Зов
Ти мъчиш се във сумрака да срещнеш,
от сложения до леглото ти портрет,
очите ми. Изпълнени с гореща
любов. Единствена. За теб. ...

Не, че не вярвам в тебе Иисусе,
но на Левски по стъпките крача.
Животът е вече така безвкусен,
че и кръстовете плачат.
Няма вече здрави пирони. ...

Писмо до Иисус
Каквото и да кажа - вече няма смисъл.
Прокълнат съм за всички времена.
Пътят ми до теб, през тези три години,
отведе ме до тук - с въжето във ръка. ...

Повече от блян
Знаеш ли обич ти как се дарява,
как се протягат две топли ръце,
как се отключва ръждясала брава,
нощем огряна от лунно лице? ...

Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, з ...

Любовта е нещо, което
не може да се скрие
и ако не те разкрие устата ти
ще те предадат въздишките
и ударите на сърцето...!

Стъклото на прозореца
с дъха си замъглявам,
и усмихвайки се-
името ти там изписвам-
после идваш със слънцето ...

Тихо тегли лък над морска празнина,
щурец с звезди по щура си коса.
Спокойно смеят се, звънтят,
думи уморени,
под електронни лампи, ...

Спокойно те питам „Защо плачеш?“
А ти ми отвръщаш „Виновен съм.“
Като тебе виновните много са.
И плачат само за себе си.

Пътеката от Мен до мен – камениста, стръмна и трънлива. Нищо различно… Нищо непознато… Долу и горе. По средата нищо… Най-трудният преход.
Онзи път, който минава през лявото рамо.
Когато тръгнеш към себе си през черното и бялото, през сенките на съмнения и празноти до светлината на копнежи и сбъдвани ...

Отново вдъхновено от Rammstein (Рамщайн)
По "Wilder Wein" ("Руйно вино")
На края на нощта -
там, където ражда се денят,
чакам, от светлината осветена, ...

Да имам ден един блажен,
през който нищо да не правя,
ей тъй – на гръб и по корем,
на хълбок – да се излежавам.
Да прочета любим роман ...

И усещам, че животът изтича от мен. Живецът си тръгва, излива се като река в дъждовен ден. И аз не мога да го спра. Безсилна съм. Няма какво да направя повече.
Усещам как хапчетата се разтварят в корема ми, смесват се с кръвта ми и се разливат из цялото ми тяло, плискат се наоколо както вълните се у ...

...Росата...
(на мама)
Росата свежа и нежна настани се доволно
в цветовете и душата на едно цвете красиво.
преди това бе тъжно то, защото увяхваше неволно, ...

Не мисля, че искам да ставам жена
в свят където жената е тъжно момиче
пропиляло вина, надежди и страх,
само да срещне, когото обича.
Разтанцувай очите ми, нека блестят, ...

Стана тя каквато стана,
мишка във капан се хвана.
Сложили и за примамка
някаква менте луканка.
Ех, че глупаво мишле! ...

Не чувам вече нежните ти думи
и не можеш да ме стоплиш с ръце.
Къде е човека, в когото се влюбих?
Аз ли... те някак си... взех?...
Защо е студено, когато ме гледаш? ...

Един момент...
Тъгата е изпълнила
душата ми до край.
Чувствам се сякаш се
намирам на дъното ...

Бедата е измислена беда.
Тя властва само нощем над ума ми.
Но денем си оставя и следа.
Все тъй от слънцето замаян си танцувам.
Вината е отминала вина. ...

по дяволите поезията
по дяволите живота
по дяволите изкуството
някой да ми отреже главата
само докато пуша ...

КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...

Сънува слънцето безумен сън,
а лъч неволно спъна сънена звезда.
Сълза отрони утрото, дочу се жален звън..,
Луната гневно трепна и му завидя.
Орисаните облаци беснеят - ухание на дъжд. ...

НЕ ИСКАМ ВАШИТЕ ОБУВКИ
(превод от македонски)
Не.
Не искам вашите обувки,
защото са измачкани, ...

Напук
Животът потънал в мрака.
Един обича и обич чака
сърце добро не ще да има,
хлябът малко, идва зима. ...

Пиша хайку за
всякакви зверове
недоубити

Тя беше невероятна. Не ме карай да ти я описвам - не мога.. Искам, но не мога. Всъщност, не искам, за да мога да я запазя само моя, поне в съзнанието си. Тя е извън всякакви стандарти. Не, не е като жените по списанията, по-различна е. В това е чарът й - да е различна, но не само.. Различна е с това ...

Крия в двете си ръце
аз червено яйчице.
Баба казва, че е здраво,
всичките ще бие, браво!
Туй червеничко яйце ...

Този наш синеок герой,
Се хвърли юнашки в тежкия бой.
За отечеството и свободата мислеше той
И в ума му тази мисъл се въртеше
В горещия зной. ...

Не бива да съм все нещастна
Да връщам спомени назад
На мъката да бъда съпричастна
Да не пребъде скръбният ми ад!
Трагичните несгоди изживявам ...

Петък следобед.
Един Син умираше на Кръста,
прикованите ръце кървяха,
главата към гърдите се приведе,
глътка въздух и изведнъж издъхна. ...

Дъждът вали в сърцето ти ... за мен.
И в мен вали ... Без изгледи да спира.
Цигара паля. Пуша нервно, Уморен,
денят в очите ми по мъничко умира.
Ще си налея двойно. После за капак, ...

Сива сянка потули деня.
Беше в твоите пръсти
тази тъничка пръчица
с бенгалски искрици.
Затова ти се моля ...

Чаткането на токчетата на Йоана се чуваше ясно, въпреки уличната глъч и бученето на автомобилния трафик. Звукът привличаше част от погледите на минувачите, особено тези на мъжете. Масивните тротоарни плочи добавяха кънтяща нотка към ритмичното и някак хипнотично чат-чат, чат-чат. От време на време с ...

Кой ни в таз робска люлка залюлява?
Нима позволяваме някой да ни притежава?
Мислим, че сме свободни, че ще си спасим душата,
но пиронът е забит! Роби сме на системата
още преди Спасителят да ходи по Земята. ...

Къде да дяна бежанецът в мен?
За миг да приютя душата му…
Къде, за Бога, да я съхраня
в света, погубващ и децата си?!
Всред безизходните руини как ...