Приказки аз искам да разказвам,
за принцеси и магьосници добри.
С думички вълшебни да омайвам
да рисувам в детските души.
Днес ще ви припомня за вълшебства ...

Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил: ...

От
всички форми на възмездие
за себе си една избрах –
не се превръщам никога във жертва,
макар от подвизите да изпитвам страх. ...

Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца ...

könnt' ich
schenkt' ich Dir
den ersten Schrei von mir auf dieser Welt
das erste Greifen meiner Hände
meine erste Träne ...

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...

Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до з ...

Гледат ме втренчени
неразбран чифт очи – вашите.
Все едно ви питат коя е Станка Пенчева,
да не говорим за Миряна Башева.
Докато аз на терасата ...

А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...

Сега сме никои за другия и непознати
така решихме двамата тогава
аз ще излизам с другите жени
а ти търси си някой за изява
Сега сме никои за себе си ...

Земята
е
сърцата

1.
Нищо не се е
видяло
от праха
и нищо не се е ...

Посветено...
Познавам един човек
със сърце толкова нежно,
че не може да се повярва
толкова смело, вярно... ...

Как искам времето да върна
или сладостния миг, поне –
с ръцете си да те обгърна
и да останем пак насаме!
Под ключ е споменът, в сърцето – ...

мечтая да те нарисувам
на небостъргач,
така че и отдалече
да мога да те гледам;
ще те рисувам ...

Ти и аз сме някаква загадка.
Искам да си бялата ми тайна.
Някак те предчувствам вече сладко,
дишам те в небесна необятност.
Искам да си мой не по причина. ...

Целувай цветята в косите ми меки,
в дъги разходи ме – над птици да пея.
Рисувай ми в бурите мирни пътеки,
в реки ме разливай – в разхлада да крея,
че огън обагря ми кожата бяла, ...

Беляза ме тъгата. И разбрах,
че двете с нея вече ще живеем.
На пепел стана светлият ми смях.
Мечтите ми престанаха да пеят.
Светът ми се разклати – кораб пуст. ...

Върхът е самотен.
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше ...

Времето ми с тебе не лети
Като красива бяла пеперуда
Днес името ти тя шепти,
Че обичам тебе до полуда.
Отдавна с тебе все се нямаме. ...

Животът ми е разпилян, в кутии,
а хаосът е подреден, във мен.
Душата ми е до безкрайност свита,
таванът ми е с пода изравнен!
Аз мога да загубя всичко! ...

Горчиво кафе
Бучка захар в горчиво кафе,
а очите ти – впити във мене
и усмивката на щастливо момче,
нищо… че мина толкова време. ...

Мила,
чиста,
луда -
заблуда.
Тъмна ...

Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме изключително неприлично и това ме мъчи повече от всичко останало. Това сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най-големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече ...

Мое силно, прекрасно момче,
колко вярвам във теб, дали знаеш!?
Криеш се зад дувари от лед
и успешно, почти, уж нехаеш.
Истината е в твоите очи, ...

Събуди се в необичайни обстоятелства. Пространството около него беше окупирано от хора, които не познава. Дори не беше в собственото си тяло. На всичкото отгоре беше толкова млад, че се ужаси от това, което видя. Не беше по-голям от 8-годишен. За миг се спря. Пое си дълбоко въздух и се огледа. Намир ...

НАЙ-ХУБАВИТЕ ИСТИНИ
Животът все ни среща с много истини
и всички имат най-различни форми,
а ние учим се да ги приемаме,
години ще отминат и ще можем. ...

В крайчеца на устните ти се крие усмивка –
от тези, които разкриват любовта ни.
Прибрали сме я в мидена черупка
на пода в стаята ми,
на леглото сред чаршафите ми. ...

Съдбовен ден, подаден знак -
присъствието мъжко бе на почит.
Да бъдеш джентълмен и кавалер
за дамите бе благодат,
а за мъжете - нежност и галант. ...

Писма без адрес ти изпращах, любима.
Навярно се трупат на лавица прашна.
И някой служител след много години
с любопитство ще бръкне във дните сегашни.
В почивката обедна на своето бюро ...

Заминаха си дните ми игри,
когато замина на вечен път ти,
дните детски, любими и щастливи,
отлитнаха някъде с твоите очи.
Накъде да погледна, за да те открия, ...

Самотна роза
Червена роза – дар на любовта
сама посрещна утрото в парка.
А как щастлива беше през нощта –
свидетел на любов красива, жарка. ...

Изчезна в миг, всичко отлетя,
защо, приятелко добра, ти завидя?
Изведнъж всичко промени се,
дългогодишното ни приятелство
в прах премени се! ...

Преплетохме ръцете
и позора си.
До кръв се впи
във пръстите ми възелът.
Мечтите ми ти махат от прозореца. ...