(това е продължение на предишните части...)
Имам още няколко истории, но те не са чак толкова фрапиращи. Примерно гонитба от кучета, докато карах колело, само че никой не виждаше кучета, освен мен. Също така са ми се привиждали хора. Това последното се беше случило и на сестра ми. Може би не беше ха ...

МАРТ
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...

Пролетта е като раждане.
Лъч, пробуждащо се слънце,
обливащ хлад, порой пчели.
Пораждат се мечти,
тупти сърце, тупти. ...

Отива си денят засмян,
а ти остана само блян.
И есенни листа падат -
две очи по тебе страдат.
Сълзи ронят се безспир, ...

Пияница, щом влезнe в храма, с "Анатема" светците го посрещат.
В душата вино и любов за двама- с "Анатема" светците ме посрещат.
И нека да греша във всяко нещо, за мене по-добра награда няма
с девойка под асмата, с пълна кана, с "Анатема" светците да посрещна.

Вече десети ден се носим с много хиляди километри в час и нищо не може да ни спре. Особено ме дразни Дълес - недодялан невротик с мания да зяпа през илюминатора с часове. Преди космическата ни станция да избухне, чат-пат свършваше по някоя работа, сега само гледа отдалечаващата се Земя и шепне нещо. ...

Нежен камбанен звън,
прекъсва крехкия ми сън.
Гали слуха ми
и сякаш ме вика.
„Бързо излизай навън.” ...

Мъдростта, която съм събрала
аз не мога да предам –
както малката пчела оставя
капчицата в кошера голям.
Всичко, дето съм събрала, ...

Когато себе си отричаш,
срещу попътен вятър тичаш.
Гол и бос се сам събличаш.
Гръм и мълнии привличаш.
От яростта на вятъра пак сричаш. ...

Издънка
Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта, ...

Опитомена
Улови ме като птичка в порив див,
на твоите мили шепи топлината пих,
от любов ме пусна – да живея
волна и пъстра, тъй както умея. ...

Аз съм жива
Времето се връща!
Букет от рози свива.
Съдбата дива!
Радостта разкрива. ...

Привидение
Ти си нощно привидение,
притихваш в гъстата мъгла,
дивно сладостно творение
изваяно от Божия ръка. ...

Откакто те видях, макар на снимка
осъзнах, че си бил ти истински герой
и макар, че дядо много рано си замина,
всички тук те помнят със добро!
Очите ми са вечно уморени, дядо ...

През слънцето надникна Бог,
огря ме светлина от най-прекрасна краска,
обля ме със спокойствие и любов,
погали ме със нежна ласка.
Помилвана от най-великия Творец ...

На Московския Държавен Университет
Сталинско здание с шпил от метал —
замък на злобен вълшебник —
в него съм учил, творил и мечтал
осем години безценни. ...

Oт чашата си отпивам без да мисля
коя съм, къде, защо и колко още,
по стъклото вън снежинки чистя
и се радвам, че падат и нощем.
Декември скоро почука на вратата, ...

Отива си тази година...
Събра си багажа горката...
Че там, на завоя очаква
красавица нова,
тя да захлопне вратата! ...

Едни очи споделят Черното и Бялото -
сиамските близнаци от Небето и Земята.
Слепени във лицата си - те гледат винаги във другия, но виждат в него - себе си.
Родил се е тогава силуетът на Човека - по средата -
способен да решава със сърцето и главата си - ...

По стъпките на падналата шума
пристигат непознати ветрове,
припяват си мелодия без думи,
по-ласкава от шепот на криле.
Поклащат сякаш старите дървета ...

Защо ли спада твоя тонус,
когато с някой се прощаваш?
Той отива си и ти оставя бонус
горчилката, в която да се давиш.
Падаш празен в дупка, в яма, ...

КОЙ МИ ГАЗИ В ЛОЗЕТО
Кой тази нощ в моето лозе се разхожда
и мечтае колебливо в грешни посоки?
Някои очи са далече,
до полунощ крият горещи сълзи ...

Чаша надежда
Животът прие мойта покана
за разговор кратък и откровен.
Почерпих го с вино. Препълнена кана.
Той чаша надежда остави пред мен. ...

Сине мой
Сине мой! Не ме съди чак толкоз строго.
Дадох ти толкова, колкото мога.
Не бих и помислила да си ми благодарен.
Поех си живота, като бурен попарен. ...

любовта - сиреч
Триумфалната арка
на щастието

ЛУНИТЕ В ЖИВОТА МИ
Вечното отричане на зримите неща
нашепва за отчаяното ми безсилие,
но надеждата е пак с мен на среща
и предлага "спасително" примирие. ...

Напсувах го живота, каруцарски.
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.
Посрещах всяко утро със усмивка. ...

УСМИВКАТА
Омръзна ми от тази сухоежбина -
сухари обикалят покрай мен...
Усмивката ми стапят своевременно –
щом само ги погледна! ... Всеки ден! ...

Страшно е да бъдеш като вихъра заровен,
изгубен между корените на дърветата...
Страшно е да си като използвания спомен
за възвръщането на Надеждата...
Страшно е да бъдеш като пътя, ...

Разпънат бях
между врагове и свои,
признах си всеки грях
а повечето даже и не бяха мои...
Така е устроен света - ...

*** (пясък от думи)
пясък от думи
погребва тишината
защо го прави...

Тихо…е
Тихо е………толкова тихо,
че Тихото стъпва на пръсти..
Тихо е…….. толкова тихо,
че Бога не смее, да се прекръсти…. ...

Плачат мислите ми в мрака,
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.
До вчера живях в красива розова приказка. Имах си любима жена. Всеки път с радостен вик се втурвах да я разсъбличам. Падах молитвено в краката ѝ. Галех я, целувах я, облизвах я. Вкусна ми беше. ...

Усетих влизането на очите ти като полъх на горчиви билки и смола.
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...

От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш, ...

"Малката машинка"-
от дядо наричана,
много, много обичана...!
Днес бързината е проблем.
Няма прием. ...

Тъга
Гледам синьо-белите линии
на звездите падащи
в бездънното небе,
но не си пожелавам нито щастие, нито срещи, нито смях, ...