За сметка на Коледната почивка, реших да удължа Великденските празници с една седмица и на Велики четвъртък, по обед, обявих края на работната седмица. Венета беше предупредена още миналата седмица и когато се събрахме около масата, обра овациите на цялото работническо войнство. Разбира се, бяхме в ...

Стопявам се –
снежинка бяла
падам върху
черния асфалт,
загрят от преминаваща ...

Любимият ми сезон е есента, по-точно момента, когато лятото й отстъпва правото да влезе във владение. Тогава то ми напомня за шут, който до този момент е щръклял на воля в празния дворец, но видял кралицата, смирено се е кротнал. А Есента наистина прилича на кралица – достолепна, натежала от злато, ...

Уморих се от лъжливи идоли.
Уморих се от истински лъжи...
Уморих се да се преструвам,
че никак, не ме боли.
Докога на лъжата път ще правим? ...

Създадох те в сън от пълнолуние,
и с четка от катран на конска грива,
свободолюбиво, ничие до безсъние,
с очи покълнали в зелената коприва.
Нарисувах те от страстна дивост. ...

Истурив мастило врз твоите иницијали
затоа црвенеам како булка
ги отварам кафезите
ги ослободувам птиците
ги отфрлам стравовите ...

АХ, ТОЗИ ДЪЖД
Не престава навън да вали
ту затрогващо нежно, ту диво...
И се лее дъждът в нас, нали,
непредсказуемо и красиво?! ...

Заплаква стряхата ледена
в стоплен от слънце капчук.
Разтапя тъгата разнежена,
усмивка дарила на друг.
И стъпва по калните локви ...

ПО СМИРНЕНСКИ
Р. Чакърова
В утрото на светла ера с факела на нова вера
идат бодри депутати с устрем горд и набег смел!
А над тях като орлици ято върли политици ...

Имам усещането че миналият път "попретупах" темата, най-вече относно любовта, като проява на сила. Трябва да признаем, че дори тази любов да съществува, човек никога не се намира в това идеализирано състояние лишено от нужда. Добре позната е примерно родителската грижа, която често може да се превър ...

Природата се ражда отново и отново
и става по-красива от кога и да било.
Птици чуруликат, слънцето блести,
животните ликуват, че пролетта се възцари.

Кръжим във мъглявини влажни
и влачим цвилещи кухини стари.
За кой ли път губим път и посока
насред хаоса на орис зеленоока?
В езерото мътно на взора ни жаден ...

Окована в грях,
душата ми се моли
през сълзи...
А отвън, ти
разбиваш крехкостта ù ...

Променяш ми пулса –
от замиращ на бесен,
дъхът ми накъсваш,
а да дишам е лесно.
Усещам света – ...

44/ На запад виждах до тавана,
обръснатите планини.
И с пръст в устата си останах
от бръснатите им глави.
Над нас високо бяха спрени, ...

Щастие
Щастието обича тишина.
Скрива се в човешката душа.
Ще го видиш в очите на любимата жена.
То не се показва просто ей така. ...

​
В живота си едничко имах –
душа в гърдите на момче.
Опазена, от нея взимах
аз обич чиста на дете. ...

- Здравей Суллум, как е хавата?
- О, Том! Какво правиш тук? Да не си решил да нарушиш обета за въздържание от хазарт, приятелю? – оживил се стария Суллум и попритегнал папионката си – Днес никой не иска да заложи при стареца, приятелю.
- Така ли? Да не би да си раздал вече късмета за тая вечер?
- Къ ...

Нищо любовно
в себе си не намирам
и е мръсно в грозната стая
как искам розово да имам
да я боядисам, да забравя... ...

От днес се уча да мълча!
Поглеждам да се върна пак.
Ще мина в ъгъла отзад,
и ще слушам твоя глас.
Може би ще се науча да мълча! ...

Сняг вълшебен заваля,
и разцъфнаха цветя,
не на двора във лехата,
а красиви, по стъклата.
Ледени кристали смели, ...

На мен ми трябват всичките ти дни
на твоите несбъднати в смеха животи.
Да мога пак след грешните жени
да поискам прошката от теб и Господ.
И ти ще ми дадеш отново знак, ...

Отново ще се срещнем
Отново ще се срещнем.
На спирката. В автобуса.
На някой сфетофар.
Или в магазина. ...

Обичам случайните срещи,
които не са случайни ни най-малко
и когато кафетата горещи
забравяме, заменяме със сладко.
Харесва ми да ме поглеждаш тайно, ...

Да няма кой да те обича,
когато Коледа е вън,
когато Новата година
пристига с тих камбанен звън!
Да няма кой да те прегърне ...

– Абе Бори, как го правиш бе брат? Не стига че събра бившата и настоящата, ами днеска и двете ти седяха заедно на коляното.
Това за коляното технически е вярно. Донякъде. Бяхме на нещо като оффроуд, но единия джип се счупи и се наложи 7 човека, от които петимата едри мъже, да се набутаме в една уазк ...

Вечното клише и с теб ме търси -
"очите са прозорец към душата."
... ако фалшиви мигли залепя си -
певеце ли ще ми бъде дограмата?!
Прозореца затварям - ще настинем. ...

Ще скъсам лист от календара на стената,
приятели ще търся ровейки в старият тефтер.
В албума Аз ще гледам дълго в нас децата,
сърцето трепва за отишлият си от този свят авер.
Ще търся Аз игрите, нощите безсънни, ...

За кой ли път се губя в свойте мисли!
Зове ме онзи стар и прашен път,
небето синьо , изгревите чисти
и моят толкова прекрасен, роден кът!
В сърцето ми остана тишината ...

„...Кого да вярва чиляк? Очите си или ушите си? Ако гледам огледалото – не мъ показва толко хубав. Пък кат` чуйш Вича - дума ми, че съм изписан.Това огледало по-добре ли ще разбира от Вича?.”
Сава Доброплодни, „ Михал Мишкоед”.
* * *
И аз като горкичкия Михал –
обърквам се сега кого да слушам... ...

Нощта разпуска черните воали,
пристъпва леко по уморените глави,
идва тихо, за да ги погали,
в царството си Сън, ще ги приюти.
Пристига шумно, така я иска някой, ...

човек родèн е
в БОГ да пребивава чрез
добротворèне

Наранена си ходя. Обучих се да не кървя –
да гледам сърнешки, да съм (хлъзгаво) кротка,
за докосвам косата си лекичко, да не се гневя,
да пристъпвам на лапички, с финес (тигрокотка)...
Култивирам търпение (какъв ти инат!), ...

Чуждодумие
Думички чужди колкото си щеш,
в езика български навлезли са без чест.
Халло, хай, оля - изиграха голяма роля..

Славен ден! Христос роди се
да донесе надежда на земята.
С любов изпълнен, Той смири се
и път показа ни към свободата.
Звънят пак празнични камбани, ...

Съдба... Защо си тъй жестока!?
Защо наказваш ме със мисли тъжни?
Защо проклинаш любовта ми?
И караш ме да съм самотен.
Моля те кажи ми, любов ти дивна!? ...

Твърде късно е...
Отдавна на любов ухае душата!
Нали съм съня ти от снощи
и копнежа, който прегръщаш!
Нали съм причината нежна ...