Родопите са приласкали
Града, наречен на Асен.
Герои славни са живяли
във този край благословен.
Легенда може да разкаже ...

Когато любовта почука на вратата,
погледнете през шпионката,
може да е сатаната..!!
Често в рокля е облечен,
под грима красив се крие ...

Разпадам сънищата си в последни рими.
И всеки миг камшик е от светкавица.
Не стигам до шедьоврите незрими.
Изпуснах чашата за паметна наздравица.
Момичето на моя блян встрани остана. ...

Постоянно мисля за теб.
В главата ми си само ти.
Никоя друга не може
да се сравнява с теб.
За мен ти си единствена. ...

Последна прегръдка за сбогом –
даваш ми ти.
Питам те, с какви очи?
До вчера ръката ми държеше и в любов се кълнеше.
От твоя страна – мило беше, ...

Последен танц във тъмната ми стая.
Заравям пръсти в твоите коси.
Прегръщам те и тайно си мечтая
със устните си да ме изгориш.
Но леко се усмихваш за довиждане. ...

Пустинно тихо е в душата ми,
без ласките на твоите ръце...
изпепеляващата болка на душата ми,
дълбае рана в моето сърце...
Пустинно тихо е навън, ...

Откакто се помня, в моя живот, пътят ми ти осветяваш
още от люлката, малката ти ръчичка все ме милваше,
пропълзях ли нанякъде, моето сестриче все ме следваше и пазеше
заплачех ли, щом мама я няма, сестрината милувка ме утешаваше.
Погледна ли черно-белите снимки, си спомням за милата ми сестра ...

15.
Опасенията ми, че катеренето ще се окаже трудно се разсеяха, щом стъпих на скалата. Тя се оказа мека и ронлива. Краката и ръцете ми потъваха в нея и не се хлъзгаха, нито пък усещах нестабилност. Единственият проблем беше наклонът, но се стараех да не поглеждам надолу, а просто да се катеря бавно ...

Вземи ме, там, надалече.
Далече от болката и суетата.
Не искам да ме боли вече.
А просто да ти усетя ръката.
Вземи ме, там, надалече. ...

Раните на душата
почти неличими.
Всеки ги има.
И са като тези
кътчета самотни ...

Генка Богданова
Мама Меца болна легна.
Болка я в сърцето стегна,
стене, пъшка и въздиша,
нещо пречи ѝ да диша. ...

Ако се освободят водите в ума ми?
Ако отключа входа към душата?
И успея да чуя само песента
на вълните, които за усмивки пеят?
Ако успея да спра да се разсейвам ...

Когато си окрилен от любовта,
обичаш всичко, носиш се по вятъра
мислено летиш по върхове и била
и си представяш нея – гола и сама.
Когато си окрилен от любовта, ...

Ще ти направя место
в моята мъничка стая.
Горе вляво е хубаво,
там поне влага няма.
Флагът е на България, ...

Пролетта идва
и някак е леко,
наоколо весело
като в спомен пиян,
а тежат сред багажа ...

Не дяволът напада
и измъчва душата ти.
А лошите мисли,
поредени от лоши чувства.
Които извират от обратното ...

Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с едно много симпатично момиче на име Рени, с което се бе запознал преди два дена на купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефонит ...

Наричаха те просто „тати”.
Небето беше в твоя взор.
Небето беше и в душата.
Отиде си с очи отворени,
несбъднал в този свят мечтата ...

Тихо, скромно до бора леската
лист по лист свойта риза тъкми.
Дрозд припява, кълвачът отмята
пролетта в часове и по дни.
Теменужки надничат в тревите ...

След няколко месеца докато чистя паяжините на майка ми, които вече не вижда, тя ми казва:
– Помниш ли леля си Петя?
След малко пояснения си я спомням, навремето бяха близки с нашите.
– Малката и дъщеря, ти не я знаеш, искала да говори нещо с тебе.
– Мамоо... ...

Пея си под душа
и във водата аз се гуша.
Обичам аз да си римувам
и весело да си рапувам.
Водата ме облива, ...

Отрекох се...!
Три пъти... преди първи петли.
Оставих я убита да лежи.
Но ти върви!
Крадец на щастие бъди! ...

Душата – вечна рана...
като спомен жари.
В своите води,
тръпка пари.
Вали сред любовта, ...

Една надежда ми остана...
Една, единствена, дълбоко
скрита в мен! И тя е, вярата ми
вярата която ме прави несломим
пред болката на моят ден. ...

Ако думите казваха много
а делата бездушно мълчат,
любовта се превръща в тревога
а душата, скована от страх!
Да! Оставаш понякога сам, ...

В душата ти съм страстна тръпка,
и твоя цветен, сбъднат сън,
нахълтах там с нахална стъпка,
не искам да тъжа отвън.
Не ме е страх, сега да си призная, ...

Луната се облещи на прозореца –
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.
Летях или пропадах? Вече нямаше ...

Ще дойде ден, когато няма да ме има.
Учи се да живееш без мене. От сега.
Знам тоя свят, като зловеща пантомима
се пули в плахите зеници на сърна.
Понякога ще ти се струва, че ме виждаш ...

Този ден като сгъната кърпичка влезе
в джоба на времето. Пак остарях.
Поредна в душата си сложих протеза –
измислен живот сред реалния свят.
Съзирам в това абсолютната истина – ...

148/И така за всичко писах!
Но ред на никой не четях!
Жена си от четец отписах,
но с „писането си не спрях!
Но точно преди шест години, ...