Докато гледах горе към небето,
си спомних за детето.
Което беше пълно с безгрижни дни
и обичаше дългите игри.
Беше малко, шавливо ...

Аз съм обречена,
твоя мишена.
С думи съблечена,
от вяра лишена.
Копнеж забуксувал. ...

На ъгъла на улиците „Пайдушко хоро“ и еднопосочната „Морски шах“ живееше миловидна старица на име госпожа Симптом. Още от името е ясно, че въпросната беше хипохондрик в последна фаза, от което си патеха личният ѝ лекар, доктор Неиздържам Повечев и останалите доктори по безкрайните километрични камън ...

Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, че си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.
Понякога в стъклото те рисувам, ...

Рисувам мислен път
и го свързах със звездите,
получих нови съзвездия,
скрих ги в очите ти, тайно.
Тръгвай, знаеш къде съм ...

съвършеното
общество - на ЛЮБОВТА
ще е тържество
...........................................
Съвършеното ...

О, татко, татко...как ми липсваш!
Понякога поплаквам нощем,
с притворени очи разлиствам
спомените мили и сънувам още...
онези мигове със теб - щастливи... ...

Ти, моя любов, истинска далечна...
Ти, моя любов, мечтана и вечна!
Ти, моя любов, близко сърдечна!?
Ти, моя любов... Разпръсната,
в небесата на земята наша. ...

Тъжният дъжд на Възкресение... днес,
това са сълзите на Спасителя...
Тъгува за нас...
Докато ние пием вино.
Смеем се, ...

Част първа – Всичко с времето си
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...

Тъжна съм,
но отново намирам сили за усмивка...
Не мога да дишам,
но слушам за твоите проблеми...
Няма кой да ми помогне, ...

Жената загуби ли своята усмивка
и веселият пламък в очите,
разбере ли, че не е онази щастливка,
понякога даже проклина си дните.
Сърцето женско от блага дума се топли, ...

Нека навеки чисто да грее небето!
Нека не гасне на свободата звездата!
Нека само светли мечти ражда сърцето!
Нека ужас и смърт не почернят земята!
Нека песни възторжени пеят душите! ...

От устните ми вино пий,
искам мъката да си забравиш!
А после с обич ме убий –
но споменът за мен да пазиш!
От устните ми вино пий, ...

Сърдя ти се толкова,
колкото трае полетът на глухарче.
Иначе – ще се смаля – семчица
върху сухата гръд на пръстта,
безплодна без своята жажда. ...

БОГУ САМО
Р. Чакърова
Тази пролет студено цъфти и ухае на бяло.
Неразделни сме още по вечер със зимния шал...
Като всяка жена – от прегръдки съм жива и цяла. ...

Сред безименните си палати
тишина простира длани –
двама нови... новонепознати
там са гости най-желани.
И аз почти дочувам тънък глас – ...

И този ден се разпиля
след утрото до залез късен.
За него тъй ми домиля,
че го изпращам все навъсен.
Че си отива уморен ...

5/Една дискусия задочна.
-02.08.2016г.София
Аз споря с вас за данъка”ДЕСЯТЪК”!
За мене той е антисправедлив!
Ще се опитам аз да бъда кратък: ...

In the garden stuffed with straw
Was erected scarecrow.
It was gloomy, dull and sad,
It was feeling very bad.
It possessed no charm and glamour ...

- И да знаеш, Геца, още четири хиляди години преди новата ера тук, по нашите земи, траките са имали своите първи кооперации. Не го казвам аз. Професор Овчаров го казва. И доказателства е намерил човекът. Артефакти! Едни гледали лозето, други правили виното, трети го съхранявали и претаквали. Четвърт ...

Пътища към дивото
са коленете ми,
издраскани от снощи.
И тази вечер ми прочиташ мислите,
трябваш ми ...

As the scales fall from your eyes
and you see the world though its disguise,
waves of terrible emotion emerge
and in a perfect storm they converge.
Your heart goes wild and restless, ...

Ти не мечта за летища,
а за уличката със стари сгради.
Света не нарече - нищо -
радва му се и мъничко страда.
Животът ти измислен бил вече, ...

Бавно преплува в морето,
с отронени въглени в сърцето.
Недоизпети слова,
капка в морето не оцеля.
Не затваряй вратата, ...

Ако някога потърсиш ме в съня си
да изтласкаме с задружни сили
самотата, тъмнината, безпределността,
отколешните спътници на безрадостта
и дните ти горчиви, ...

буквите
ме гледат изпитателно
от екрана
докато тракам
внезапно пламват ...

Някаква кола се опитваше да изпревари дългата колона. Шофьорът примигваше с фарове и надуваше клаксона. Зара бе крайно възмутена, но нямаше какво друго да направи, освен да натисне спирачката. Онзи се опитваше да се вклини пред един камион, но като че ли закъсняваше. Дистанцията бързо намаляваше. Ст ...

Какво ти остава когато загубиш любовта?
Къде да отидеш , където спомените да не те преследват?
Останал сам, усещам загубата.
Желаеш да я видиш, а сърцето ти умира.
Отидоха си топлите дни, остана само студ. ...

Наш'та Деса пуитеса,
пуитеса-Фейспринцеса,
лайква, поства...сън ни спи,
тъй до ранните зори...
Със питела сутрин пей, ...

На таз дата славна
тиранията фашистка падна!
Вечна памет вам, герои –
руснаци, американци, англичани и свои,
що врага сломихте ...

Една жена не е това, което виждаш. Или си мислиш, че виждаш.
Не е това, че много добре знае какво иска. Всеки го знае.
Не е и смелостта да си го признае.
Не е лекотата и упоритостта, с които постига желаното.
Не е добре заплатеният висок служебен пост. ...

Викат ми Вангелия, а турското име не си го помня. Сигурно съм доста стара, защото много работи съм забравила. Как обаче станах Вангелия това и сега го помня. Беше, когато комитите клаха Мендово, а аз зреех като мома тогава.
Моята майка ме е родила некога през турско. Живях го турското – теглото беше ...