човекът мъки
изтърпява и в любов
ги претворява

Тази любов е последна! След нея
няма да вкуся представа за мъж!
След тази любов като сън ще дотлея
в облечена с кожа безжизнена пръст;
на сянката сянка, на ехото ехо; ...

Земята цялата исках да бродя
и с последен дъх затаен,
в жаравата боса аз ходя.
И нека бури тихо всичко рушат,
и нека сезони безспирно се сменят, ...

Вече бях под завивките, когато отвън се чу някакъв шум. Не ми отне много време да осъзная че някой удря по прозореца ми. За секунда изтръпнах, все пак стаята ми беше на втория етаж. Единствения начин да се стигне до прозореца ми е, ако се покатериш по големия бор, който в момента хвърляше заплашител ...

Ти си моята комета, дирите на която следвам.
Единственият сезон вътре в мен.
Моята изгубена пролет!
Аз с праха на съдбата бях отвян при теб.
Като жадния, който не от вода, а от любов има нужда да пие до насита. ...

Моя
Бъди моя
Не на хорските угризения
Не на страховете ти в бурите
Не на чуждите обвинения ...

Любовта осъмва глухоняма
на дълга из вехтите постели.
И да те е лъгала за двама,
по-красив светът за теб не бе ли?
Всичко с нея, по привичка стара, ...

СБОГУВАНЕ С ЛЯТОТО
Р.Чакърова
Лятото си тръгва със сълзи
и през облак тъжно се усмихва.
В парка две оклюмали брези ...

Името ти
е като куршум
във мозъка -
опитвам се
да го забравя, ...

Удавих се безкрайно много пъти
в води, които не бяха мои,
без милост наводняваха съня ми,
и ме помитаха безжалостни герои.
И мислих, че съм родена за стихия, ...

Безвремие.
Мракът властваше над всичко в стаята, било то одушевено или не. Тъмнината поглъщаше всяка една частичка от нея, до най – дребната нищожна прашинка, спотаила се в някой от ъглите. Мощен, злокобен писък на гарван разцепваше на равномерни пресекулки тягостната тишина, обладала помещението. Н ...

На страха и на глада очите са големи!
ДТ©

Затварям прозорците
и дърпам завесите
на стаята
и на живота
в който ти ...

Сърце и мозък,
две неща различни...
Различни но работещи в едно.
Определят твойте случки безразлични!
Без да питат за какво... ...

Надежда
Тиха нощ! Блян! Опиянение!...
Осанка!.....Кипнала кръв!...
Светлинен лъч!
Ражда се радостта!.... ...

128/Eдна любов
О, свят объркан!
Думи неразбрани...
Аз търся гръб,
зад който да се скрия... ...

Глава 3
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...

Отдавна студено е във мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когат нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност,бликаща от поглед искрен, ...

Има живот без пътеки
и дом без реликви.
Трябват сърца без утеха
и почит без молитви!
Има живот с внимание ...

Не съм болен, но съм в треска.
Първолак ще ставам днеска!
Тупка радостно сърцето.
Първолак ще съм и ето –
нова униформа имам, ...

Тихо е, но не в очите ти,
където таралежи са сърцата ни
Аз съм брегът на вълните ти;
Скалите не бягат от изравяне.

Блестиш като капка диамант във снега,
като буйна приливна вълна,
отнасяш след себе си и мене и тебе,
разбиваш мечтите - от спомен запленени.
Пробягах пясъчния бряг, ...

Кога ли ще излезеш от живота ми,
кога ще свърши цялата игра?
Навярно няма да ме има,
ще нося чужда, купена душа.
Навярно ще забравя кой си и какъв си, ...

Когато спреш да ме обичаш, си тръгни.
Не искам да живея, като безразлична сянка и вместо да ме лъжеш, ми кажи
,,Не те обичам и не ми е жалко".
Когато спреш да ме обичаш
събери си вещите и затвори вратата. ...

Двама братя!
Семейни тайни!
Нищо няма да е както преди.
ПЪРВА ЧАСТ
ЗАТВОРА ...

Претичвам през дните
със поглед към утре.
И те се превръщат във вчера.
Искам да живея в мига,
но и той отминава. ...

Наивна носталгична еклектика за празника на София
Как искам всичко пак да продължи
с Надежда, Вяра и Любов
и майка им Софѝя да вести
Премъдрост Божия и зов. ...

Надживели новини и сводки,
скъсили доста пътя до смъртта,
дядо с баба правят си разходки
в последните си дни на есента.
Хванали се за ръцете сухи, ...

Земята се тресе
и не усещам
въздух под
краката си.
Страдание, ...

Аз тук съм във една постеля
и чакам твоята повеля.
Ще сричам букви, шепот ще подам.
Ще искам да строя и храм.
Ще дойдеш ли със мен да споделим, ...

Не обичам, да прося любов,
Като просяк за късче хляб
Да гледам изгнилите ви души
Спрял се на нечии праг
Не съм клошар, да се ровя ...

Тези макове, кърваво алени,
сякаш първо насън ги докоснах
и душата с червено погалена,
затанцува в миг, гола и боса.
Тези макове с дъх на обичане, ...

-Човека е мъртъв!
Мисълта е бездната.
Сноп от алчни цели,вехтории
...в мрежата са
Човека е мъртъв! ...

Обичам да те изненадвам ... със душата си
и да запълвам тишините ти с мечти.
Все още пълна съм с късметчета от макове,
орисани да сбъдват добрини.
Обичам да те вдъхновявам и със спомени, ...

Не вярваш ли? Тогава ме създай!
От восъчно мълчание във църква.
Рисувай ме! Със мигли издълбай –
икона стара, на очите с кърпа.
Създай гласа ми в детския си смях, ...

Пътят
Никой не е казал, че ще бъде лесно,
прекрасно или посвоему чудесно.
Никой даже не е споменавал, че пътят ще делиш с другари.
Не! Никой не е обещавал, ...

Първолак
Моят син ще бъде в първи клас,
наближава първият учебен час.
Свършват лудории, летните игри,
тръгва на училище с приятели добри. ...

Тези звезди нещо ме питат.
Опасно мигат с очи.
Облакът ръси сълзи,
Събирам ги в плик.
Мъглата пълзи, като опасна змия. ...

България стана катун,
скоро ще има камили,
министри- бастун до бастун,
стърчат над нас на кокили.
На улицата надпис с тебешир ...

ВТОРА ЧАСТ
ЕЛХОВО
Шивашка фирма " ЙоВеГа-Елхово" се намираше в края на града. Пет етажна сграда, в която изкарваха прехраната си много хора.
Фирмата беше създадена малко след раждането на Виктор, синът на Йордан и Вероника. Откриването предизвика голям интерес в областта. Предоставяше се идеален шан ...