сърце облечено в пълнолуние
потропва с токчета финално
по подиума на календара

Татко, мама, Марийка и аз -ЗА КОНКУРСА
-Марийке, аз излизам, изпери прането.
-Добре, госпожо.
- Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.
- Разбира се, госпожо. ...

When you think of the word ‘love’ what comes to mind first is the idea of romantic love as expressed in art, literature, music and everyday life. For the majority of people, there are two types of love other than that of the romantic variety – that for friends and that for family. The goal of this e ...

Под индиго май живеем
с половин уста се смеем
по витрините надничаме
със надежди се обличаме
и с обувчиците стари ...

Превод: Мария Шандуркова
ЗАВЕТЪТ НА БИТИЕТО
Аз попитах свободния вятър,
как да пазя докрай младини.
Отговори ми лудият вятър: ...

Колко дълго към теб съм пътувал,
колко дълго към теб съм вървял,
колко буйни реки съм преплувал
и на твоя праг морен съм спрял!...
Като въздуха теб съм жадувал, ...

Коледа.
Мъгла.
И дъжд.
Сняг отдавна тук не пада
и край мен, на шир и длъж – ...

С усмивка сутрин се събуждам,
защото, някъде там съществуваш.
С усмивка и кошмарите прокуждам,
очаквайки в съня ми да доплуваш.
На слънчевия ден, усмихвам се интимно, ...

Жесток си брат
Жесток си, брат!...Жесток си,
дявол да те вземе.
Забил си зъби, като хищник в мен
и всеки ден отхапваш време! ...

Дотолкова ми е, като живот без пазва
за счупените ми настройки и сетива,
ако сега в една прелюдия не влезна.
Оставам си бездомна за света...
Измислени ще си останат пътища ...

Влизала съм в животите на много хора,
оставала съм там за ден, за два.
Била съм някога за някого опора,
а след това съм се превръщала в следа.
Блестяла съм, като звезда в очи красиви. ...

Не мога да обичам наизуст.
Отдавна съм със себе си наясно –
раздавам се. Не чакам хлевоуст
да мери широтите ми натясно.
Не искам да ме съди някой лош – ...

Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакост ...

Пак ми липсваш и пак те жадувам,
мое силно, горещо момче,
вместо с тебе с тъгата флиртувам
и изгубвам се в нея... дете.
И пътувам през твоите мисли, ...

Той е пес по рождение,
има си чест и характер,
той е приятел, топка любов,
обича без да влага съмнение.
Имам приятел, той е човек, ...

Днес бил празник на чая.
Искаш ли пак да пием чай,
ароматът ще бъде от влюбени билки,
цъфтяли сред болка, тогава, през май,
но корени вплели в жизнени жилки. ...

В началото на януари получих есемес. Бях в трапезарията, когато чух прозвъняването на телефона и сигнала, че е пристигнала поща.
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...

Когато си отидеш без да кажеш нищо –
аз ще те обичам!
Когато думи не останат
и сълзите свършат –
животът продължава, ...

Когато във душата ми е пусто
и цялата съм мрак, и тишина,
когато ме скове самотно чувство,
и в погледа прелива празнота,
когато съм изгубена, не вярвам, ...

Казват, свършвай с детските мечти.
Светът е истински и за големи.
Лекомислено е малките деца да следваш.
Мечтата за небето е илюзия...
Летя си с моето хвърчило, ...

С прости думички се изразявам,
потенциалът ми е не е голям,
искам да живея аз на покрив
с Карлсон да деля квартира,
Спондж Боб да си прегръщам, ...

Нощта е само някаква си пауза,
разделяща една прегръдка с друга.
Луната бе изпълнена в очакване,
захранвана от нечие безсъние.
Броейки часовете по звездите, ...

сърцето сякаш
вледенено - явно от
любов ранено

Там си ти ...
Тук съм аз....
А "ние" просто не съществува,
но тази липса просто не е проста.
Аз съм пътник – аз чакам. ...

Посей я в пръстена саксия
и я отглеждай като чайна роза...
Поливай я, тори я, говори ѝ...
Обичай я понякога,
когато е дъждовно! ...

16/ А по-голямата Мария
във собствен дом се настани.
И няма тайни да разкрия,
семейството си наплоди.
Със Вальо, Христо и Лучан, ...

Петък привечер е!
Петък следобед е!
Вече?!
Дааа…
На седмицата видя ѝ се краят! ...

Кога си слязъл на брега, моряко,
и в цели дни, и вèчерите яко
прегръщаш тайната любов безгрижен?
Живота си живееш непрестижен...
Сега престоят на брега ти свършва ...

Ще спреш ли?
Не искам!
Не мога!
Не зная как!
А кога — също... ...

О, нагли политици,
на народа храненици!
Вместо пенсиите да увеличите -
за партиите си не намаляте парите*.
Вместо администрацията да съкращавате - ...

Всеки гледа другия, а себе си не.
Всеки го е страх от провал, но всички сме под едно и също небе.
Важни са за теб славата и парите, а любовта в прахта угасва.
Егоисти и лицемери със злобата се срастват.
Справедливост няма, почтеността е непозната. ...

Един слепец проклинал тъмнината
и всеки ден посрещал разгневен!
Оплаквал се от всичко на земята,
не знаел, че е в своят собствен плен!
Но на света се зародила светлината ...

Сълзи попиват в грозни руини.
След огъня, тревогите витаят.
По празниците - тостове с беди.
Ще дойде ли на ужасите краят?
Проклети ли сме, Боже? От кого? ...

It is the year 2016 and the world is going insane in so many directions in my opinion, but that’s neither here nor there. The point is, if you are living in a city (which is most likely) all you need to do is look around at the ever increasing level of polish, coloration, lights and outright lies an ...

И в края ще те чуя като глас,
от който аз в небето ще се случа.
Защото, Боже, в сетния ми час -
греховете ще отмия в твоя ручей.
А после ще засветя във дете, ...

Имам талант. Мога да чувам цветовете. Всъщност щом го написах не ми изглежда като кой знае колко специална дарба, като се има на предвид, че и Моцарт я е притежавал. Моят талант е от малко по-особен вид: мога да чувам историите на крушките, да, на ей онези светещи тела, които озаряват вечерите ти. М ...

Усещам те, във мен си тук сега.
По устните ми дебнеща целувка.
Дали си тръгвал някога, не знам.
Годините изтриват всяка стъпка.
Но не и дълбините на кръвта, ...

Children`s happiness
Torn by the wind!
Motley motionless kite...

Четвъртъка започва отвратително, отсвирена съм от сделка, която ми е страшно нужна и се ядосвам дотам, че почерням деня на всички наоколо. Не че горките хора са ми виновни, но все на някого трябва да си го изкарам. Накрая се усещам, че наистина съм прекалила и се разкарвам от офиса, за радост на вси ...

Навярно с времето ще съумеем,
да прегърнем не само скръб
и самота.
А в любов да се обвържем,
и на другите да я дадем. ...