Объркано момиче
посрича по стъпките ти.
Но не съм индианец,
дори нямам ръце.
А сякаш и дом нямам, ...

Песень отъ село Чеканчево Софийско. Нотенъ записъ 1927г. Песеньта я е пяла Евдокия.
http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=3215
http://musicart.imbm.bas.bg/Multimedia/Graph/M0003215.GIF
Делеко ми пределело тая вечеръ да не легамъ,/2
а я легнатъ та залюснахъ(задрямахъ), та ми мина Танка Змия./2 ...

Ние! Завинаги!
Бихме ли могли вече да спрем сърцето си или да му заповядаме?!
Би ли могъл вече гласът ни да заглъхне, а ние да остареем утре?!
Биха ли могли вече косите ни да побелеят, а ние да загубим своето съзнание?!
Възможно ли е вече да сме толкова щастливи, че да забравим за болката, в която ж ...

с тишината сме стари приятелки
запознахме се с нея внезапно
падна гръм и прогони
светлината от късното лято
много скоро и двете разбрахме ...

Животът не е подаяние
Този, даден ни, толкова кратък живот,
го живеем с напукани устни.
Много често си казваме "Живях като скот",
но не смеем да го напуснем. ...

Днес имамът срещна гост–
негов уважаван дост.
Онзи, седнал на дивана,
нещо в гащите си хвана
и отчаяно изпъшка: ...

Наказвам те отново със любов,
онази... моята, безумната,
стояла дълго скрита ден и нощ,
унила, безнадеждна и бездумна,
копнееща отново да разцъфне ...

Ти си само сън забравен,
който в миглите трепти,
звук към паметта прибавен
от задъхани мечти.
...Ако някога те срещна ...

Бързокрилата жълтушка
сред цветята пак се мушка,
търси меден сок самичка
работливата .....................
(пчеличка). ...

Вселените за
стихове жадуват, за
да съществуват.
Вселените по
стихове копнеят, за ...

Моя тъжна, голяма любов...
Моя участ, съдба, изпитание.
Моя изповед. Мой послеслов.
Мое щастие. Мое желание.
Моя пареща, огнена страст. ...

В мечти съм аз унесен,
ала тъжен и замислен,
помня теб - роза с бодли -
ти единствена си, но боли.
Утеха искам - цъфти през май, ...

Избърсах прахта от доверието.
Завистта я сложи в торбата,
където намерих късмета си -
пропукан, но още в порядък.
Пуснах тъгата в пералнята - ...

Д О Ш Л А Е Л Ю Б О В Т А
Ако този стих за себе не напиша -
то написах го за други хора, друго време…
Ако този стих у мене не задиша,
нека дъх от живите да вземе. ...

Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...

Изпотени топли длани
и блясъкът във очите.
Пъстроцветни и красиви гами,
отразяват светлината на звездите.
Два погледа в среща случайна- ...

В тъмното, сред нощните сенки, един човек се прокраднал покрай сградите, прескочил почти полегнала ограда и приклекнал до един камък.Той се извисявал в изоставен и полуразграден двор.. Някога в този двор бил играл баща му. Камъкът изглеждал прастар, като всеки голям камък. В средата му, имало издълб ...

Девствено платно. Коприна
сред цветната градина,
жив дъх художник влива,
четка в сърцето впива.
До роза я докосва ...

Безутешно минават си дните ми,
като безсмислени, тъпи поеми..
Натрошени на ситно мечтите ми
- уродливи кристали, ехидно засмени..
А надеждата пристан последен е, ...

На Емо
Отказвам да повярвам - на небето
звездите само в нощ печална греят.
А любовта е чувство, за което
не могат много хора да живеят. ...

Прахта по перваза
прикрива чувствата, неумело....
Чашите въздишат в празнота.
По дъното лепне утайка от минало...
парфюмираните рани, кървят ...

Забързани, не чуваме вика
на плахата любов - разкаяна.
Клаксоните пищят - панически.
В новините, някой кряска истерично,
че хората не вярват и в омразата, ...

Съвместна продукция чрез Фейсбук
Текст - Марияна Жекова
Музика и аранжимент - Dan Ranger
Изпълнение - Марияна Жекова

Догадки, догадки и пак...
Кога ще ми омръзне?
Дай ми просто знак.
Кога отново ще замръзна?
Защо играя роли по сценарий, ...

За още музика: https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Животът се изнизва покрай мен,
тъй както циганка във кражба уличена.
Таксува ми билета всеки ден,
а касата ми празна е - непокварена.
Не ме удържат тънките юзди, ...

Поколения
Аз помня как го водех за ръката,
той вярваше най-много в мен!
Със мене бе в живота и в играта...
За мене беше залепен! ...

Тягостна есен.
Дъжд ръми и ръми.
Броди унесен
сред червените вишни.
Сняг бял под краката му. ...

Не, че ме обичаше, нали?
Не, че нямаше живот без мен.
Твоето бе просто луда страст,
което всичко в нас
докрай изпепели. ...

Отново беше тук.
Идваше всеки ден на морския бряг. Беше забелязала, че тук се събират най-много облаци. Сигурно беше от кръговрата. Искаше да си говорят. Не знаеше, че може. Просто един ден опита и се получи. Няма кой да те научи да си говориш с облаците. В училище не те учат на това.
Там те учат да ...

***
Животът ми е като гробница с розови, блестящи камъчета.
Денят е мой мрачен враг, нощта - мойто вдъхновение.
Понякога прелитат сойки с кресливи гласове край моя дом.
Вероятно търсещи моето изстиващо тяло в гроба. ...

Вечер много звезди
се разхождат по моя балкон.
Светват златни мечти
и домът ми прилича на трон.
Аз във него седя ...

Догаря фаса уморен...
Две дръпки само, и си лягам...
Клепачите ми натежават, чувствам се омиротворен...
За сетен път от трудностите си успял съм да избягам...
Хартийка, с мъничко тютюн... ...

ДА ПРАСНЕШ ГУГУТКА
Вървим нагоре. Стръмнината не е голяма, а билото изглеждаше ниско отдолу. Обаче по пътеката нещата се оказаха по-сложни. Не бързаме, няма закъде. Тревата е мокра, пътечката – също. Малко улейче прясна вода се стича покрай стърнището. Цигани чистят спаружените листа от дърветата, с ...

Някой, който вдишва теб
и издишва себе си,
търсиш го, а той
търси допира на ръцете ти
вечер, когато е късно ...

Изповедалня за несретници
олицетворение на самотата
тя е само клетница
отхвърлена от тълпата
Невъзможни мисли, импулси ...