Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.9K резултата

Първи сняг

Мигам сънен и се чудя:
Пухкав сняг е навалял!
Мама пък не ме събуди...
Дворът как е побелял!...
И снежинки се люлеят, ...
2.7K 1 17

Помниш ли?

Помниш ли как преди време,
когато бяхме само деца,
бяхме аз и ти неразделни,
и всичко беше просто игра.
Спомняш ли си пак за тогава, ...
819 5

Само повярвай

Аз съм твоята тайна. Спасителен бряг и пристанище.
За неказани мисли, прикрити с учтива усмивка.
За разказващи погледи, за пръсти трептящи и парещи.
За докосване вътре, под всекидневната твърда обвивка.
Аз съм топла прегръдка. От глас. Или изписани думи. ...
741 3 7

Пеперуда от лакмусова хартия-(Armin Bolić, B.i H.)

ПЕПЕРУДА ОТ ЛАКМУСОВА ХАРТИЯ
(Превод от босненски)
Опакована в лакмусова хартия, тя ми предлага възможност за избор.
Боята ли прави цветовете, или отпътуването прави пристигането?!
Мислех, че купчината крие в себе си необясним чар. ...
1.6K

Попитах съдбата

Попитах Съдбата, каква е цената
на няколко глътки любов.
Тя се усмихна, махна с ръката
и забърка коктейла си нов.
Наля две чаши със чувства, ...
783 5 11

Полет над пороците

Не ще се измъкнеш от пороците.
За тази истина прогледнах днес.
Неведоми са на хората уроците,
докато не осъзнаеш, че са за прогрес.
Те блъскат те със сила по челото ...
889 1 7

Няма такова

Това е някакъв мотив , на който за съжаление съм му загубил траковете. И е от периода в , който се бях потопил във VST технологиите. Надъхан , като отвързан седесар след падането на Живков.
2.7K 2

Прощално в нас вали...

Сънят под миглите ми бяга.
В душата ми сега вали...
И тук - отляво, ме пристяга.
Дали ще отболи?...Дали?...
На зазоряване поемам, ...
1.1K 10 20

Сънувах

На Й.
скришната поляна - без гора.
Саргасово далечна - само моя.
Летях на облаци над златната зора,
окъпан от лъчите на покоя. ...
1.2K 3 14

По пътя на Пепеляшка...

Вече има дванадесет
след това няма да има
нищо повече.
Решителен час
празен като нулата. ...
1.2K 1 2

Безчувствени души

Сърцето ми е старо... уморено..,
от интриги разни и от куп лъжи.
Сърцето ми е даже изхабено..,
мазоли хвана от безчувствени души!
Устните дори са занемели... ...
706 1 8

Престолонаследническо ехо - (Safer Grbić, B. i H.)

(превод от босненски)
От капка мастило
се роди невидим свят,
който крещи, вика и реве,
който не се удържа – ...
1.5K

Между слабостта и силата-вярата на градския човек

Границата между отчаянието и вярата е съмнението. А реката на надеждата тече под него и ни чака да се удавим. Почудата от света е присъща на всички деца. Но защо губим нея и всички звезди в името на теснотата и мрака, къде остава вярата в "дните честити"? В поредната чашка? Лириката на тъжния човек? ...
2.6K 5 4

Ами, ако ти подаря живота си?...

Мога ли да ти подаря любовта си,
но не само с плюшени мечета, писма и цветя?
Ами, ако вече те нося в себе си,
а ти още не си се влюбил в мен...?
Естествено, че мога, макар и както го мога... ...
642 3 2

Абстинентен

Проникнала в кръвта му неусетно,
обсебила е мисли, сън, покой.
Зависим е, така че безпредметен
упрекът е за такъв развой.
Тече по вените като наркоза. ...
1.4K 4 5

Обичане...

Обичане.
Жадуване
и свобода.
Ръце протегнати към мен.
Сърце пулсиращо ...
1.3K 2 7

Слънчев лъч

Когато лъч
се спусне от небето -
Бог те милва по лицето.
Той не размахва пръст,
не чука по челцето. ...
653 2 4

Соня Келеведжиева

Винаги влиза усмихната в клас
И отсъствия пише със замах.
Първо за уикенда ще поразпита,
След това за урока ще ни препита.
Всички отговори с усмивка приема, ...
1K 3

Дневен сън

ДНЕВЕН СЪН
Р. Чакърова
Поетите сънуват само нощем.
А аз живея денем като в сън...
Дали защото те обичам още ...
1.5K 4 13

Нова работа, нов късмет

Стъкла, стълбища, железа
и паника кога ще стане.
Лондон крие се в мъгла,
а моите ръце са в рани.
Началниците са орли, ...
777 4

Свят за двама

Споменът ме връща до пейката за двама.
Потъвам в погледа.
Изгубвам се в прегръдката ти.
Водиш ме към очакваната радост.
Горещата длан стопява болката. ...
662 1 6

Памфлет

Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...
942 2 2

Български чадър

Живеем в свят на
хиляди ножове
забити в нечий гръб.
Тук няма мои,
нито твои, ...
473 1

Великата Скука

Седи на златния си трон
Господ-Бог, загубен в самота дълбока.
Не провижда смисъл в безбрежния небосклон,
Непредвиден плод на божествената скука.
И мисли си великият създател, ...
760

Любов обречена от живота

Отново е нощ,
а на мен ми е тъй самотно.
Гледам луната,
но и тя се е скрила.
Може би плаче и не иска да я гледат така. ...
1K 1

Хм!

Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...
1.1K 2 12

Горско

Искам да съм онази нимфа,
която те наблюдава,
докато спиш
под клоните на дървото ѝ
и от време на време люлее листата, ...
810 2 2

xxx48

На Емо
Девет месеца откакто ....
Ти си вече Оттатък.
Аз все още съм Тук.
Самота без остатък ...
756 2 5

Време отлетяло

Прииждат тихо звуците на есента,
на капещи листа, на време отлетяло,
замира всяка дребна живинка
в света на хора, без време овехтели.
Така коварно и в моята душа ...
1.2K 2 6

"Продължение"...

8/И щангите се промениха.
Коджабашев взе властта
И тия гдето ме раниха,
отидоха във Пропастта
Меранзов вече не предеше, ...
509

Поетът и жената

Поетът и жената
Поетът обича всички жени в света,
харесва ги, желае ги, преди А и сега.
С чувство искрено и малко Тъга,
търси в очите им,в сърцата им Любовта! ...
1.1K 3 5

Любовното обяснение на един готвач

Сладка моя,
Всеки път, когато те видя, се спичам, кръвта ми кипва, страстта ми бухва, зениците ми се разширяват подобно яйца на очи на дъното на тиган и оставам безмълвен като зейналата муцуна на печено прасе, поднесено в тава на Коледа. Но нима мога да остана суров при вида на твоите очи, по - черн ...
1.3K 1

Скреж по стъклата

Най-после заприличах на тъга,
която няма пред кого да си поплаче,
прииждаща наопаки река
от спомени, които вече нищичко не значат.
Най-после заприличах на тъга, ...
1.6K 5 16

С тях

За мене думите ми – те са всичко –
с тях мразя и неистово обичам.
Разказвам на нощта за своя ден,
чета на глас писмата и до мен.
С тях свалям от гърба си всяка грижа. ...
664 8