Задрямвам брат... Неочакваната жега ме кара да кисна в това досадно задръстване на Малинов с отворени стъкла. Пуша и блея по мацките. Основно ги намирам по билбордове. Ей, брат, много са им големи очите на тия мацки, да знаеш! И както си блея аз нещо започва интензивно да ми привлича вниманието и ча ...

Защото не бях аз, твоята любима,
не бях страст, енергия необяснима.
Бях само бавна отрова,
сълза на паважа, пръст върху гроба.
Как ли те мразя, ...

Нещо гнило има тук! Нещо, което не се вписва в
списъка със съставки за щастие.
Мислех, че близките ти се радват, щом имаш човек до теб.
Дали! Отчаяно откривам, че има сол в бурканчето с мед,
а това сякаш дразни скрития в мен поет! ...

Една неизмерима самота
на клуп завърза вчерашните мисли,
забули със тревожна сивота
мечтите ми и думите ми чисти.
Една неповторима слепота ...

Снегът блести на лунна светлина.
И вият вълци нейде в планината.
В душата ми се спуска пак мъгла...
Отлита като пеперуда моята мечта.
Снегът вали, навява бели мисли, ...

Музика Rocksky (Наско Христов)
Вокали Meteor (Антоан Антонов)
Текст Radiola (Рада Димова)

...Потъвам в ръцете ти...
Какво се случва?!-не можех да разбера преди,
но захвана ме магично:
Очи в очи, устни в устни,
ръце в ръце, сърце в сърце безпределно... ...

Ще те изплача
до последна капка,
ще те изпея
до последна нота,
нека после ...

Случайност ли сега да го наричам,
че с мен животът тъй се подигра,
че срещна ме със теб точно тогава,
когато гаснех аз във пепелта...
Случайност или не - и аз не зная... ...

Просто така -
ей на -
седя и си
клатя краката.
Спрях изненадващо ...

Усещам дъх на летни нощи
и чувствам спомена в мен.
О, ето, виждам твоя образ,
от глупава усмивка породен.
И сякаш всичко се повтаря ...

- Ооооо Ристано ма, к`во си се заникнала у таа градина ма? Яла да видиш ора, па и они тебе да видат. Она работата нема да избега, да не е заек я.
- Ама жени, вие сте свободни. Работа като си немате, ората пресъждате. Язе оня ден гледам Пена Мишкарката, седнала си жената пред дворо, па фанала чорапе ...

Запаси
Когато съм без теб, е зима.
Като врабченце съм се свила,
уплашено и уязвимо,
и във надежда- прислонила. ...

Една птичка ме понася
в най-високото небе.
Намерих смисъла на щастието,
да я накарам да разперва крилете си.
Летим далече, далече, ...

Как ме понасяш, мили?
Как ме поддържаш, разсмиваш...
За всичко да питаш откъде сили?!
От силата на душата си възхитен, не заспиваш...
А между нас са метри след метри ...

Валс душите ни танцуват,
полудели от любов,
страст телата ни жадуват,
аз съм свян, а ти си зов.
Всеки час за теб бленувам ...

Виждайки, че той беше здраво стъпил на краката си, тя му замая главата с надеждата той да й предложи ръката и сърцето си.

ОБИЧ ПРОЛЕТНА
Нека да прескочим зимата -
на нищо не прилича!
Цъфтят в очите ни кокичета
и слънцето припича. ...

ПЪКЪЛ IV
- Не се ли познаваме – Йоши се взира все по-настойчиво и дълбоко в помътнелите ириси, за да открие сякаш нещо старо, позабравено, но затова пък толкова свидно. Нещо от детството му и от онова романтично време, когато летеше, когато беше. Бръчките на хромия слепец го пренасяха по един чудоде ...

Дядо Тодор се поизложи,
Бойко за съветник го сложи.
И ето баба Меглена -
към стола му устремена,
на Реформаторския блок членка ...

В душата трохите
разтапят се - знам.
така тя се храни
от грамче до грам.
А в ниви класили ...

Да остаряваш мисля е заслужено,
преминал обич, сълзи и любов.
От трудности лицето е спаружено,
не гледам, тръгнах Аз по пътя нов.
Да остаряваш е нещо благородно, ...

Ний се гледаме двама
с кървав копнеж,
аз ще живея, ти – ще умреш
С устата си мръсна
думи черни сечеш ...

Прозорецът ми е луна,
заблудена в мъглата.
Душата ми е като кораб,
загубил пътя в нощта.
От счупената чаша на сърцето ...

Над града мъгла се вее.
Със своята милувка, тя го утешава.
Него, тъжния и самотен мъж.
Този, който изоставиха отново.
Пак предадоха го главоломно. ...

Домогвач
Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на м ...

Пазиш ли сенките за очи? Не че нещо, но си спомням как избрах цветовете, как поръчах опаковката им,как си представях наситеното лилаво по клепачите ти... Тогава знаех как точно се казваш - избирах ти имена - Клер дьо Монд, принцесата на луната, Мари, перачката на дантели, Изабел, която никога не сън ...

Пабло Алборан - Най-накрая
--------------------------------------------------------------------
Autores: Pablo Moreno De Alborán Ferrándiz
------------------------------------------------------------------------
Автори: Пабло Морено Де Алборан Ферандис ...

току
виж -
наранѝш

ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТИ КИЛОМЕТЪР
В седем и половина часа сутринта електричката беше почти празна. Влезлият вътре мъж огледа вагона, примижа срещу пробиващите през прозореца лъчи на изгряващото слънце, избра си седалка откъм сенчестата страна, седна, опря чело на прозореца и затвори очи.
Той беше небръснат ...