Той е винаги тук
и неравно клокочи,
спи под седем върби
и се сбира в поточе.
И го няма науж. ...

Светлинен лъч
прониза тъмнината
призрачните сенки
докосва със ръка
а те се лутат ...

Дай ми малко от Твоята сила,
не за дълго, а само веднъж,
че Родината, скъпа и мила
се нуждае от истински мъж.
Искам всички, които я мамят, ...

виждах огъня
тлееше силно
чак да се опаря
и се чувствах добре
радвах се на кислорада ...

Все някакви такива побъркани странни
призматично - конусовидни неща стават
с топографията на моята кармична отнесеност
че едвам смогвам да отделя време
(полагащото се парче от тортата - часовник) ...

Краят на дните
Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. ...

От точка “А” до точка “Б”,
Очакването своя път чертае.
Намира Теб. Прегръща Те
и с двете си ръце. Целуваш го.
За нищо друго не мечтаеш. ...

...Да избягаме и да танцуваме със вятъра...
„Покорителко моя!”-шепнеш ми ти-
„Да избягаме и да танцуваме със вятъра...”
„Де да можеше всички да видят силата ти,
с която те обичам-безкрайна е, ти си извора...” ...

да
можех
бих ти подарил
първия си вик на този свят
първото посягане с ръцете си ...

КАМЪЧЕ
Дребно камъче в обувката попадна
и лекичко започна да убива,
спокойствието лежерно то открадна
и облик на досадник придобива. ...

Вървейки през нощта видях колиба,
тя светеше във нощната тъма,
там, сред слънчогледовата нива,
и скрих се вътре от дъжда
А вътре беше празна: ...

Седни, приятел! Стола ти го пазя
в кафето за кварталния дослук.
Момичето с престилка в малка ваза
кокичета ни сложила е тук.
Поръчал съм го както го обичаш – ...

Камъните падат звучи денем и нощем!...
Звучи по градове и села, по пътища и магистрали, по кръчми и ресторанти, по автобуси и трамваи, по големи и малки пазари!
Спирам я, само ако някой поиска нещо друго и то за секунди. Песента, която магически привлича вниманието, която влезе във всеки дом – в едн ...

Стихове пиша когато сърцето,
иска да пее и то за морето.
За волните птици и тихите вълни,
когато вятъра роши моите коси.
Как може да бъде като тава, ...

В този затвор дали ще пребъда?
Да те няма е моята присъда.
- Доживотна щом с теб няма никога да бъда.
Моят сън е твоето свиждане.
Отварям очи и чувам довиждане.

Роялът стар с изтръгнати клавиши
стоеше във един забравен ъгъл,
а композиторът бе спрял да пише,
пленен от нова муза - да рисува гълъби.
Отдавна плътно и капакът бе затворен, ...

Животът е Хаос. Понякога може и да изглежда логичен и подреден, но той все пак си остава Хаос. А в Хаоса няма нито логика, нито ред, нито закономерност. Идва момент, когато всичко се завърта хаотично и неповторимо и нещата се пренареждат по най-невъзможния и неочакван начин.
Ето, вече трета поредна ...

Аз съм в нищото! А времето го няма.
В своята душа посявам само радостни сълзи.
Тя толкова в живота с мен е пряма,
изправена с мен върви и казва ми недей пълзи.
Аз съм туй което Господ е създал, ...

... напряко през Времето... или дългото завръщане...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка. ...

В мъка зимна стена -
от болка и от самота.
И само снимката ти във фейса качена
носи ми в студа радостта.
Че утеха си за мен - ...

едно небе,
една земя
животът ни трасиран е...
и ние
вечно между тях - ...

Скузато, че не разбиранто.
О, вие италиано нон капише?!
За мен е мулто импортанто,
затуй на джерман ще напиша.
Две бирен битен ми донесен- ...

Счупи се компасът в мен,
а небето е беззвездно.
Скъса се дори конецът,
който бях опънал от сърцето.
Камъчетата от чувства, дето пусках, ...

Вера беше девойка за чудо и приказ. Косите ù дълги, гарваново черни. Очите теменужени. Кожата- мека и гладка. Висока, с тънка талия и дълги бедра. Стройна като бреза. Ходеше Вера все изправена, усмихваше се и поздравяваше. Като минеше по улицата и младо и старо все подир нея гледаше. Ергените подтич ...

Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...

Все ми се сърдеше,
че нямам запалка
и търпение,
и насищане
на теб, ...

ПЪКЪЛ V
- Авелогоном казваш – очите на Бащата сякаш прогледнаха на друго място и време.
- Това име каза – оправда се Йоши – даже поздрав ти изпрати.
- Да, стария демиург. Не вижда и е сакат, така ли?
- Така е, не го ли огледа, когато пусна петарката в кутията му? ...

Вали
Вали ме тъжен дъжд,
Вали ме и не спира.
Душата ми – и тя вали,
Черни облачета сбира. ...

Съседът мята прокисналото зеле от балкона. Зелките прелитат четири етажа и се разпльокват долу. Хората псуват, но той не се трогва, продължава. Тайничко ми казва:
– Ако го сваля с асансьора, или по стълбите, входът ще се осмърди. После ще го събера и ще го изхвърля. Така е по-добре. Нека си псуват, ...

Имам десетина лева и ментови бонбони в джоба. Няколко смачкани билета, които ми опъват нервите, понеже все ги бъркам с добре забравени банкноти, ключове от вкъщи и служебната карта, чиято връзка крайно небрежно е провиснала през джоба на палтото ми. Не се качвам на първия пристигнал влак на метрото, ...

Щом мъничък си, имай за дружинка
от плюш лисица жълта с косъм мек.
В креватчето ще гушкаш таз любимка,
дълбок ще е сънят, спокоен, лек.
Екзюпери прочел, ще ти се иска ...

Поднасям ти чувствата си
на бяла филия с масло.
Дарявам ти буквата си,
щастливото мое число.
Дарявам ти пръстена цял, ...

Вечер първа
Каква прекрасна
майска вечер....
Обсипано небе
с звезди. ...

Тя, беше различна! Имаше дарбата да се оглежда в хората и да надниква в сърцата им. Постоянно я следваха ангели. Виждаше ги като сребриста плазма, която сменяше само формата и големината! Побираха се в пламъка на свещ, а когато погледнеше към небето, ставаха огромни! Те я обичаха и тя ги обичаше! Па ...

Посветено на Е.А.
Коя си ти? Коя ще бъдеш? Къде ще си?
Какво за тебе е подготвила съдбата?
Какво желаеш? – Първо на този въпрос отговори!
Не бъди страхлива! – Страха те спира да достигнеш си целта. ...

Небългарското Куневско сърце
е новият ни ценностен министър,
с избождащи очи ръце
ще вее мрачно знаме безпросветния
„магистър”. ...

Като спагети,
наплетени, объркани, наблъскани
лакомо в чинията
с типичния си италиански хаос
Скандални, крещящи, възмутителни ...

Срамувам се от самата себе си. Защото през цялото време обичах неподходящите хора, докато трябваше да обичам теб. Съжалявам, че те пренебрегвах, подценявах, обиждах... Съжалявам, че не ти давах това, което заслужаваш и че страда толкова много. Съжалявам, че те карах да търсиш удобрението на хора, ко ...