Защо ли горест тиха
ми навява есента
и душата ми оплита
в примки
на паяжинно обречени ...

Ако има само един живот...
Цял един живот ще бъда с теб,
дните и нощите с теб ще ги живея...
Не ме интересува под каква форма,
нито кога, нито как, нито къде, но с теб.. ...

Безсъние
Виждам те отсреща - на монитора.
Нищо, че отдавна е изключен.
Кротичко заспал си пред компютъра.
Виждаш ми се уморен, измъчен. ...

Емили Дикенсон(1830–86).
Аз съм никой! А ти ? Ти кой си?
Може би също си никой!
Тогава сме двама .Мълчи!
Че те ще ни навикат. ...

...Песента в мен, пея я за теб...
Харесваш ми във всеки контекст,
обожавам те във всяка необятност,
във всяка песен, поема, проза, епос
обичам тялото ти, душата ти, всичко, ...

Да вървим у дома
Като малко дете, но не по принуда,
научИ се отново да ходиш.
Крайно време е, като пеперуда,
от цвят на цвят, да престанеш да бродиш. ...

Твърде много любов!
Твърде много магия!
Твърде много случайност,
докато открием -
ти си Той, аз съм Тя, ...

Тук черна е нощта и тиха,
гневът във вените кипи.
Характерът ми, по натура сприхав
не може разума да утеши.
Контрол ли бе, да го опиша, ...

Вървя с увереност, познала Бога,
на всяка истина във Словото се доверявам.
Загърбвам всеки страх и злоба
и на Исус в ръцете се оставям.
Той да ме води, да ме учи нежно ...

Бих могла да
се самоизлъжа,
че заслужавам
нещо повече.
Бих могла да ...

Нежни вълни се разливат.
Не по телата – в ума.
Мисли красиви разкриват,
скрити във мойта душа.
Цяло сме аз и ти вече, ...

Така е, принцесо, смълчават се розите,
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото. ...

Ветровете на времето ни разделиха,
но това не може моята любов към теб да спре,
aз все още теб милея и обичам,
усещам как по теб ще плаче вечно моето сърце.
Сега пръстта гроба ти покрива, ...

Мантра ли, клетва ли бяха
думите - с тях ме ориса.
Цял живот те ме следяха
като прокоба неписана.
Тупвах със крак пощуряла, ...

Усмивката ти ме озари,
когато бе до мен,
но облак слънцето скри
един тъжен ден.
Самотен съм в празна стая, ...

Останах в белите пространства,
на изписания лист,
може би, да бях реда, на който пишеш,
но не можах да стана текста твой.
Исках да съм, аз забавната история, ...

Когато облакът надвисне над вратата ми,
а дъждът не спира да вали,
мечтая да прегърна тишината,
за да изтрия, че боли.
Мечтая да изчезна в тъмнината, ...

Стоя пред кофата
за боклук с пуловера
на мъртвия си татко
в ръцете ми

Дори когато че очите ми вече не могат да виждат,
а ушите ми да слушат...
И ръцете ми вече не съществуват,
Няма да има извинение,
за да не те търся, винаги ще те намирам ...

Когато в плен си на дъжда
и отброяваш всяка тъжна капка,
щом вперил си очи в нощта
и търсиш образа ми в мрака.
Спомни си за една жена, ...

Имаме си наша приказка.
Но аз не съм принцеса
и ти не си принц.
Не живеем в замък.
Не сме прочути из света. ...

Понякога се чудя на живота,
защо орисал ми е да пропиша
и в стихове да си разголвам
стаените в душата чувства!
А искам само ... тихо да обичам, ...

Ангели с прекършени криле,
танцуват нежно в тишината.
Невинни и тъй бленувани са те,
тръгвайки, на път към самотата.
Тъй чисти бяха, тъй красиви, ...

Глава 2
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...

На простира сълзите си прострях!
И исках вятърът да ги отдуха.
Да изсъхнат и да спрат,
от мен и от душата ми да бликат.
Мъката от мен да изсушат... ...

Една история за любов, между богат мъж и бедна шивачка.
Любов, възникнала неочаквано.
Ще успеят ли да преминат през всички изпитания, Йордан Ганчев и бедната Ана- Мария?
ПЪРВА ЧАСТ
Град Ямбол ...

Досадна муха. Бръмчи сърдито. Tрохи по масата и пода. Изцапан с лютеница нож. Обърнат стол на земята. Обесена слушалка на телефон. Неговият неспирен сигнал – сигнал за тревога. Сивото перде - като разстреляна птица – крепи се на три кукички само. Чорапчето на Мая – онова, любимото й, беличкото с чер ...

Здрав да си! Това е, сине, важно,
че здравето отваря вси врати
залостени за други, благонравно
с добро и мир отключва ги, помни.
Пази духът и вярата, че можеш ...