На такива като теб и една мила дума им е достатъчна. Чаша червено вино или шампанско. Разходка по кея. Подарен залез и изгрев, придружен с любим човек. Целувка по челото. Някоя друга хубава книга и сгряваща вечер край камината. Любов, грижи, всеотдайност, топлина, нежност - жена си. Истинска. И свет ...

И тази нощ ли аз ще съм нощна птица?
И тази нощ ли аз за теб ще бленувам?
И тази нощ ли аз ще броя сълзите,
докато всичките ми мечти се разбиват наведнъж?
И тази нощ ли спомените ще ме топлят ...

И аз също понякога плача ...
Оказа се, също съм жива ...
Задавя се неволно душата ми,
там вътре приютила сълзи.
Да, разбира се, плача. Скърбя. ...

Чувствам те и чувствам себе си,
чувствам как ме чувстваш и докосваш,
как върху ми изписваш всяка нота
на душата, пазена в пентаграма
свободна и искрена, ...

„Как, когато съм
страхотна, да се кротна?!...“ -
любовта запя!...

Връщам се. Какво да нося? Здраве.
И умора – колкото света.
И което на очите пари,
и което топлеше кръвта.
Къщата ми – като на колéне. ...

Безкрайно влюбена,
в живота се откривам.
Свободна летя във небесата,
а мечтата на вятъра
и на съдбата ...

Хора сме, следователно правим и грешки. Грешки, за които в даден момент от живота си съжаляваме, че сме допуснали. Но неразривно с това понякога ги повтаряме отново и отново, като чувстваме същата болка, нервност и тъга както преди. Това прави ли ни мазохисти? В днешно време тази дума е популярна и ...

Спомням си, когато го видях за пръв път. На вратата плахо се почука. Аз казах „Да“ и през открехнатата врата влезе добре облечен, започнал да напълнява господин, с широко славянско лице, прошарена къдрава коса, дебели вежди и плаха усмивка на новак.
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолиц ...

Понякога изпитвам страшен гняв,
поглеждайки човешките лица.
Не съжалявам майките за жребия корав,
отнел без време собствените им деца.
Защото космосът неспирно ни зове, ...

НОТИ ЗА ДЪЖД И САНДАЛИ
Въздухът съхне, кожа от тъпан е станал,
пламват небесни камшици със ярка следа.
Лятото тича през нивата с прашни сандали,
тъмно зелен е дъхът му, роден в резеда. ...

Непознатата
Една непозната, без подслон,
влезе веднъж във моя дом.
Плахо прекрачи. До мен приседна.
Със странен поглед ме погледна. ...

Сън
В ума ми влизаш с дъх на лавандула -
спокойствие за мойте сетива.
Събуждаш всяка спяща молекула,
дори не съм планирала това. ...

Не вярвам в думите,
от тях боли.
Не вярвам в теб,
ти не съществуваш.
Аз простичко не вярвам. ...

На маковете в нежните обятия
треперят слънчевите ти поля,
а детелинките-разпятия
жадуват твойте капчици роса.
Душата ми възкликва! ...

Скършени клонки от красиви мечти
безжалостно вятърът влачи,
на бунище огромно от натрошени съдби,
трупа купчини с болка и мъка.
Играчки захвърлени, разглобени в игра ...

Заобичах един,
това ме плени,
но дойде ден,
в който разликата усети...
и душата ми се разкъса. ...

Защо когато някъде погледна
косите ти пред мен се гмуркат,
очите изумрудено блестят
и ослепяват
взора ми? ...

нота
дошла от пиано
на тъжен композитор
недоизживял любовта си
*** ...

Като Левски (за Дядо Добри)
Скоро ще станеш на години сто и две.
А в душата ти още живее дете.
Ти като Левски си за нас сега.
Изпълнен с духовна красота. ...

Моден блясък, шум и трясък
от кутии черни ни залива.
Досаден крясък към волев тласък
за покупки ни зомбира.
Да сме себе си, но по образец, ...

Защо до днеска и до нине
във тоз живот и сив, и див
е нужно всеки да загине
или пък да остане жив?
Като умреш, къде ще идеш, ...

Иван Сотиров си имаше всичко необходимо, за да живее добре, освен спомени и желания. Той беше рибар и това изчерпваше цялото описание. Ако останалите имат мечти и желания, той имаше мания. В гардероба му, освен сивия работен костюм, се помещаваха безброй одежди, предназначени за всякакъв вид сезонен ...

Помогни ми да отклоня
небесните водопади,
да ги пусна като завеси
през стотиците километри
които стоят помежду ни, ...

Ако с няколко щриха
любовта се рисува...
Ако в няколко стиха
любовта съществува...
Тя е цвете, което ...

...Сърцето решава...
Сърцето никога не лъже и не греши, дори и да боли,
защото с любовта извираща от него, прави ни щастливи...
благодарение на него, споделяме я с хората...обичаме се един другиго...
Сърцето решава, не знам дали е несъзнателно ...

ТОПЛО...
Р.Чакърова
Дъждовете във мен взеха лятна ваканция.
Не устояха на толкова топло в душата ми.
Слънчогледи се ширят и римите странстват ...

... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее...
Изглеждаше светът вълшебен.
На нара звездните цветчета.
Бадема розов. Дребно бебе.
И гъсти, гъсти вечери. ...

„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...

Сълзи по листа капят...
Оставят свойте следи!?
Оставят мъката, която
сърцето ти не може да прости.
Сълзи солени... От любов прекрасна ...

Звездите плачат
с парченца от лъчи
пречупени, пробождат синевата
небето натъжено
покрусено мълчи ...

ЛЮБОВ
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...