Приятелко, мила калинке,
познавам аз твоята шарка
в зелените листи, когато се мярка.
Поспри, работливке.
Макар да знам аз вече наум да броя, ...

Завиждам ѝ, че има близостта ти
(онази, дето аз не заслужавам),
че нейния слух галиш със смеха ти...
Че има право да те доближава...
Завиждам, че ѝ казваш ”Лека нощ”, ...

Потапям перото да пиша,
омърлушен е белият лист,
какво да напиша!? Не дишам...
А листът остава все чист.
Какво да напиша!? Не зная, ...

Генка Богданова
Каква ирония жестока!
Какъв цинизъм, господа!
„Водите“ ни в грешната посока,
давите ни в мътната вода! ...

Чрез песните изпети,
виждам своя живот,
като на кинолента,
в сърцето ми върви,
не ще тя спре, ...

Живееш в нас, момиче, даже да те няма
с походката, усмивката или с гласа си нежен
погуби се, но още жив е в нас духът ти
на чувствена и борбена девойка от света ни.
Живееш в нас, дори когато се разхождаме из парка ...

Защо, по дяволите, днес не ми върви?
Защо, каквото и да правя, не спори?
А кучетата щом изведох на разходка,
пътя ни пресече черна котка!...
Че като хукнаха след нея – ...

Животът скрит е в дребните неща -
в поглед, думи и нежни ласки.
Това е пътят към човешката душа.
Ще гледам очите ти топли
една сълза да ми подарят ...

Поисках да ме търсиш всеки ден.
Сгреших.
Не го прави. Недей!
Не ме превръщай в свое ежедневие,
във навик, в задължение... ...

Колко сутрини в живота си посрещнах.
Толкоз залези до днеска съм изпратил.
Колко щори аз към бъдното открехнах
и от любопитство често съм си патил.
Делничното сиво в мене се оглежда- ...

Трахеята ми мечтае
ти да си донорът
на следващото ѝ вдишване.

С две слова да те целуна,
да усетя сродна душа.
Че светът е голям за доброта
и не вземай голота.
Пращам ти усмивка, ...

Пръсти
по онази високо вдигната вежда.
Пригладен кичур
над онзи поглед-свредел,
с който не просто виждаш. ...

Дъждовен ден, навън е пусто.
По улиците няма нито звук.
И само клаксоните глухо
далече свирят пак напук.
Капки дъжд се спускат чудно, ...

Заклещена съм по средата на пясъчен часовник. Върху мен се стелят събития, които няма да се случат. Под мен зее бездна от спомени, които никога няма да се върнат. А при мен е тясно, толкова тясно, че не ми стига въздух. Всичко е толкова мъничко, че когато погледна нагоре и видя какво искам да се слу ...

To observe is to perceive,
to unveil those who deceive.
The see the demons within and without,
to discover the weakness of the proud.
I peer into the depths of the ocean ...

Обожавам да слушам музика, която ме вдъхновява да творя отново и отново!
Още по-голяма награда е да знам, че съм повлиял и на друг по същия начин!
Надявам се да успея и с вас:)

Косите ти
са толкова хубави.
Докосвам ги
а те са се спуснали
на раменете ти ...

При теб потърсих обич и утеха.
При теб потърсих ласки и уют.
При теб открих, което ми отнеха!
Прогони дългия, коварен студ!
От буца лед сърцето ми сковано ...

Здравейте! Това е история за един край, сякаш забравен от Бога. Хората са загубили вярата, която последна си отива и оставят душите си на дявола. Тук царуват огорчеността и отчаянието. Младите и хората на средна възраст масово напускат, а старите вече са се примирили, че ще преживеят до смъртта си в ...

Танц
Kафе и кадифе,
теб и мен,
неспирен танц,
в синхрон, в тандем. ...

/се нуждае да осъзнае, че света може да усмихва, не само наранява. И че когато се усмихваш и усмихваш другите ще си щастлив. И иска да избяга от себе си и да ни накара и ние да избягаме от него, дори от себе си.../
Този, който те наранява
се страхува от вълнененията си.
От това да послуша сърцето си ...

Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-единствен гостенин - Смъртта.
В тихата фуга на вятъра ...

Не върви толкова бързо из живота.
Остави се вятъра да те настигне.
Иначе няма как да усетиш бриза му...
по следите на този миг от любов...
Дай този шанс на сърцето си! ...

Едно стихо ще напиша с нощ,
със затворени, очи изморени.
Ще го пробода в гърба с нож,
после и неговите мъртви вени.
Кръвта му черна ще събера, ...

Двама, заловени във мечта,
във цветовете на любовта,
някъде в сърцето на тъма,
където е накъсан ритъма.
В първичната среща на очи, ...

Хората, дами и господа, НЕ СА най-наглите същества на планетата. Това е безспорен факт. Не, те просто са ЕДИНСТВЕНИТЕ нагли същества на тази Земя, а най-вероятно... и във вселената!

В мазето
слушаме Джой Дивижън,
пеем фалшиво,
пием шотове в чаши за вино,
кръвта ни танцува, ...

Разтвори крилата си
и покрий ме с тях.
Защити ме от слънцето
и луната - заслепяващи.
Прегърни ме в топлината ...

Уроците и сила са, и слабост -
като пречупена в основата си кост,
като дупка, зееща от раната
от забитият в сърцето нож.
Като кървене спряно с кръпки ...

Остана ли нещо, да грее...
Намери ли сляпата прелест...
Научи ли да живее години,
да оцелее в дългите зими,
любовта и красивите рими. ...

Писна ми от зли хора,
лица без усмивки,
души без щастие.
Писна ми от особени хора
с прeтенции и мрачни ...

Копривщица е светиня родна,
там е почнала борбата народна
за свободата на отечеството чудно.
Българино, ако имаш съзнание будно,
пази родното като себе си и очите свои, ...

Топло е, светло е!
Плахо надничам от крехко стебло,
Подканва ме лъч, пчела ме задиря,
това ли е чудото – на живия свят?!
Бавно протягам първото листче, ...

Велик момент, разкошен,
оставащ в спомените ви за цял живот.
Градете заедно бъдеще желано!
Цъфтете и давайте обилно плод!
И нека много радости ви съпровождат ...

Пролетта зелена вечно е в тебе,
свободата в крилата ти бели
светлината намира се в твоите
цветчета, любовта лъха в дъха ти.
Тази твоя красота, отвън и отвътре. ...