Никога не ще ми стигне
времето, прекарано със теб.
Нямам право повече да искам
от това, което искаш да дадеш.
Не си готов да чуеш, казах, ...

Любов безспир,
любов в измама.
Любов дори,
когато пак сме само двама.
Любов в лъжа, ...

В скута ми полегна тишината, сгуши се във моите ръце,
пуснала къдрици тъмнината, галеше ме с вятърно лице.
Мислите ми някъде летяха, махаха безцелно със криле,
нямаха посока, но се спряха, нежен глас покоя им отне.
Спомени рояк ми налетяха, кацаха по мойте рамене, ...

Последната струна може би?
Неважен мъдрец в тъмнината.
За някой важно е, дали?
Като лед обгърнала ме самотата.
Чувствата не винаги изразявам ...

Поетите живеят в светлината,
отправят поглед в Слънцето дори,
но други се боят от ярките лъчи
и щастието търсят в тъмнината.
Най-смелите със страст в душата ...

По нощните улици тихи
бягат кръгли луни,
в прозорците вятър се хили,
капки дъжд по стъклата личи.
Тишината свита на топка ...

40.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...

И ето той дочака със своите очи да види
Дъждът се изливаше на гъсти струи и мощни тласъци. От индигово черното небе се стрелкаха ослепяващи светкавици последвани от далечния тътен на гръмотевиците. По неравния булевард се стичаха силни водни потоци, които увличайки опадалите клонки и листа се смесва ...

Да се променям, не мисля тепърва,
правих това до сега
прощавах, разбирах, не бързах,
търпеливо раздавах блага.
И вярвах, че постъпвам удачно, ...

Глупостта все по хората ходи,
чука смело по много врати.
Уж е в крак със последните моди,
а е винаги малко встрани.
Глупостта е за истини сляпа. ...

Две сини очи
Две хубави, честни сини очи,
колко ли дълго са били сами!?
Големи, дълбоки като езера
ме гледат от снимката Сега! ...

"Аз ги върнах...всичко аз,
да се хваля е моята страст,
сигурно и за бог се имам,
колко е сладко да се опивам
със силата и парите на властта... ...

Искам те такъв
Била съм ревнива... Ами да!
Смяташ ли, че трябва да отричам?
Може би е някаква следа
от това, че много те обичам. ...

Превила снага.
Косите си наполовина
потопила. В река
мътна, влачеща дънери.
Не виждаш глава. ...

Красив си ти, нощта - невръстна
и двамата ще хванем по ръка.
Далеч оттук - с луна от пръсти,
целунах светлото докрай.
Преви се мигом, падна тишина, ...

Защо денем чувам птичи песни?
И нощем щурците се надпяват.
Защо старите понятия са неизвестни?
А мислите към новите прибягват.
Защо цветовете са толкова цветни? ...

Един бял лист хартия... Или просто едно начало.
Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.
Седнах днес съ ...

След толкова забрави
(Преди да се завърнат)
Понякога те се връщат
за още неразплакана любов
За още от неразскъсаните ...

Раздялата е прекрасно нещо! Особено, когато приключиш връзка, в която не си бил особено щастлив. Но колко по-щастлив можеш да бъдеш сам? За какъв се определяш - за сам или за самотен? Защото да бъдеш необвързан е еднакво трудно, колкото и да си във връзка.
Една от тайните на добрата връзка са компро ...

Ти донесе най-чистата надежда,
дори не зная от къде се появи.
Всяка светлина към теб отвежда
моите изгубени мечти ...
Ти си слънчев лъч през зима, ...

Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.
Загребвам пясък. Ронят се, блестят ...

Два свята са. Не го разбирам и не знам
защо във нещо много си приличат.
Икони от различни вери, всяка с храм:
роденият обичан и роденият обичащ.

Вън вилнее вятър див.
Кърши клони.
Дърветата ридаят.
Сковано в лед и пусто е на вън,
сякаш всичко спи леден сън, ...

Всяка вечер лягам с обувките,
защото нощем ходя насън.
Ти ме чакаш в градината с праскови...
да танцуваме валс, под дъжда.
Всяка вечер лягам с обувките, ...

Денят, в който се роди,
е вече празник за мнозина!
Майка и баща, брат или сестра,
ще празнуват този ден,
за тях е съкровен! ...

Любими мой, усмивката ти за
мен е слънчев лъч. Очите ти са къс
от небето. Устните ти са медена роса,
от които искам да отпия.
Любими мой, гласът ти за мен ...

Живуркаме някак си тука напук.
За здраве редовно си хапваме лук.
За десерт пък се кефим на чалга с фейсбук!

От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете -
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.
Умиращи за делниците земни, ...

Там където земя и вода
се бият. Има място извън
времето и пространството.
Там никой няма да те обсъжда
какъв си и защо си такъв на ...

ПЪТЯТ
на Евтим Евтимов
Вървиме ний по пътя вечен,
нали е всеки на това обречен.
Вървим по път предначертан, ...

Самочувствието ми е ниско 1,85. Ходи със скъсани обувки дори и през лятото. Не обича да се бръсне и къпе.
Най-често може да бъде видяно да пие бира на някоя пейка и да се чуди, ако гъбичките на краката се излекуват, ще може ли най-после лятото, да носи джапанки.
Евтини са!
По 5 лв. се намират.
Изтър ...

Дъх не ми оставяш, Спри!
А уж съм силна, знаеща и мъдра...
Не съм на себе си откакто Ти
Искра запали и в огън я превърна...
Ела, от мене всичко си вземи ...

За Евтим Евтимов
Сбогом, поете! Учителю, сбогом!
Ти си отиде, учителю, с Богам.
Ти ни написа любовните песни
с мъжките чувства и с думи чудесни. ...

Задръж сърцето ми
и в шепите ти топли нека
на сигурно да си стои.
Притискай го до твоето
ако почувстваш се самотен ...

Тя ли? Тя е от онези – безплатно красивите. Без нужда от грим или старание. Красотата й идва някак естествено – отвътре. Но пък това е само повърхността. И далеч не е най-интересното.
Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират. Едно е сигурно обаче – с нея никога няма да ти е скучно.
Съз ...