( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал,
опустошена от вандали къща,
измъчен странник, крачещ без посока. ...

Добро утро, приятелю!
Желая ти море от светлина,
светеща в душата ти щастливо.
И една усмивка в утринта,
галеща очите ти игриво. ...

Мъглата леко се разсейваше. Дали от изгорелите газове над големия град, в който влизаше, дали от появил се изневиделица ветрец, но Борис започна да различава силуетите на многоетажните бетонни грамади. Нямаше желание да идва, но преди седмица синът му – студент трета година, се обади и предупреди, ч ...

Глутница от псета подивели
джавкат се като, кутрета смели
кой от кой по-хубав и лукав –
туй е родният балкански нрав
Глутница от псета пощурели, ...

Осми март
Осми март е ден на мама,
друга като нея няма.
В трудни и студени дни,
тя за мене мисли, тревожи се и бди. ...

Прощавай, мамо...
Моля те, прости ми.
Аз знам, че грешен съм пред теб.
И знам... Че неведнъж сърцето
твое наранил съм, но, моля те, прости. ...

Мойта песен...
(поема за вълшебната любов)
Тихо...
Ще ми пее пак нощта
И кротко сред звездите ...

Вина и изкупление
Аурора Рамирес бе родена в малко село близо до град Мексико. Родителите й - Пабло и Анхела Рамирес притежаваха малка ферма. Стопанството едва стигаше да изхрани семейството, което имаше още три деца - две по-малки момчета и още едно момиче, родено последно. Годината, в която Аурора ...

Днес те хванах за ръка
и почувствах нещо мило.
Дали беше нашата съдба?
Или имаше и нещо гнило?
Днес те хванах за ръка ...

Автор: Генка Богданова
Аз знам, ще се върна на тази планета,
като зрънце полегнало в нейната гръд,
като нежен лъч светлина от небето,
като звездна прашинка от Млечния път. ...

Наричаш се Земя и Трън и Стих.
А може би и с други имена.
Но осми март в косите ти трепти -
рождена дата - празник на жена.
На този ден се сещам все за теб, ...

ЖЕНА
На тавана,
в избелялата бабина ракла,
старите спомени с нежност закътах.
Там, сред шевиците цветни ...

Щом странен трепет цял те е обзел,
изпълнил е нощта ти с аромат,
по-нежен от вкуса на карамел,
по-силен от дъха на липов цвят.
И рима подир рима е повел ...

... И беше мрак, и направи Господ светлината, направи морето и света. И понеже не беше безгрешен направи и жената... а тя, като видя каква е скука, възропта”.
– Аз съм много красива,грях е че няма кой да ме гледа и да ми се радва. Дай ми господи някой да ме гледа и да ми се радва.
Дал ѝ Господ Орела ...

Много огорчен някога бях писал:
“Роден съм в несъществуващ град, учих в несъществуващо училище, живея на несъществуваща улица – съществувам ли? Роден съм в преименуван град, учих в преименувано училище, живея на преименувана улица – защо не съм преименуван и аз?”
Сега викам! Не вия...
Яви се един Дж ...

Ние и света, в който живеем - част четвърта
Ролята на жената в обществото
Ролята на жената от древността в наши дни много се промени. Всичко в жената е устроено така, че да ражда и отглежда деца – и физически и душевно. Тя износва бременността, детето е зависимо от нея за всичките си нужди преди и с ...

Да те обичам тихичко, без думи -
такава ми е, може би, съдбата.
И в белите ми нощи, новолунни,
душата ми сиротна да те чака.
В съня си да те срещам и прегръщам. ...

Тъчскрийн
Изпрати ми себе си
в пиксели.
Докосвам те с пръст,
не натискам. ...

Лист по лист откъсваш от цветенца
и всеки сам е разказ на започната любов,
изгубена във месеците на раздяла
и пак поникнала със жажда за живота нов.
Хвърчат минутите на дълго чаканите ...

Аз съм чашата с вино – вълшебното твое пиянство.
От къде го разбрах ли? От погледа, с който ми пиеш.
Всяка нощ те омайва дъхът ми с надежда и тайнство,
тази чаша от други пиячи старателно криеш.
Не от страх, че ще вкусят искрящата огнена пищност, ...

(до нея - от един влюбен мъж)
Вървя по улиците и се взирам,
във влюбените покрай мен,
с очи движенията им, попивам
и връщам се във онзи ден.... ...

Сънувах странен сън – нито кошмар, нито хубав.
Сънувах кръчма, а в нея – странни хора.
Един подарява последната му останала гайка от прескъпото му BMW от 1984.
Друг налита на бой с което си спечелва да бъде окачествен като мъж обичащ другите мъже от моя страна.
Много странни хора, извършващи странни ...

Не знам относно
важните неща,
но нещо, което те кара
да се обърнеш срещу себе си,
да се смееш сам ...

Ако още ме искаш, ела,
ще те чакам тук търпеливо,
да изтрием всяка следа
от обиди и думи фалшиви.
В този безкраен спектакъл ...

116/Такъв е облика на село.
Събуждаме се сутринта
и хващайки бастуна смело,
показваме се на света.
Щом вземем хляба и млекото, ...

Зимният влак се промъкна
през февруарското дефиле,
а вятърът утихна и млъкна,
блъснат от пролетни криле.
Сутрин слънцето наднича, ...

Ще мине някак. Ден е, като ден.
(Добре, че има грижи и задачи)
Повтаря се един и същ рефрен –
веднъж годишно, дама ще си, значи.
Веднъж годишно, повече недей! ...

Приказка за дами
Имало едно време едно царство-господарство. И естествено, Царят бил самодържец. И благородниците били като него. Все мъжете управлявали. Но задухали демократични ветрове и жените се вдигнали на бунт за правата си. Искали еманципация.
Нямало какво да се прави и от немай къде, Царят с ...

На този свят се ражда всяко:
расне, зрее и си мре.
И няма тука нещо яко
на природата да се опре.
И даже силата подземна ...

Те са били част от магията му още в древността. Без тях то не би било толкова пъстро, цветно и пълно с изненади. Жените ще бъдат съществена и важна част в пространството на творчеството както в близко, така и в далечно бъдеще. Това, което се е променило с течение на времето обаче, е ролята на нежния ...

Значи, нищо особено… Казваш, ден, като ден…
Че, какво толкоз станало?! Някой бил е роден.
Те и други се раждали, и какво от това?!
Просто слънце изгрявало, после – бледа луна.
Да! Така е за другите, ала не и за мен. ...

В уморени алеи градът се загръща,
в някой месец на лятото, ляга накръст.
Той я чака на прага, той е просто градът,
дето дълго облизваше пръстите
на жената, която се връща. ...

- Къде са бурканите? Нали се връщаш от село?
- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва...
- Е хич нищо ли не ти дадоха?
- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сл ...

Любовта ми е като:
диря от хлебни трохи -
нетрайна;
ситен гергьовски дъждец -
суеверно важна; ...

Тъжно е, че мама не е до мен
а днес празник щеше да има.
И така минават ден след ден
седмица, месец и после година.
А така ми липсва в такива дни ...

8-ми март
Как, приятелю, би изглеждал изглеждал светът,
ако не съществуваше жената? –
ароматна, както ароматен е на розата цветът
и нямаше да съществуват любовта и красотата! ...

Среща в дъжда
Валеше дъжд и сивата мъгла
със мокри длани галеше земята.
Стоеше в мрака тъжна и сама,
красиво цвете в плен на хладината! ...