ОБИДЕНАТА ВЪШКА
О, ще го съдя за обида,
той мен въшката
нарече гнида!
ЗА ХВАЛИПРЪЦКОТО ...

Пиеш хапче за сърце,
после се усмихваш смело
и поемаш кат детенце,
що се учи да пълзи.
Вътре в теб нещо ти тежи, ...

Opaque black orbs of a material unfathomed
Of make and origin transcendent,
In city streets, more labyrinths, they’re shining
but the napless, noxious light can’t make them suns.
In a manner of speaking, they’re dead, ...

Навън вехне и гасне, и тлее,
скрито от гори и реки,
то не може като звезда да изгрее,
а все кърви пролива и рони сълзи.
Приятел на едни- враг ...

Черният ангел….
Глава 1
Спрях стария си буик пред къщата на хлапака, който щях да убия. Ама наистина тая къща си я биваше. Огромна с поне дванайсет спални или поне така мисля, обхождайки я с поглед за пръв път. Нямах никакво време да правя анализи на имоти, които едва ли някога ще ми бъдат по джоба. ...

/с благодарност към Джейн Остин за заглавието/
Не вярвай!
Нямам нужда от обичане.
Познавам ги любовните капани.
В началото сме крехки и събличаме. ...

Да бъде любов
Пристане мой, ти пак приюти ме,
че времето люшка ме нощи и дни,
но чувах в съня си едва доловимо,
тихата песен на твоите вълни. ...

Поръчвам.
Наздраве!
И плащам...
Сметката моля.
За теб,за душата ми ...

Пируваш ли и тази вечер, победителю?
Пирувай.., победата бе твоя и сега.
Ловец си ти, хладнокръвен прелъстителю...
Ловец на женски, глупави сърца...
Празнуваш ли тази вечер отмъстителю? ...

Възмутени роптаем, а после забрава.
Да простим е идея, а не битие.
На думи човекът всичко раздава.
Делата са трън, който вътре боде.
Все друг е виновен от вчера за утре. ...

Недей да се страхуваш от дъжда.
Не плувай заблуден срещу реката.
Със чувствата не влизай във вражда.
Не се съмнявай никога в Съдбата.
Не гледай зад прозореца света. ...

Дошла е просто пролетта
===================
Градът е нов! Градът е бял!
Вървя през цъфнала градина.
И никой тук не е живял, ...

Тишина
Ако ме предадеш, ще си отида тихо.
Тъй както дойдох. Без да разбереш.
Ще те оставя в ъгъла притихнал,
вглъбен във книгата, която си четеш. ...

В името на розите
...
Точно в този днешен ден, в който тя отиде на гости на богатата си приятелка и се разхождаше по улиците с най - красивата си червена рокля, тя се дипломира в университета и срещна любовта на живота си.
Първата среща
( 2 част) ...

Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки-сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова.
Нежност прегръщаща утрото- ...

Не плачете за мен – моят път си е мой и сред тръните,
не окайвайте спомен, оживял и изречен на глас.
Аз все още вървя, ден след ден уморено препъвам се
през завои и камъни остри, към сетния час.
Не ронете сълзи, няма нужда за мене да жалите. ...

В Драгалевци той чака
пред вратата на милионер.
И колко от глад плака -
той - беден пенсионер.
И там той хлопа ...

Тази пролет е толкова чужда,
тя във бяло макар да цъфти,
и самотно навън пак разлиства,
непотърсила твойте очи.
Неповикала твоите стъпки, ...

Нашият свят е една
безкрайна светлина и тъмнина.
Светлината и тъмнината
са около нас,
както и в нашите сърца. ...

Некa!
Аз ли да ти кажа, че това е боза?
Не може тя с поезия да се сравни.
И разбереш ли ясно тази лъжа –
ще пишеш Ти! ...

Яростно понесен от потока
огнен и убийствено горещ,
слизаш безконтролно по-дълбоко
и стопяваш се безмълвно като свещ.
Грешник Си. ...

НИКОДИМ
В този ресторант никой не влизаше. На вратата нямаше надпис, висеше само остаряла табела с работното време. От единайсет до двайсет и четири часа. Доста са работели хората.
Заведението беше доста голямо. Имаше много маси под обширен дървен навес. Изобщо дървото беше на почит – дограмата, сач ...

Една проява, иманенция...
Божественост и цялост
в тих предлог!
Една красива консистенция!
Една непроменлива - ...

Искам аз с ръка да те погаля,
всичко в теб до кости да изгаря.
В очите ти красиви искрата да запаля,
да ме гледаш както вчера-
с любов, а не с омраза. ...

Реших да нарисувам доброта
и от простора си поисках цветовете!
От слънцето потърсих светлина
и от лъчите му, аз люлка си изплетох!
Създадох си дори една мечта, ...

Не знам? Годините минават.
Белите коси покриха моята глава.
Душата и сърцето ми не се предават,
така и днес празнувам радостта.
Не знам? Навярно някой днес ме обвинява. ...

Изумрудено море
Туй море, дето вечно променя косите си,
от недрата му саморасли.
И на дълги опашки ги носи с вълните си-
с дъх на йод, безброй водорасли. ...

По тази улица навярно си вървял
и совата навярно е една и съща...
Познах те – призракът ти бял
във петък вечер все се връща!
Все още ли жадуваш за смеха ми? ...

И ето, примирих се, както виждаш.
Във своя ъгъл тихичко скърбя.
Но ще ти кажа (без да се обиждаш),
че твоето не бе любов, а бе война.
Ти знаеш, че все още те обичам. ...

Искам тази мъка да спре. Иска ми се всичкото това страдание да приключи веднъж завинаги. Но болката се е впила здраво в сърцето ми като бурен и единственият начин да я унищожа е, като унищожа себе си.
Стоя на ръба на стръмния хълм, който води право към реката. Долу се чува монотонното бучене на вода ...

Тази ужасна любов
Тази ужасна любов
е като малко момиче -
вирнала чипия нос,
само на пакости тича! ...

Вятърът носи парфюма ù,
червени макове...
Липсват ми косите, устните...
А тя беше моя летен дъжд,
глас на самодива ...

Защо?
Защо надничаш в душата ми?
Не разкрих ли всичко мое?
Защо се клехме пред слънцето и звездите ?
Не греем ли повече от тях? ...

Отдалече чувам
тихите ти стъпки.
Сърцето ми бие лудо.
Обземат ме тръпки.
Усещам сладкия ти дъх ...