Идва изгревът,
а аз все една е залез,
още съм тук
в обятията ти...
В звездите и лъчите... ...

Домашен татко
За детската градини
синчето ми замина
и аз останах в къщи сам.
От скуката сломен, ...

Когато душата ми плаче от болка.
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...
Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита. ...

Подарявам ти концерт от усмивки...
и дъждеца от лъчите на дъгата...
Подарявам ти песните на водата,
които лекуват и душата прераждат....
Подарявам ти сълзите на гласа си, ...

Като съдрана кожа
душата ми увисна
...под сайванта...
като на пеленак
ми взеха бибероната ...

Там, където синчецът заспива
и тревата за слънцето стене,
аз без тебе полека унивам
ти полека се губиш без мене.
Там, където небето е истина, ...

Усмихва се в нощта луната,
гали тя нежно моето чело
и сънувам ази теб – жената
в на самотата черното тегло.
Животът си отива, не и любовта – ...

Виждаш ли звездите тази нощ?
Същите ли са? О не, не са!
Щом сме заедно, прекрасна мощ
ни показват нови небеса.
Чуваш ли звездите? Чуй гласа! – ...

Мен отдавна ме няма на онзи балкон.
И отдавна под него е празно.
Ни Ромео, ни принца на белия кон...
Тихо е. Като болест. Заразна.

Красиви сутрешни лъчи
огряват моята душа,
политат моите мечти
и няма помен от тъга...
Препускат в игривите води, ...

Душата ми е като стара къща...
vladetoned (Владислав Недялков)
Душата ми е като стара къща.
Има всичко в нея, ама скърца.
Не помня кое къде е в претъпкани килери... ...

Жега е... Петровден...
пукат се дърво и камък.
Процеп е в мен отворен
и душата ми изригва пламък...
Разпалват се въглените вътре, ...

Нощта е писъци на тишина.
Разкъсани воали.
Слепота.
На търсещи,
нечувстващи ръце. ...

Колоквиум
Сто бухала
избрали приказна принцеса.
Затворили я в златен саркофаг.
Надписали табела за човечка, ...

Реката на илюзиите гръб опря
в бетонната снага на хоризонта.
Зачака да пристигне любовта
по моста със старинната поанта.
Бе ден за светски шум и суета, ...

Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...

Автор: Генка Богданова
Животе мой,
за кой ли път от тебе аз съм по­ва­ле­на?
Сър­це­то ме бо­ли, до кръв е на­ра­не­но.
Пак гле­даш ме же­с­то­ко, сме­еш се зло­ра­до: ...

Пусни ме! Нека да си ходя...
Нека видя още от света...
Нека с твоята усмивка те запомня
и в съня си да те отведа...
Пусни ме! Нека само те сънувам... ...

Денят допива последната си бира,
застъпва нощ със силно питие,
натръпва ритъм на ненастроена китара,
мъгла люти в очите от цигарен дим...
В компания от тъпи случки ...

Прииска ми се да споделя свои (раз)мисли за комплиментите и латиноамериканските и испански „пиропос“ като част от ежедневната комуникация. Комплиментът, както е известно, е израз на възхищение, ласкателство и вежливост. Думата има френски произход. На испански има две думи с две различни значения „c ...

Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума.
Не отвори навреме очи, не видя, не разбра,
че с любов те обвих, без излишно обвързващи думи,
че измислих за теб пъстроцветна, красива игра.
Не подаде ръка, може би се изплаши от себе си ...

Не искам тъга през юни,
искам
гола и боса
да тичам по скалите
на твоята любов.

Аз зная, че моето време е малко
и зная, че тук съм за кратко…
следи – като пишеща в бяло писалка,
оставям в таз сива тетрадка,
която нехайно живот се нарича, ...

121. Човек може да победи съдбата.
122. Слаб си тогава, когато вместо да продължиш напред, оплакваш провалената си любов.
123. Унищожи богатството си, но не го предавай в чужди ръце.
124. Болката води самота, самотата води до познание, а познанието – до вечен живот.
125. Ако се чувствате прекалено щ ...

Имаш нужда от промени
в мъжките ти страхове
с тежки, хлъзгави, студени
и незнайни грехове.
Само дъжд ще ги измие ...

или ОТКРОВЕНО КАЗАНО
В пламъци гори забравеният залез,
запален от надеждата позната.
Съблича се светът
в гротескна голота, ...

Междинно време
Край мене е междинно време.
Отива си сега Денят.
Дежурството Нощта ще вземе.
Светът стои на кръстопът... ...

И пак е сутрин.
За пореден път осъмнали,
не чули приказката на съня,
но благодаря на нощта за мисълта неосъзната.
В стая чу се сутрешният звън. ...

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...

Тази сянка,
която в нощите броди –
задушна, тягостна, без мярка,
пъдя я. Не си ходи.
Обикаля, като бездомно куче ...

Времето
Времето се ниже безвъзвратно,
стелките на часовника не спират.
Не могат да се върнат те обратно
и миг след миг секундите умират. ...

На четните страници в моята книга –
със златни винетки сонети
сърцето изпява, а после животът
от тях ще си прави конфети.
Нечетните страници в моята книга – ...

Тръгвал съм поне хиляда пъти -
залези и сутрешна мъгла.
Китарата. Студените й струни.
Песните, които не изпях.
Песни неродени, но жестоки, ...

Остани, заради мен остани...
Искам тук, искам да останеш...
Да отворим всичките врати...
Пред затворената да застанеш...
Не искам друго, само остани. ...

Няма смисъл да казвам: "Довиждане".
Нито: "Сбогом". Ти си ми храм.
И нищо, че не потънах в очите ти.
Със душата си, аз те видях.
Не протегнах ръце, да те сграбча. ...

Свали слушалките и изключи усилвателя. Тези дни имаше желание да свири. Не беше нещо особено. Няколко рефрена и играчка с ефектите.
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...

Любовта... сложно нещо тя е,
но пък е невероятно да се влюбиш.
Бързо влизаш в капана любовен и си затворен.
Измъкване от там няма.

Приятели едни са те,
който в болка и тъга не са до теб.
Заблудил си се, че винаги ще са до теб,
но в един момент ги няма.
Така разбираш ти, че истински приятели няма.

Държейки в ръце си,
отминали мисли,
творени с перо,
из жълтите листи.
"Душа се крепи, ...