ГОРЧИЛКА
Животът поднася ми чаша след чаша.
Изпивам ги всички - една по една.
Но често остава мътилка и каша
след тях във душата, със трайна следа. ...

Се7ем
Огледах се... И себе си познах.
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза... ...

Живей за себе си
Живей живота си без тайни.
Раждаш се волен и щастлив.
Чувства и радост - трайни.
Радост и увереност, че си красив, ...

Черният ангел…
Глава 2
Трябваха ми не секунди, а часове, за да анализирам това изречение. Звучеше толкова абсурдно, че не знаех точно в кой момент ще избухна в смях или гняв, че ми се подиграва по този… как да го нарека... безочлив начин може би? Това загадка ли трябваше да е?! Ох, не можех да разсъ ...

Навън е пролет.
Тихичко дъжда
гальовно се отърква по листата.
Целува нежно младите жита...
Ухае на любов (и теб) земята. ...

Ето на! Защо ли, а?
И ето на!
В деня днешен - безропотно отново пъпля тук!
Ей така на раменете си понесъл скуката.
Семки чопля в пликче - мислейки почти на глас: ...

Искам, когато плача, да мога
на нечие рамо да положа глава.
И с искренна нежност, неугасваща обич,
да видя от друг ъгъл света.
Копнея, когато съм духом сломена - ...

Какво ще ни дадеш, Българийо,
със поалчнели управляващи?
Младите спринтират, бягайки,
а старите са оцеляващи.
Утрините са в мъгла, ...

Балансирам със тежест крилете,
а болката пречи ми да летя...
Разпъвам невъзможно, простете,
аз ù простих, но не мога да спя...

Избрах си да живея в този свят.
Измислих си го. За да съм щастлива.
Тук никога очите не валят,
и никой от мен не си отива.
Измислих си и теб. И топлината ти, ...

Опитвала съм неведнъж, но не мога
да те измъкна от състоянието мрачно.
Говорила съм ти в пристъп на тревога,
а ти ме спираш с думите „Не е удачно!”
Виждам в мислите си как се терзаеш. ...

... войната е от
сатаната... а мирът -
от небесата...
... войнѝте са от
сатанѝте... а мирът - ...

Спомен ли ще си остане
всичко между нас?
Сърцето ти трепти ли
в онзи късен час?
Спомен ли ще бъде ...

Бавно тишината минава през ръцете ми и ме обгръща в топъл захват.
Спирам да мисля и да дишам, оставам сам и падам, губя се, мрака ме запленява в буен танц и звуците на тишината ме откъсват от себе си. Аз политам надолу и се възнасям. Сълзите ми тържествуват и преоткривам света. Вече няма мен и теб, ...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
Когато всички тръгват си от мене
и съм ненужна в този свят огромен,
той верен ще ми бъде до последно –
това е факт наистина безспорен! ...

Усмихваш се насила а как ти се плаче
Живееш живот като в някой сериал
Героите сменят се често и бързат
Не разкрива пак никой свойта душа
Завесата пада и маските падат ...

На Емо
Пак ме чака студеното страшно легло.
То е кораб в самотна пустиня,
а сърцето - единствено старо гребло.
Няма как да изплувам от болката синя.. ...

Лакомия вятър във косите ти
пак ме предизвиква да ревнувам.
Как не се засрами ненаситника.
Влиза под полите ти. Тършува.
Хваща те през кръста и се носите ...

I left him there
Where blood runs deep
In the lion's lair,
where nothing's steep
But set in phrases, ...

Като есенно чувство,
в следобеден сън
се свива в гръдта ми
дъждът. А навън
е меко и топло ...

Пети март, 2016 година. Осемнадесет часа и двадесет и една минути.
Втренчила съм се в белия лист като хипнотизирана и докато в мен се надбягват думи, емоции, липси и наличности, единственото, с което ми хрумна да започна, е датата и часа. Това, което ме кара да онемявам, пак ми е на гости. Същото, к ...

Понася удари безчет
от злобната съдба...
И мислят си "Съвсем не е във ред,
щом стои със сабя във ръка!"
Прерязва злото с лъч от светлина, ...

Изпий ме като чаша „Шардоне“,
но после ще повръщаш – от метил съм.
Прегръщаш, виждам, стария букет,
от евтини увехнали цветя,
откъснати небрежно от градината, ...

Нацупена съм, конско ми четеш,
а аз ровичкам със краче в земята,
очите ти са свъсено море,
на мен пък ми омекват колената.
Гнева ти ме застига, като буря, ...

Сълзите
Без тебе денят се превръща в нощ.
Сърцето лудо бие, не спира.
Кръвта диво отнема моята мощ,
гори ме от вътре и нямам мира. ...

Изследванията на професор Вътев за кой ли път доказваха, че наблюдаваната от него високоразвита форма на живот приближаваше Земята и то едва ли с добри намерения, едва ли с мир… С обещаващите си млади сътрудници, с екип, съставен от напредничавите световни умове, вече бе успял с разработката на спец ...

Всяко утро
сред звън камбанен
дискът огнен възвестява
поредното мое прераждане.
Онзи образ, чието подобие съм, ...

Събуждам се,
е, малко недоспала.
Изкарвам Лео на разходка,
светлина, едва, едва прозряла.
Срещу кърлежи е пръскано, от вчера, ...

Гледам лицата на всички.
Бурките нямат лица.
Те на плашило приличат,
врани що плашат света.
Виждам очи без зеници, ...

"Няма Бог" всеки сам си пише съдбата
Слънчев пролетен ден в началото на април бе развеселил хората след дългите студени и досадни дни на зимата. Поне за някои бяха досадни, за други бяха каквито са всички дни през годината.
Валентин бе донякъде доволен от днешният ден. Той продаваше хляб и закуски в ...

Щом ангелът погален е от дъжд,
не моли Бога в църква да се кръсти.
А с обич се излива в шепа дъх,
сърцето ти чрез капките прегръща.
И сто реки невидимо текат, ...

Когато сърцето прекършено на парчета,
неистово-силно боли,
когато няма за какво да живея
пак ще се усмихна.
На съдбата ми, на "писаното". ...

ОБИДЕНАТА ВЪШКА
О, ще го съдя за обида,
той мен въшката
нарече гнида!
ЗА ХВАЛИПРЪЦКОТО ...

Пиеш хапче за сърце,
после се усмихваш смело
и поемаш кат детенце,
що се учи да пълзи.
Вътре в теб нещо ти тежи, ...