Изчерпан ли е вече лимитът ми на сълзи?
Пресъхнаха ли бавно женските очи?
След толкова изплакани надежди
превърнатото в лед сърце ще спре ли да боли?
Лимитът ми на чувства със скромни е залежи. ...

Тайната на имението Калуидж (2-ра част)
Новела на ужасите
Заради ограниченото ни време, не си казахме почти нищо. Само чичо Майръс с трепет ни говореше колко е хубаво да се спазват определени правила, защото човекът се научава на ред и животът му става по-подреден. Двете госпожи с усмивка се съглася ...

Ела! Ела и целуни ме!
Да се раждат чувства!
Ела!.. Само прегръдка ми дари!
Гушни ме в скута мъжки!...
Подай ръка!... ...

54/ Те всяка сутрин със „Пежото”,
в конфликт със градския трафик,
пристигаха при нас не кротко-
творяха подвиг най- велик!
А на нас със масажиста, ...

От тялото на старата цигулка,
попила прах, с изгнили части,
подтиснат споменът в целувка,
запазил женските ѝ ласки.
При допир в струните ѝ с устни, ...

Не съм онова, което имам.
Не съм онова, което мога да загубя.
Не съм онова, което може да ми се отнеме.
Не съм даже достойнството и честта своя.
Много съм мъничка и твърде безгрижна. ...

Петък 13-ти, ден на бедите…
Кой този ден като лош заклейми?
Всеки се пази, пресмята щетите…
На мене пък в петък така ми върви.
Всички планети, слънца и звездички ...

Яви ли се нещо абсурдно и откачено,
съзнанието мигновено e пленено.
Без знание, без точните думи дори
нещо отвътре бунтува се, гори.
Неусетно светът трепва и се смалява, ...

Неуморимият
Полет без крила, дали е възможен?
Бягство без вина оправдава ли целта?
С боен вик
и страж ли да ти бъда? ...

Аз имам само мигове от тлен,
една душа в небе от херувими.
Да нося смъртно болката във мен
и все да сричам нежното ти име.
Аз плача денем с ручеи живот, ...

Отдавна, отдавна се изгубихме,
по трънливия път на съдбата си
с последни сили през снежната буря вървя,
дано да открия отново любовта ни...
Отдавна не мисля за себе си... ...

Присвивам се и чакам без да спя
да паднат върху мене всички облаци.
Сънят е само капка ведрина,
отронила въздишките от хората...
Присмивам се и чакам топлина ...

Не спира тук следобедният влак,
изсвирва и задъхан отминава.
И моята любов не идва пак...
Тъжа...Душата ми се разболява...
Перонът е следобеден и пуст... ...

Недей с кадифе да се галиш във дните ми,
копнеят за изгреви с капки безвремие.
Събличай и тайните, скрити в очите ми,
обичай, смали ме от гордост в смирение.
Не ми подарявай възлюбено вричане, ...

Зимата разстели своето одеяло,
покри ни с тишина, облечена в бяло.
Извая ледени вълшебства, от красиви по- красиви,
снегът застина във форми причудливи.
Времето сякаш е спряло в полето, ...

Копнение
...Защото няма ли те,
плаче моето сърце,
безпричинно, без посока... снове,
името ти тихичко... зове, ...

Ех, госпожо
Не се научих спомен да трия.
Пиша ви вече трето писмо.
Бях ви забравил. Мислех и вие...
Разбрахме се, мисля, едно към едно. ...

Едно ключе, висящо на стената,
отключи ни внезапно аромата,
присъщ за нас и не за други,
привичния ни глас подбуди.
Впуснати в безкрайния екстаз, ...

Накъдето
Кой, къде е моят път?
..........................
Времето върви...
А аз? Аз пак ли съм ...

Пчеличка
Кошера си зорко брани.
Склещиш ли я – мани, мани!
Бачка като работохоличка,
Малка пърхаща...? Пчеличка. ...

Как се селектират депутатите и политиците? Много просто.
Всички хора се събират за скок от една скала. Засилват се и скачат в един цедак с малки дупчици.
Ако си нравствено скопен, ДС агент, еничар, престъпник, въобще всякаква ненужна на Родината утайка, минаваш през тези малки дупчици и падаш в един ...

(самоволна песничка)))
Здрасти, моя малка тайна!
Срещнахме се аз и ти.
И небето ще пропадне,
и трамвай ще полети! ...

Когато се покаже от снега
усмивката на първото кокиче.
Когато те прегърне любовта,
е най-доброто време за обичане.
Когато лятото навири нос, ...

Жестокост – думи – притаени,
несбрани в стих или куплет,
не биха ли донесли помрачение
на своя полужив поет?
Жестокост – промълвени думи, ...

Искаш да гониш съдби?
Искаш да достигнеш мечти?
В този измислен свят...
брутален, прокажен, безкраен.
Ти живота си си дал, ...

Чаша кафе
Животът е като пъстро кафене.
Седим на маса с теб на кафе.
Отпиваме от кафето с едната си ръка.
А с другата държим се,ръка за ръка. ...

Когато цъфна крехко цвете в мен,
когато спусна корени-окови,
когато ум, душа останаха в плен,
когато всичко ухаеше на теб,
когато цветът ти бе червено лилав, ...

Пушеше в сянката на смърча пред черквата. Сам той беше като сянка. Мършав, с няколкодневна брада, с тъмни кръгове около очите. Войнишкият шинел висеше на гърба му неестествено широк. Притеснено пристъпяше от крак на крак и чакаше.
Камбаната възвести с един единствен звън края на службата. Жените, вс ...

Той остави китарата на леглото и погледна в огледалото. Лицето в отражението винаги му беше някак смешно и абсурдно като някаква карикатура. Нямаше особена разлика и този път. Усмихна се на образа си и отметна кичурите, падащи пред очите му. Този път имаше някаква неуловима разлика в усмивката му. Д ...

Месеци вече, себе си търся,
до дъното стигнах и пак не разбрах,
защо ли животът ми така се обърка
и мигове ценни безброй пропилях.
Безсънните нощи не искам да помня, ...

Слънчо, слънчо - топъл знак.
Идвай бързо с весел бяг.
Да затоплиш равнината.
Да разгониш самотата.

Рисуват знаци
над леденото езеро.
Диви патици.

Винаги се връщах там,
където проходих,
научих се да си пиша името,
да броя до 12,
влюбих се няколко пъти, ...

ТИ СИ НЕДОВОЛЕН. И ЗАЩО?
Да, несъмнено недоволството в света расте. Това вече е видно и за простото око на лаик. При това доволен остава само един, малък дял от световното население, който винаги е бил задоволен. Проблемът е, че тоя дял става все по-малък за сметка на недоволните. Трайна ли е тая те ...