В тишината на сърцето
спотаявам всички страсти.
Скътвам всичките небета
с обещание за щастие.
В пòдмолите на душата ...

Първи сняг!
И за пръв път е толкова стиснат!
Всяка малка игличка
в пикограмите студ
заприличала ...

Защо не вино,
като нямам теб?
А защо не, някак
замества те.
Защо ти бавно забравяш се? ...

Богата душа
Обичам те, желая те, горя,
аз искам да съм твоята мечта,
да чувам ден и нощ чаровният ти глас,
да има мигове прекрасни между нас. ...

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...

Тръгнахме си
Един от друг
Така трябваше
Явно така ни
Беше писано ...

ИМПРЕСИЯ
Поезията във мене пак напира,
по-топла от майчина сълза.
Душата ми от езеро по-бистра,
събудена от пеперуден сън сега. ...

Живеем в интересни времена,
но возим се на задните седалки.
Съмнението пуска семена,
но истината крие се с ключалки.
Заливат ни с горещи новини, ...

В този ден
Аз ще дойда при тебe – безсилен,
съсипан с безброй грехове,
със гордост отровна, безумна
и обсебен от зли бесове. ...

Тъжно е, когато не си до мен.
Без теб деня ми не е ден.
Нощите не са като преди.
Твоята липса направо ще ме победи.
Ти беше най-красивото създание в моя живот ...

Някъде тук трябваше да е. Снощи го видя, но когато си легнаха с жена му, забрави точно къде го беше сложил.
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...

в памет на Пламен Ставрев
Боже мой, боже мой!
Все още тя е оцеляла!
Със силата на звезден прибой
иде любовта ми бяла! ...

Преместваме чертата между нас,
обграждаме се с лимит на докосване.
Да бъде близо някой ни е страх.
Не искаме да чуваме въпросите,
които си задаваме и ние, ...

Аз търсих, търсих
свойта Афродита,
сред грохота
на разбеснели се вълни!
Едва ли ще остане ...

в среда зловеща
поглед към небесна вис
за БОГ подсеща

Струната трепти,
звуци разпилява,
политат и се губят
в безкрайния ефир,
вятър ги поема, ...

Тиха нощ...
В стаята пее щурче.
Босо по пода, плахо пристъпва дете.
В прозореца наднича снежинка.
Танцува с вятър, навън, сухо листо. ...

ЗА ХВЪРЧИЛАТА
Пускам хвърчила на вятъра
и чакам да ги прочетеш.
Смяла съм се и съм плакала.
От това е хванал скреж. ...

Изпих си последната глътка кафе
и... си сложих палтото.
Излязох навън...
и си хвърлих обувките
Тръгнах... ...

Потапям се в деня,
в един от дните.
От незапомнени времена,
пропилените.
Долу е тъмно, ...

- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...

КОГАТО
Когато лудо се любим.
Когато до мене заспиш.
И сутрин, когато се будим,
дори на трева да лежиш. ...

Когато си единствена жена
и мъж в сърцето си те носи,
не се страхувай ти от тишина,
не се измъчвай от въпроси...
Пред тебе мълчаливо той ще спре ...

На Д.Д.
От детството си спомням много неща
но едно тях ме беляза за вечността,
разходките под звездите и лъчите край реката,
придружена от вятъра и дъжда му.

Отново е вечер. Онази късна вечер,
в която мисля за теб. Още помня аромата ти.
Ах този аромат, тези черни като маслини очи.
Не са се променили,нали?
Нека си останат същите черни очи, ...

НАДЕЖДА
Стоя до прозореца.
Гледам звездите.
Знам, същото правиш и ти.
Очите ни светят, ...

и приема всичко
толкова лично,
като че ли засяга
неговата вселена.
ала светът е голям, ...

Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...

Дори най-смелите отричат
дълго пазена мечта.
И най-смелите се свличат
в нозете грозни на страха.
Дори най-смелите осъмват ...

дълбоко в себе си зная
че след време
двамата с теб
ще бъдем съзвездие
и други като нас ...

Колко много ми струва,
че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.
Щом те видя подскача ...

Мексико. Пет след обед.
Протяжно е.
Като в уестърн.
Дълъг следобед без карай.
Няма утре. Днес си обран ...

Спомен
Помня, помня ги житата
и аления мак сред тях.
То беше знойно, знойно лято,
когато сините метличини цъфтят. ...

Примамиха го градски светлини,
бе слушал колко е красиво!
Представяше си сбъднати мечти -
далеч от бедност! Бъдеще щастливо!
Но вместо радост, трупаше беди ...