На този свят не си ни ти довела,
но с цялата си същност ни посрещна
и безрезервно бремето поела,
ти сякаш втора майка нам ни беше.
Изпълнена със обич и със нежност, ...

Последната си нощ
бих прекарала
с теб,
заради когото
бих разделила миговете ...

На шега съществува. Напук обещава.
И прозрачно те гледа в очите.
Дълго си тръгва, а после остава,
блуждаещ безцелно в душите.
Накриво те гледа, уж те разбира. ...

Без любов съм само кораб без посока,
тяло без душа, птица без крила
без вятър и без въздух, без любов
съм само едно подобие на сърце...
без кръв, без болка и без радост... ...

КУЕСЧЪНС ТУ ДЪ СКАЙ
Едва ли в Рая или в Ада
някой пие лимонада,
вероятно за беда
няма даже и боза?! ...

Думите са нещо могъщо – те могат да нараняват по-добре от много остриета, да лекуват по-добре от най-прочутите лечители и знахари, а също така и да носят мощ. А има и думи, носещи такава сила, че цели цивилизации и народи биха могли да рухнат пред мощта им.
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ...

Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сег ...

Повяхват онемели простори,
където слънцето се слива със земята.
Един скиталец глух прозореца затвори
и каза: „Искам аз от днес да бъда вятър!”
Бездомник стана той под всеки покрив, ...

За тебе са звездите небесни.
За тебе е моята нестихваща радост.
За тебе е вярата ми огряла простора.
За тебе е любовта ми гореща.
Ще ти шепнат моите устни уморени. ...

johan:
Как да пристигна в съня ти?
Все закъснява трамваят...
Дали да опитам със тиква?
Никакъв начин не зная! ...

НЕВРОМАТРИКС
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...

10/ Тъй тръгнахме да гоним „Миха”/,
със много стръв и яснота.
Заканите не ни смутиха
и плъзнахме пак по света...
Не бяхме винаги най-горе, ...

Октомври е особен месец. Понякога студен, друг път – топъл като циганско лято. Когато се роди малкият ми син, на двайсет и осми октомври, заваля сняг, та чак до колене. Вървях пеша от щастие от Окръжна болница до Шейново, макар да знаех, че няма да ме пуснат в родилното. Щастието беше в ходенето, пр ...

Тези стари жени пак подпират дувара,
мълчаливо пред своите къщи седят...
Сякаш мислено всяка със Бог разговаря -
мълчат и въздишат... и се готвят за път...
На челата със спуснати ниско забрадки, ...

Една нощ, която няма сутрин...
Вмъкна се във вените и сетивата ми,
малко по малко се доближаваш,
и влизаш в мен, в ума ми, в сърцето ми,
завладяваш ме, а всъщност ме освобождаваш, ...

Запълни пъзела на моята душа
с частица щастие от миг откраднат.
Възпирай ме сега да разруша
онаследения от спомените замък...
За теб и мен - най-светъл дом, ...

В тишината на сърцето
спотаявам всички страсти.
Скътвам всичките небета
с обещание за щастие.
В пòдмолите на душата ...

Първи сняг!
И за пръв път е толкова стиснат!
Всяка малка игличка
в пикограмите студ
заприличала ...

Защо не вино,
като нямам теб?
А защо не, някак
замества те.
Защо ти бавно забравяш се? ...

Богата душа
Обичам те, желая те, горя,
аз искам да съм твоята мечта,
да чувам ден и нощ чаровният ти глас,
да има мигове прекрасни между нас. ...

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...

Тръгнахме си
Един от друг
Така трябваше
Явно така ни
Беше писано ...

ИМПРЕСИЯ
Поезията във мене пак напира,
по-топла от майчина сълза.
Душата ми от езеро по-бистра,
събудена от пеперуден сън сега. ...

Живеем в интересни времена,
но возим се на задните седалки.
Съмнението пуска семена,
но истината крие се с ключалки.
Заливат ни с горещи новини, ...

В този ден
Аз ще дойда при тебe – безсилен,
съсипан с безброй грехове,
със гордост отровна, безумна
и обсебен от зли бесове. ...

Тъжно е, когато не си до мен.
Без теб деня ми не е ден.
Нощите не са като преди.
Твоята липса направо ще ме победи.
Ти беше най-красивото създание в моя живот ...

Някъде тук трябваше да е. Снощи го видя, но когато си легнаха с жена му, забрави точно къде го беше сложил.
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...

в памет на Пламен Ставрев
Боже мой, боже мой!
Все още тя е оцеляла!
Със силата на звезден прибой
иде любовта ми бяла! ...

Преместваме чертата между нас,
обграждаме се с лимит на докосване.
Да бъде близо някой ни е страх.
Не искаме да чуваме въпросите,
които си задаваме и ние, ...

Аз търсих, търсих
свойта Афродита,
сред грохота
на разбеснели се вълни!
Едва ли ще остане ...

в среда зловеща
поглед към небесна вис
за БОГ подсеща

Струната трепти,
звуци разпилява,
политат и се губят
в безкрайния ефир,
вятър ги поема, ...

Тиха нощ...
В стаята пее щурче.
Босо по пода, плахо пристъпва дете.
В прозореца наднича снежинка.
Танцува с вятър, навън, сухо листо. ...

ЗА ХВЪРЧИЛАТА
Пускам хвърчила на вятъра
и чакам да ги прочетеш.
Смяла съм се и съм плакала.
От това е хванал скреж. ...

Изпих си последната глътка кафе
и... си сложих палтото.
Излязох навън...
и си хвърлих обувките
Тръгнах... ...

Потапям се в деня,
в един от дните.
От незапомнени времена,
пропилените.
Долу е тъмно, ...

- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...