Потърси ме в онзи дъжд
в навечерието на лятото
и пожелай ме не веднъж
сред мечтите в блатото.
Потърси ме през есента ...

За тебе, мамо
Тъй малко ми разказа
за изминалото време в теб
и само с поглед ми показа
живота сложен като степ. ...

ПЪКЪЛ XIV
Постоянният шум от апарата до главата му го влудява. Напористата машинка постоянно следи състоянието му и не пропуска ни най-малката подробност. Непрестанните ѝ пукания и ритмични сигнали могат да разболеят и здрав като бик със своята непоносима равномерност.
Йерихон е приел участта си на ...

Слънцето яростно прежуряше и жените, които се щураха из селското гробище търсеха прохлада под побелелите от прах дървета. Беше Задушница и малкото останали в селото хора почитаха своите покойници. Повечето гробове бяха с изгнили и почернели от дъждовете, и слънцето кръстове, и в морето от стари гроб ...

Обичам те,
Повече отколкото трябва, отколкото искам да си призная, повече отколкото предполагаш. Обичам те и не мога да спра. Всъщност, аз и не искам да спирам. Харесва ми да те обичам, харесва ми как се чувствам, когато те погледна, харесва ми как всичко сякаш се преобръща, когато те видя, обожавам ...

Бяха времена, когато змейовете още дружаха с хората или поне с някои от тях, когато можеше да видиш хоро от самодиви в горите и да срещнеш северни тролове по пещерите, да мернеш опашката на русалка в по-дълбоките реки и дори да станеш свидетел на лудото препускане на кентавър. Зевс още царуваше на О ...

Студен и мрачен е светът,
в сравнение с него топъл е дори ледът.
И надеждата за спасение не е голяма,
над нея омразата все надделява.
Но вярата във мен не стихва, ...

Трансплантация
От толкова много зор, да се моли
за нищо да не скърбя,
душата ми, гОрката, хвана мазоли
и съвсем загрубя. ...

Порастнахме и мислиме си вече,
че този свят не ще ни се опре.
Че в детството, забравено далече,
оставили сме плахото дете.
Порастнахме и мислим, че сме важни, ...

И на днешния ден е светът разделен:
заслужава ли почит жената?
Да посреща ли тя всеки изгрев с цветя
или само на днешната дата?
Всеки истински мъж е съгласен веднъж ...

Жената трябва да е
Точна като часовника на градската кула,
но да не вдига като него аларма.
Да "носи" къщата като костенурка, своята коруба.
Но да не е като нея, толкова бавна.

Благодаря ти Майко! Все добра бъди,
Носила през годините си мъки и неволи.
Любов в сърцето и душата Ти ми изгради,
Не спря за миг. Не казваш още ли боли?
Благодаря! Не искашe за нищо ти отплата, ...

Аз съм само семедател,
разточителен с нагона.
Ставам част от Кръговрата
в благодатното ти лоно.
Твоят символ е Надежда; ...

Когато те открих, в теб видях детелина
и то не каква да е, а с четири малки листа.
Благодаря ти, че те срещнах, а на Бог, че те има,
че ми отвори очите, за да видя любовта.
И вечер, когато тихо се гушнеш в мен, ...

Сънувах сън и беше дивна пролет,
цъфтящи люляци, ухаещи треви,
жужащо бръмбарче, със дух мечтаещ полет,
и мъдро охлювче, оставящо следи.
Сънувах изгрева, целунах го в лилаво, ...

Честит празник, любима!
Между нас все още любов има.
Преди ти купувах цветя и подаръци,
сега плащам сметки и данъци.

Такъв фатално идеален,
с усмивка, колкото света,
няколко щипчици нахален,
но с тонове грееща душа…
Рисуваш по мен весели въздишки ...

Осмомартенски привет, миличка съпруго!
Купил съм ти аз букет – не стигна за нищо друго.
Моля те, не се сърди! Кърпим на заплата..
Тотото иди пусни, че милиони чакат!
Щом удариме джакпот – свършват се проблемите! ...

Последно, ще забъркам качамака,
с масло наложен, сирене и пръжки,
придърпал ще съм столчето трикрако
към масата, за обеда по мъжки.
С лъжицата ще гребна овче мляко, ...

Знам, че има те, сгушена в погледа тих на старица,
и в сърцето на гладния, хляба си дал на другар,
във онази догаряща малка църковна свещица,
изповядала мъка човешка пред Божи олтар.
Знам, че с майчина длан галиш малките детски главици ...

Събрала съм ти
толкова много обич,
че парят сълзите ми
и спира дъхът ми.
И шума на вълните ...

Ти, Калиакрена, премного плитки сплете,
за да си вярата от кал опазиш.
Ти мартенична си, обичаш и не мразиш,
и нестинарно си гориш на жар нозете...
Княгинно знаме ти извеза в миг съдбовен, ...

Не искам нищо
Не се поставих във поза "партер".
Не позволих да направя бартер
със съвестта си, за миг прекъснала.
Възобнових я. Ала възкръснала. ...

...Свърши се ...
Свърши се ! - казах - Това беше!
Няма я - усетих- тази дразнеща болка!
Душата ми успя да и отвърне...
Досега не съм говорила за тази рана... ...

ЕДНА ЖЕНА
Една жена - объркана и плаха,
в живота свой понякога сама.
Жена - за миг не търсеща отплата
за чувства, с гордо вдигната глава. ...

Зимен сън
Беше зима. Градът беше побелял като косите на някой старец, тих и спокоен, изпаднал в дълбок сън. Снегът покриваше грижливо всяка негова форма, скривайки недостатъците му и придавайки му неповторим облик. Къщите и постройките сякаш се бяха смалили под тежкия натиск на белия прах. Единствен ...

Тихо стъпвам по тесните улички на града сама със себе си, незнайна с мислите си, непозната в нощта. В среднощна самота светът се пренарежда, ухае и отпуска, пластове от мен се смъкват, ненужни маски, роли - откраднат миг със себе си без посредник и криви огледала. Рея се като облак, рея се като дъжд ...

Голата истина много я обичат,
едни я обличат, други събличат!
Голата истина да ходи, тя дръзна,
май че изстина и от обич замръзна!
Голата истина някой я блъсна! ...

Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...

Загадъчни са всичките ти навици,
защото непрестанно ги променяш.
Приемаш ничиите калпави претенции,
а своите обичаш често да нападаш.
И ето: срещаме се днес- лице в лице, ...

Какво да поискам, от кой ли не знам?
Вървя по пътека с вяра напред.
Поискайте, има ли Аз ще ви дам,
всичко с любов ще раздавам навред.
Колко е жалко когато погледна, ...