Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Човекът
Със болки родилни се ражда Човека.
И само със майчински грижи расте...
Детето е просто задача не лека.
И дяволски трудно, то става Човек! ...
Големият въпрос
и зажаднели пак за кръв.
А нас живота тъй ни кълца,
че се превръщаме във стръв.
И молим с на Оня- горе, ...
Някъде
Р.Чакърова
Кръжат желания, изпъстрени
от нощни, неприлични пориви.
Един копнеж, прегърнал кръста, ...
Метаморфози
Нека си представим какви процеси преминават в живота на една капка, на една нищожна капчица утринна роса. Навярно не я забелязваш. Тя е тази, която заедно със своите братя и сестри внася свеж полъх в утрото ти; тя освежава тревата и я кара да блести и трепка под меките слън ...
Обещанията на една баба
На Зара
Мило внуче, ти си още мъничко,
яж, спинкай и бъди добричко.
А аз ще седна тук да помечтая ...
Лятна буря
нежелана от нас самота –
самотата, която не схващам
като болка, но сещам тъга!
Тебе искам... за друго не моля! ...
Защо тъжим?
Защо тъжим сега, не е ли светотатство?
Защо така страним от Радостта?
И Скуката с капризите у нас злорадства...
От делниците - посивя света! ...
Да се взривим от обич
Терорът като чума ни коси.
Да се взривиме всички от обичане.
Кого усмихват майчини сълзи?
Кого страхът превръща в пеперуда? ...
Път
търся утеха под някоя сянка.
Слънцето със своите лъчи ми блещи,
дай ми време за заслужена дрямка.
Дъжд заваля, кал по земята се стече, ...
Истинските мъже
И нека...
човек стреми се
и нека този висш стремеж
осъществи се
Откритие
След безброй житейски драми,
всички те – игра с ума ми,
аз застинах и открих,
че душа в туй тяло скрих. ...
Разрушителен инфаркт
от сън по първите петли.
И сънен още да надигам
с въпроси пълните котли.
И вместо бистрата водица, ...
Лятно
Змей огнедишащ – на хладно се скри.
И запокитено сякаш със прашка
времето легна в реката да спи.
Там край върбите мълчи суховеят. ...
***
Р.Чакърова
Затворя ли очи, той пак започва -
най-нежеланият от всички сънища.
Достигнали до мен, съвсем нарочно ...
"Конкурс" - Някъде на изток
Лятото беше в раз ...
Едва на 20
Слънце
Каза смирено възрастният човек вгледан в горящата печка встрани от него.
-Така е.
С тъжна усмивка отговори жената до него и положи леко ръка върху неговата.
-Помниш ли кога се запознахме? - Промълви тихичко малко след това,като също насочи поглед към печката сякаш ...