Нагазих във житни стърнища,
където е лятото спряло.
Опънало бели платнища,
под слънцето се е завряло.
Под тези платнища самичък ...

Едно яйце за теб ще боядисам.
Червено ще е. Първото. С любов.
На него сто молитви ще изпиша,
да стигне в Рая светлият му зов.
Отново да усетиш колко много ...

Воскресе
Този април! Марта го погна
с ранното пролетно време.
Той, още сънен, не можа да насмогне
даже да се съвземе. ...

Бележи червената креда на залеза
моя кръг.
Няма къде да избягам -
пленник съм.
Тъмно мастило - кръвта, ...

Да, бих се съблекла за теб.
Отвътре навън.
И нямам представа дали
ще се срещнеш с душата ми.
Предпочитам - със сянката ù; ...

Нямам сили за нова любов.
Нямам сили. И даже ме плаши
мисълта. А не съм и готов -
във сърцето ми още е страшно.
Две-три рими (далеч от "добри") ...

Запознахме се някак внезапно
в слънчев ден - по средата на юни
тя поседна до мен и безгласно
нарисува по пясъка струни...
после дълго нотира крилете ми ...

Завистта е признание за липса!
ДТ©

Разтворена в твоите думи
аз вече не търся значения.
Изгубена в зимната шума
заспивам изгарящо-ледена.
Студът е реално завръщане, ...

Днес ангелите ще празнуват
дочули отброяване на сребърници
камшиците в несвяст бичуват
човеците са бледи от безсъници
и като в храм се молят тихо ...

Ти казваше, че дълго ще вали,
но аз пък все не те дочувах в мене.
Да можеше да спре да ме боли,
дъждът да гали пътя ми от тленност.
Да милва с дъх душата ми в небе, ...

- Момче!
„Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...

...Усмивката ти...
Усмивката ти ме осветява
стопля ме и ме изразява...,
кара ме от щастие да плача,
пленява ме и се закача... ...

Читателю автор, бъди си поет
от всичките музи в съня ти,
рисувай политнали тъжни луни,
а после изпивай сълзите...
Читателю автор, бъди си лице, ...

Няколко години бях извън страната.
Връщам се– картинка мила и позната:
творчество безценно тук се разпилява–
от фасул шушулки и от зърно плява.
А се "регистрират" всякакви поети– ...

И рàзпнаха ГО,
и не СЕ огъна, и
ЛЮБОВ пожъна...

Въпреки младостта ни отминала
и есента в косите ни,
и любовта ни изстинала,
и тъгата в очите ни.
Въпреки жестоките истини ...

Любовта е дете, прекосило площада с балони,
монолога на луд, добротата в очи на несретник.
По зелените хълмове ангелски стъпки се ронят
и от топлата гръд на земята извират щурчета.
Уморените хòра се връщат полека от кръста. ...

Днес пролетта изглежда е сърдита.
Навън дъждът вали безкрай,
от часове.
Излива се и даже не опитва
да вложи капчица романтика поне. ...

Черният ангел….
Глава 6
Ако ме беше халосал с нещо тежко или ако бях видяла английската кралица по прашки щеше да е по-добре! Да отида доброволно в леглото му?! Не,че идеята беше лоша като се замисля, но единственото доброволно място, където ще отида в момента е там, където не допускаха сексуални ма ...

Обикновен ден
Късно, предната вечер,
козунак ще омеся.
Ще си сипя кафе,
ще запаля цигара. ...

И снощи, мамо, те сънувах,
седях до теб на колене,
главата си във скута ти положих,
да милваш моето лице!
Сънувах, мамо, още, ...

Знаеш ли, днес пак съм тъжна
нищо, че е пролет и е май.
Долових онази нотка важна
в твоя глас, която означава край.
Знаеш ли, не съм и предполагала ...

1/ Характеристика
Колкото са по-превзети,
по минават за поети.
а най-достойните ни белетристи,
накарват пръчката да листи, ...

Слънцето не спира да се смей-
петдесетгодишен юбилей-
лицето от шастие грей.
Небето спокойно синей.
Бурите житейски спрях, ...

Бушуват, мятат се искри..
Кога и кой ще изгори?
Съвсем летален пирует,
и балерина - крехък, жалък
СИЛУЕТ! ...

Намачканите листове стояха печално разхвърляни в различните части на стаята ми.
Изгледах толкова филми и прочетох толкова книги, но никой от тях не ми даде капчица за размисъл. Не ми даде повод да се разбунтувам, да изгоря, да почувствам, да властвам.
Може би така сме устроени.
Рушим, градим, създав ...

Къртица рине пръст.
Мъст?
Животните в молитвения дом
я караха да гледа все надолу.
Завързана за кръст, тя рине непрекъснато ...

Ще те чакам на една самотна гара.
Идваш ли си, или е раздяла, знаеш само ти.
Сгромолясващ писък на последен влак лети.
Огнени лютичета в косите сиви, слънцето жестоко сплита.
А локомотивът тромав, стар, диша с тежка пара и от скръб крещи. ...

Без тебе бях изгубена в мъглата,
живеех, мислейки, че съм добре,
побутвах със душата си в стената,
но не признавах, че се чувствам зле.
Самотна бях, сред много идеали, ...

Стиснати между листите,
между траверса на мислите,
между твърди корици,
драпат стиховете – сирийци.
На границата между войната, ...

Лежиш и мислиш си на глас
За миналото, за което е било
И някак си ти става малко тъжно,
че свършило е, че нещо може би дори не е дошло.
Дали не си се провалил, ...

Обичам, когато
топлата ти кожа
докосва моята
ледено-студена същност и
шампанизираната ми кръв ...