Из избуелите треви... Спомен за село
Дълго, дълго споменът ще лази
из избуелите треви
и в чувствата ми на талази
ще следват шеметни вълни. ...

Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме довери ...

Извайваш с пясък от думи
живота край теб, какъвто е.
Не знаеш дали е разумно,
но нали не заставаш на колене...

В тишината навлизам понякога бавно,
потъвам в мисли, в живота сега.
В сърцето, в душата слагам по равно,
понесен от днешната буйна река.
За малко се спирам на кратка почивка, ...

ЛЮБОВЕН ТРЕПЕТ
Нощта е тъмна и безлунна.
Но ти ела, Любов безумна!
Разсей ти в мене страховете
и ... да посеем греховете. ...

И нито дом се вижда, ни река, ни езеро,
пустиня само, легнала на пътя мокър.
Завърнах се със спомен, а съм в замръзнал гейзер.
Дали ще позволи отново да го стопля?
.

Есен лека печал ми навява
и болка от мисъл тъжна се появява -
че животът хубав е, но кратък
и с тихо примирение и кротък
аз мисля:туй е на природата закона, ...

Отивах си, но връщах се със вяра.
Умирах, ала съществувах пак.
Бях просякът, но бях и царят,
мъдрец, ала и същ глупак.
Вдигах се, ала и падах ничком, ...

Всяко утро, всеки следващ ден,
всеки миг, във който още дишам,
знам, че искам малко - просто теб!
И сърце, с което да обичам.
Нямам нужда от безброй лъжи, ...

- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...

Почувствах аз, че не така живея!
Душата ми в окоп се окопа!
Бях спрял, и свойте знамена да вея!..
За тези дни, сега ме заболя!
Потърсих други истини в живота. ...

Море през август
С морето всеки август имам среща,
като да съм на рандеву с момиче.
За друг – отмора в лятото горещо,
за мен то част е от живота личен. ...

Приеми ме добра и различна,
аз не нося напудрена маска,
предпочитам да бъда безлична,
а не с чужда, фалшива окраска.
Приеми и, че мога да страдам ...

Пропяват третите петли
и аз се будя във леглото.
Зората вече просветли
и будно става си селото.
Една каруца в пътя там ...

Уморени ръцете не галят.
Искат, но като огън парят.
Очите, присвили зеници -
нищо не виждат - бягащи птици.
Сърцето трепти от неволи. ...

Приличам ли
Приличам ли ти на садист,
Или на дрипав гангстер от квартала,
В душата ми цъфти артист,
Достоен за една концертна зала. ...

В едно метро ...
пътува мъничка принцеса…
прегърнала уют на мъжки глас,
пременила се във чудесност
бленува спомени в захлас ...

Съвременници
Защо напрегната съм още?
Поглеждам- вече полунощ е,
а през закритите клепачи
усещам, как без сълзи плачеш. ...

нeка помaзвaт
(Лeлка) Cтиходèлка и
(Чичкo) Лиpѝчкo

Homo sapiens
Днес, слънчев ще бъде денят.
И в душата ми, слънце ще грее.
Върховете пред мен ме зоват.
А там и дърветата пеят. ...

Единаци
аз и ти носим овчата кожа
нея я стрижат любящи овчари
вие вълкът и у мен и у теб
срещу всички уютни кошари ...

Сънувам те - най-будният ми сън,
отворените мигли потреперват.
Единствено чрез теб излизам аз навън,
извън реалността, която ни отмерва...
Вселената е само мащеха за нас - ...

Сладост
Тази нощ създадена за двама
Ражда страст и малко драма.
С нежен танц докосвам аз звездите
Мога да ти прочета греха.. в очите. ...

Нощ. И звезда.
Лунна пътека;
и конната езда
по мъгла мека.
Тишина, звън. ...

Изпращам думи любовни по вятъра
да се сее любов по света,
да никнат чувства любовни в сърцата ни
да мислим любовно за дела от любов!
Изпращам думи любовни по вятъра ...

Приятелка на тъгата
Първа приятелка съм вече на тъгата,
С нея дишам, плача и живея.
Заседна като камък във краката,
Рече : Слушай мойта алинея! ...

В тоя ден, когато ще отключа
последната врата пред мен.
Ще коленича, бели членове ще сключа,
и за първи път... ще бъда победен...
Ще бъда много мъртъв, в тясна дупка, ...

Ти сам избра житейската пътека.
Ти сам избра морето да плениш.
Бъди щасив и съхрани човека
и постарай се, да го отстоиш.
Че хищници населиха земята ...

Хайдушка есен
Вятър върлувал снощи в гората
в сив ямурлук от мъгла,
шумките тръпнат слънчево златни –
нанизи лятна нега. ...

(това е продължение на предишните части)
Сигурно се чудите защо изобщо съм си измислил въображаем приятел. Нима просто съм искал да бъда сам? Ами дали в началото ей така, на шега, съм си представил едно малко момче, горе-долу на моя ръст, с протрити дънки и тениска на „Костенурките нинджа”, с кестен ...

Черното стояло ми добре,
но бялото обичам повече,
защото е обагрено с чисти* цветове…
и черното е цвят нали?
По–различен е от другите, ...

Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...

Зад всеки ъгъл - овдовели мечти
Дрипави усмивки накъсани
От забравяне
От пренебрежение
В очите на детето се чете забравената сладост ...

Пареща следа
Аз тичам след залеза вечерен.
Искам да се надбягвам с изгрева.
Вървя по твоите стъпки бързи.
Да те достигна не винаги успявам. ...

Красотата е в постъпките, а благородството – в красотата.
Съдбата е жестока кучка. Затова да й сложим белезници и да я изнасилим!
Четенето на поезията на Робърт Бърнс означава да виждаш звукове и да чуваш букви.
Творецът трябва да съществува само и единствено в изкуството. Всичко, което му пречи да ...

Тази бяла циганка на надеждата
все ме мами по неутъпкани пътища…
Сънувам те често сред люляци, а е декември –
дори и неделите – са само студени прегръдки…
Аз не страдам, ...

Невъзмездèно,
злото си вменява, че
е насърчèно...
Невъзмездено,
злото си вменява, че ...

Той мълчи, отдавна мълчи,
от годините онемял.
Във очите му топли искри,
а дълбоко в душата печал.
Има олющен прозорец ...