НАДЕЖДАТА
– Ей, да Ви кажа! Днес ми се обърна душата наопаки, ама като Ви казвам наопаки, значи, наистина наопаки. Седим си в кафенето на центъра, радваме се на корема на Иван Шкембелията и на стърчащата коса на Щръкльо. Сръбваме ароматното кафе и бистрим политиката. Навън студеният вятър бръсне до ...

Търсене на чудо
Так захочешь чуда, что поверишь в рай.
Гарик Сукачев – из песента „Птица“
Тъгата бавно смисъла изтрива,
тъгата разрушава светове, ...

Над Лутън е надвиснала мъгла.
До полета остава много време.
Как искам още малко да поспя,
но мога само малко да подремя.
Студено е. Главата ме боли. ...

- Тук се сбогуваме! - така ми заяви тя тогава с усмивка.
- Как така ?- помня, че успях да кажа само това, преди тя да се качи на влака и никога повече, да не я видя.
Винаги съм се упреквал и обвинявал,че не направих нищо повече, за да я спра. Разбира се, секунда след като влака потегли се опомних,ти ...

Не искам вече да съм същият.
До теб просто съм различен.
Спомних си усмивката какво е.
На земята върнах се отново.
Подари ми красотата на деня, ...

Има някаква особена лудост в това да станеш рано, много рано, обгърнат от мастилен мрак и босите ти крака да събудят задрямалата луна. Да нарамиш раздърпаната раница и да излезеш в режещия студ само с чифт туристически обувки между теб и земята.
Срещаш спътника си и тръгвате. Канелен горски прах пре ...

Аз съм малък човек,
от мъничък град,
със голяма мечта
за големи дела.
Аз искам къща за двама ...

Двамата мъже захвърлиха недопушените си цигари и се спогледаха. Единият се усмихна и смигна, другия само поклати доволно глава. Обикновено набелязваха внимателно жертвите си, този път обаче място за колебания нямаше. Печалбата им бе в кърпа вързана, още повече че след падането на мрака паркът съвсем ...

ПЕСЕН ЗА ВДОВИЦИТЕ
Възпети са героите в стотици
стихове. Възпети са. Така и трябва!
Но днес ще пея за вдовиците,
останали гробове да оплакват. ...

Другата любов я няма вече,
остана само сянка бледа
и чувства сякаш надалече
през празен поглед се оглеждат.
А беше жар и пламък беше, ...

Пъкъл XVIII
- Искаш да се присъединиш към нас ли, докторе? – Йерихон дори не понечи да прикрие тялото си и това на неговата любовница, когато Фосил нахълта в болничната му стая. Очите на доктора искаха да прогорят плътта му, да го изпепелят веднага заедно с разгонената Алиша и всичко да върви по дяв ...

Безлунни нощи, дълги дни
и пълна папка, спомени кървящи...
Отиват си годините, уви,
сред стъкълца обикновени и лъщящи.
Животът ни се плъзга, като сянка. ...

Мрак. Неясни сенки.
Страх от всеки.
Пълна луна –
обещание за утре.
"Не си отивай! " ...

14/ Тя в собствен огън загоряла,
не знаела на кой е свят,
но помощ лекарска не щяла!
Ни „Бързата” да призоват!
Объркани били край нея, ...

ОБИЧ
В нощта,
когато разменихме сърцата си,
не го усетихме,
но оттогава толкова обичам себе си, ...

Искам пак да се изгубя.
Където не знам коя съм аз.
Където винаги съм другата.
Където подминавам те безгласно.
Искам да бъда онова, ...

Life is full of uncertainties and unknowns that the most intelligent and the wisest of use are completely powerless to foresee or prepare for and that no amount of computing power would be sufficient to neatly order everything into one concise picture that could be predictive of every element of fut ...

На Н.
Тъмен поглед. Усмивка нежна –
безпощадно възбуждат сетивата.
И сто години сякаш вече бездната е черна,
на тласъци прониква светлината. ...

не искам да живея в блок квадратен
не искам мезонет прекрасен
не ща коли и скъпи дрехи
не ща и хората превзети
не обичам права линия ...

Стон
Не ми харесват бляскъвите зъби,
в усмивката на каменно лице,
и всички тези силно празни думи,
ме отвращават „ от сърце “. ...

Хубав снят падна преди Коледа – отначало пухкав и лек, вятърът си играеше с него и със снежинките, образуваше вихри и рисуваше бели подвижни картини във въздуха. После времето поомекна, но продължи да вали – този път по-тежък, по-мокър сняг.
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...

Понякога толкова силно усещам липсата ти,
Сякаш десет ножа се забиват в пръстите на ръцете ми.
Разрязват ме чак до сърцето,
а там издълбават името ти.
Тялото ми се олюлява и пада безпомощно на пода. ...

Герой убива цар.
Всички сме свободни.
Идва нов цар.
Дали, сме свободни...
аз не знам.

и тревата си рисува небе
за да има къде
вятърът да лудува

Ако всички лястовици бяха бели,
щяха ли надеждите ни да бъдат смели?!
Ако всички приказки свършваха щастливо,
щеше ли приказното да е толкова красиво?!
Ако всички поетични стихове имаха рима, ...

Трудно притихва бурята в душата.
Да търсиш сигурност в живота.
Да бъдеш единствен докоснал сърцето.
Да обичаш ръцете топли и нежни.
Трудно е да вървиш в пътя осеян с грижи. ...

Това е твойта улица.
Тук жегата се смесва със потта
на хората, прииждащи безгрижно.
Един дълбоко неизвестен пианист,
загърбил улицата, ...

Достатъчно зими навяха в сърцето ми,
пових ветрове от кънтящи отсъствия.
Когато е трябвало да топлят ръцете ми,
съм гледала в празното как вратата се люшка.
След нечии думи попадах във Ада, ...

In the clutches of uncertain world,
With tears shedding from your lids,
In ages humans bow to gold,
Sleep well you little kids!
Perhaps you didn't reach the coast, ...

Всяка дъждовна капка
е една малка история
на тъмните ми самотни нощи
на облачните ми безвремия
на липсващото ми слънце ...

Далеч от суета и шум
вървя по моя друм,
вървя към залеза на деня
и тогаз чака ме съня...
Без крясъци и злоба ...

Почерк
Времето оставяло следи,
времето лекувало сълзи...
Времето летяло по-бързо от стрели...
Времето създавало, но и отнемало мечти... ...

Не вярваме на яростта,
но тя пръстта пробива
и стебло оформя.
Разлиства клонките.
Сдобива ги с пернати същества ...

...Ще те следвам любов моя
по земята и небето
по въздуха и по морето,
по равнините и долините,
ще прекося деветте планини ...

Вървя, а водата над мен
тежи с тонове.
Нагазил съм надълбоко
изглежда.
Очите ми ще изхвръкнат ...

Плача сълзите не стигат.
спомени в душата неспирно вървят.
Плахо очите мигат ли мигат,
сърцето, душата от мъка болят.
Плача никой днес ме не чува. ...

сезонът
на замръзналите водни капки
блести в забързания свят
какво ли би било
ако ...