този начин. Сигурно...
Наистина ли не можете да се сетите коя беше т ...

Ще бъде горещо. Един угаснал фонтан ще църцори до тях. Тихо, безсмислено и важно. Ще мине дете, ще пие вода и ще му се скарат.
– Защо му се карат? – ще попита тя.
Той няма да знае отговора. Но ще види, че детето плаче, набито, а бащата ще крещи на майката. После майката ще заплаши бащата. Детето още ...

Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците ...

Глава X
Лора се сепна от звука на алармата. 7:00 ч. трябваше да побърза. Нощта беше кратка. Прибра се след 12 ч. Калина я чакаше пред чаша чай в хола. Не ѝ направи забележка, само я целуна по бузата и погали косата ѝ. Лора я погледна с плувнали очи, единствено успя да я прегърне...
Всичко, всичко ся ...

Да видиш вълните,
обвили горещото тяло, извивайки кръшно снага,
йодните пари да вдишаш и
да погалиш мокрия пясък с ръка,
е сякаш си пак у дома. ...

По ръба
на миглите ти
изгубих
равновесие
и погледът ми ...

Не изхабява
работата, а душѝ
разхубавява!

На мен*
11.08.2017 г. Велин
*Портрет на една незначителна личност.

за капчица любов
по улиците като за
петачета се
оглеждаме
за изтъркана любов ...

Натрупах пижами и
ризи неизгладени
и тя не може да е
нещото, което ще
откъсне ме от теб. ...

От години дълги мракът се таи,
незабелязано промъква се навред,
дума сладка външността краси
и непокътнат той пълзи напред.
Тела безжизнени следите му погребват, ...