Не ми казвай,
че белият цвят
е символ на чистото....
и махни този чаршаф...
Всеки има право ...

Искам да живея на облак,
за да гледам нощем ярките звезди,
а денем заедно със слънцето да си играем на сенки.
Искам да живея на облак,
за да започвам деня си призори ...

---

Тъмно е
по улиците на душата ти,
из малките тунели
на сърцето
бродя смело, ...

Черният ангел….
Глава 5
Облакът от черна мъгла, който ме бе обгърнал започна да се надига. Очаквах всеки момент да ме огреят слънчевите лъчи на деня. Вдишах дълбоко и около мен ухаеше приказно… аромата беше силен, но не натрапчив. По-скоро опияняващ. Край мен беше тихо и спокойно. Дори необичайно ти ...

Малката цигуларка
Паважът – измит от дъжда заблестя,
тук-там запроблясваха локви златисти,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста. ...

Семейство Харалампиеви водят спокоен живот, дори наричат себе си успели. Лили Харалампиева успешно израства в кариерата си и вече е мениджър продажби в голяма верига магазини. Разкъсва се между семейството и работата, не винаги успява да приготви топла вечеря, да изпере на време или почисти къщата, ...

Край! Магията любовна свърши.
Оставам сам. Оставаш ти сама.
На пътя ще заминем любовта да кърши,
ръцете си измръзнали в ноща.
А ние двамата ще тръгнем в две посоки, ...

Кажи народе, Как да го наричам?
От теб избран елит да те краде.
С болка всяка дума аз изричам,
както всеки питам, питам на къде?
Отново казват имат воля, ...

На един вълшебен остров
той съкровище открил
и без карта, и без знаци
тайно някъде го скрил!
Търсили са го пирати, ...

Когато днес момчето се роди,
ако приемем,
че България е цяла,
когато неговият син ще се роди,
тя с две десети ще е намаляла. ...

Самотно ми е, когато те няма,
тъжно е, когато вали,
а светът се превръща във драма,
от светулка едничка пониква,
минзухарено-сладко задрямал, ...

Пиано, създаващо любов
(на една приятелка)
Една душа, красива и щедра
въздъхна и смело засвири:
нотите сама композира- ...

Щом звънне телефонът,
знам, че търси ме Отвъдното,
черната материя шепне
с тайнствен глас,
затова на явката, ...

Небе ли си, самотен кръст в душата,
защото ме боли от всеки полет.
Дете ли си, греховен нощен вятър,
а искам да те любя аз без корист.
Море ли си, лъжовен в мене пясък, ...

Да се влюбиш зимата боли!
Жестоки са температурите.
Жестока е действителността.
Да имаш хубава пролетна градина
e истинско щастие! ...

Счупеният циферблат
на времето,
показва множество лица
с белези от събития.
Нарциси в огледалото ...

Не е сън!
Всичко е толкоз красиво!
Цветята цъфнали навън-
хората не гледат криво.
Усмивки, детски смях, шеги, ...

Зори изгряват, аз съм на път.
Свежа трева избуява.
Вятър вее във потаен кът
и душа ми тамо се успокоява.
Че животът път е, макар нелесен ...

Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...

I've been told
I am a lot
of things -
once a piece of gold,
another - empty pot. ...

За теб пребродих сто
вселени;
сред Космоса издирвах
твоя лик.
На любов в жарава бяхме все пленени, ...

Волен Сидеров се съгласи доброволно на публично фиаско като политик. И заслуга за това фиаско имат не злобните, но тъпи казионни медии, нито платените соросоидни хейтъри по форумите, спонсорирани от политическите му противници. Те го маскаряха от години, а Сидеров и "Атака" все оцеляваха със своите ...

Не ме чакай там, в другия свят.
Мил, галантен и престорен.
Принц не си. Нито принцеса съм аз.
Нито всичко е цветя и еднорози.
Здраво стъпили сме на земята. ...

Животът в мене бавно се завръща,
да ме освободи от тежко бреме.
Но гледа строго. И намръщен е -
сърдит ми е от доста време.
Че дълго нищо не ме радваше. ...

Заставаме вечер пред огледалото с размазания грим от сутринта. Под ярките флуоресцентни лампи виждаме изсъхналата, ронеща се спирала, събралия се в ситните нови бръчици грим (появили се след поредната година на мръщене дали пред компютъра, дали докато запали колата в студа, дали след като се заляхме ...

Бях сред ангели в чисто бели престилки
и професор с наистина златни ръце.
С насъбрани у тялото черни горчилки,
довели ме тук на това дередже.
Под упойката бързо отпусках ресници, ...

Старата пейка самотна стои
птиците днес са без глас и не пеят
в парка е тихо, а тишината тежи
вятърна песен с тъга щом се слеят.
Слънцето скучно протяга лъчи ...

-Какво си направило ти?-
Черен гарван, магаре попита.-
Имаш толкова дълги уши,
а не можеш да литнеш.
- На гърба си, аз носих Иисус! ...

Все по и по
/пиша ти писмо/
Обичам те! Все по и по…,
но трябва да ме пуснеш веч -
доби ме в най-гроздовата сеч ...

Колко много жени
спят си самички в леглата,
за себе си търсят мъже, но уви,
с тях ги не среща съдбата!
А мъже покрай тях колкото щеш, ...

Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...

Гледаха се най-вече със страст,
ала болката от неизживяното
ги караше да бъдат далечни.
Създадени били да живеят
един за друг, ...