Изгуби се - самотна струйка дим,
зад хоризонта гърбав и невзрачен.
Останах равнодушен и невъзмутим -
око сред пепелявото лице на здрача...
Една любов не предизвиква плач, ...

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК
Настръхнала болка съм -
обич клада!
Мъдрея.
Оставам хлапачка. ...

Не искам да съм победител,
нито на живота зрител.
Не искам да съм на върха,
нито изхвърлен на брега.
Не искам тръпки екстремални, ...

Излъгах те, че мога да летя..
направих го с измамния си поглед..
нямам вече никакви крила..
забравил съм последния си полет.
Излъгах те, че мога да летя.. ...

И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...

Седнах на кръглата маса,
без рицари - просто да ям.
Обелих яйце и си казах:
"Е, птица не е... аз съм сам."
Не излезе крилото и толкова... ...

Милкината песен
разказ
Леля Филомена и чичо Мариянджело имаха три дъщери. Двете по-големи бяха в гимназиална възраст, с година разлика помежду си. Бяха прекрасни девойки, високи, кръшни, изящни, с коси, които се разпръскваха по дългите им шии, както водопади се разпръскват по склоновете на планина. ...

Раят е в нас
Неразумно превзе моя свят. Как изобщо остана?
Този свят без небе беше тих – като сянка в безкрая.
В него синьото нямаше цвят, за любов беше рано.
Затова и душата лиших (ще обича във Рая), ...

Красива съм
ни повече,
нито по-малко
от чужда, желана жена,
с която размина се. ...

АКО ЛИ ПЪК НЕ...
Въртят се чужди мисли из главата,
дето мисли като аз и кажа - ужким,
но каквито са, такива ги приемам,
защото с тях ще намеря истината. ...

Бе казал да намина
Благодаря Ти! -Шепна тихичко.
(в Залеза си, но реших - реших се да намина)
Знам, че не работиш в събота...
(разправят го мнозина). ...

На С.Д.
Каква е таз любов - като на кино?!
До толкова е истинска, че стряска!
Разумното ни е безкрайно мнимо
щом топлим най-безумната си ласка... ...

Отплава от нас, Капитане,
натам, накъдето всички ще идем.
Бяхме за маса много приятели.
Днес сме тук неколцина.
До тебе вървяхме и бяхме, ...

Появи се от мрака. Беше безлуние.
Лицето прекрасно. Мляко с кафе.
Усмихна се ведро. Беше безумие.
Усмивка такава, пред пияни мъже.
А те, неколцина, стояха безмълвни. ...

Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...

Нежна като летен ден -
ще дойдеш ли при мен?
О, сякаш самотата няма край -
дай ми слънцето на май.
И като гледам синевата - ...

* * *
Дъжд, слънце, вятър.
Толкова бързо
Господ сменя каналите.
Щастие, тъжно ...

Сатира за нас българите (2)
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте "който пръст заложи".
Макар и той да не е топ...
но Вуте, страшно да изложи. ...

Послание
Когато самотата те стегне,
не отронвай горещи сълзи.
Дори в гърдите мъка да пълзи
и в сърцето топло приседне. ...

Бесове
Отпъждащият
Галилеец

Крайно несигурна е крайната точка.
И крайно влюбен студът.
Крайно пръсната съм в тази посока.
Кога ли ще свети светът?

Достигайки безкрайното безветрие,
загубих се, там на ръба,
на прекалената симетрия
и пренаредена светлина.
А моите очи не виждат, ...

Не умирам. Макар че поисках.
Да, защото живея във вас.
Аз съм силен, защото съм истина.
И така - до последния час.
Не изчезвам.... Не ще ме забравиш. ...

Нежно ме погали
твоята ръка!
Ласката запали
в мене любовта!
Силно те притиснах ...

С Р А М Н И Ч Е
Стрък от дебрите на Хемус,
пил водите на Огоста,
нося с болка спотаена
и човешка мъка проста. ...

Какво става? Какво става?
Ще живея ли?
Колко време ми остава?
Чувствам се много тъжна.
Или много щастлива? ...

Налазено от хиляди бълхѝ,
изпосталяло, кучето умира.
- А какво с бълхѝте ще се случи?
- Те ще си намерят друго куче.
Кое е кучето, кои - бълхѝте, ...

Как тревата се промуши
тъй, без шум
между вързалите круши
тук навън?
Ситен дъжд е превалявал ...

(разговор с българската аристокрация)
Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери. ...

Защо гледаш през лупа моят живот?
За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.
Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят. ...

Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...

Ако накой нявга мислите ми прочете,
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече, ...