Танцът на един живот
На площада, огряна от сноп светлини,
още старата опера чака
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака. ...

Не ме е страх от бури и метежи,
от тежки думи и сплетни,
отдавна не робувам на копнежи,
не вярвам във отминали мечти.
Душата ми позна, какво е болка, ...

Всяка седмица у нас е страстна.
Всеки ден беди пълзят, кръжат...
И все по-бясна
властническа каста
води ни... ...

Тези хора дали са щастливи?
Гледам ги как
си затварят прозорците,
на терасите пушат
и пламъкът от цигарата ...

Понякога трева съм,
а понякога съм роза.
От тези, дивите -
с многото бодли.
Стебла увивам ...

Пролетно
Зима е, а сякаш е пролет,
слънцето топло пече.
Из храсталака наднича
сивото малко врабче. ...

На Емо
Примири се най-после, сърце!
Не люлей бясно гневна камбана!
Подслони под цъфтящо дръвце
свойта бяла тъга неразбрана. ...

Натежало минало
Напускам този свят самотна.
Моята сянка ще следва твоето сърце.
Разпилени чувства ще ги сбереш ли?
С илюзии и болка стиснала ръце ще усетя ...

Буйната, ситно накъдрена коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета, подемана от мощните въздушни струи. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата си над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра. От малка обичаше вятъра. Незнайно защо той пораждаше ...

Чертите мили в утрото изгряли
с лика любим на идващия ден
в сърцето като цвят са разцъфтяли,
защото любовта живее в мен.
Виж как времето препуска ...

Звезди сияят в нощния простор
и нея виждам там.
И най-хубава е - няма спор
и любовта е просто храм.
И ангел него осветява - ...

Качвала ли съм се на влак? Отдавна.... от сто години.... амиии, от повече... от една вечност. Да, да, цяла вечност премина! Та нали вечността е моя? Нали? Навивам си я пръста. И я отпускам. Капка, по капка.
Какво? Казваш, че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се из ...

"Гробарят ли си ти, или – мъртвецът?!
Отдавна исках да го разбера."–
"Аз дух съм като теб, а ти – живецът
на вече отлетялата душа!"

ХРАМ НА ДИШАНЕТО
(превод от македонски)
Когато поетът се пита какво научихме от Христа,
това, повярвайте, не е религиозен въпрос.
Има една ясна утринна светлина ...

Останал без глас,
в полусвяст,
пъпли приведен
към своя последен
молебен ... ...

От най-различни източници зная,
че ако е ленив и поспалив,
човекът трудно ще попадне в рая.
Аз затова със изгрева се будя,
закусвам и започвам да се трудя. ...

безкрайно Те(б) Обичам
и вдишвам близостта ти
и сдържам дълго дъх
за да се гмурна и доплувам
в тишината на словата ...

Завистта е малката сестра на подлостта,
омразата е тяхна братовчедка,
гневът е син на яростта,
а гордостта, любимата за тях съседка.
Живеят си охолно сред народа ...

Днес порастнаха цветята ми от зов
на душата ми без поводи ранима.
И тръгнах със пращеца им във брод,
от песента на вятъра да се снабдя със сили.
Така ще бъда скитащо дете ...

Мога да чувствам пламъче в мен,
как гладно облизва езиче,
как се прозява в прозрачния дим
и не мисля, че го обичам.
Пропада, докосне ли хладния ден ...

Повярвах чувствата не остаряват,
заглъхват те за миг в нашите души.
В трудните моменти на живота ни спасяват,
нищо, нищо не може да ги разруши.
С много труд изграждат те в сърцата, ...

...Пролетта...
(на мама)
Най - накрая дойде пролетта с радостта си чудата-
най - красивата спирка от влака, наречен сезони,
праща ни слънцето топлина и сила и огрява света ни ...

Не съм един от вас и слава богу -
огромна бездна-кратер ни дели.
В света ми няма място за тревоги,
за пошлост, клевети и думи зли.
Обхванати от черната си завист, ...

Живеем в паралелни светове.
Единият изгарящ. На Венера.
А другият с пустинни ветрове
очакващи да влязат в нова ера.
Прехвърляме мостове` между тях ...

Не вярвам на фалшиви новолуния,
на пристъпи от думи... И вини.
Смущават ме не твоите безумия,
а простичкото, тъжно: “Остани!”.
Защо да спра? ...

Не искай от мене да бъда жена,
когато по мъжки умея да тътря
конците в живота си вечно сама,
побутната в дъното, срязана, мътна.
Капан е да властваш над чужди мечти. ...

Ще спре да те боли, когато осъзнаеш, че болката е станала еднаква по интензитет с тази, когато си удариш кутрето в ръба на масата. Или с тази, когато си опариш езика с горещо кафе. Все едно си се порязала, но не знаеш кога и къде. Мислила си, че душата ти изтича, а е имало просто малко кръв. Събираш ...

Не ми прощавай няколко неща...
Спонтанно изтърваната целувка
от порива на мимолетен ураган,
помел смущението и принудил устните
да вкусят тръпното неназовимо ...

Пред теб
От нищо не се отричам.
За минало не тъгувам.
И както силно обичам,
така и също, ревнувам. ...

Хора вехнат, падат като листи,
а навън разцъфва пролетта
и молитвен храм за песимисти
е светът, погубил любовта!
Време безметежно, ветровито... ...

Неделя страстна!...
По на БОГ повеля се
ЛЮБОВ разстеля!...

Музите често разплакани
падат в съдби разпиляни.
В сълза на поет се престорят,
сетне в безмълвно страдание.
В цветче орисия на някого, ...