Ха, представи си... че няма да ме има...
нито утре, нито днес, нито вчера...
Чужди ще идват в бялата зима.
Гледащите през теб ще те намерят.
Може би ще придирят... за словото, ...

Мнителен след хора със мръсни обувки -
прага прескочили, оставили следи.
В цветна хартия - опаковали преструвки,
и картички, надписани с курсив лъжи.
Във стъклен замък на измислен трон, ...

Защо всички обичаме онзи, който
къса цветята в нашата градина
и увива сърцата ни
в плевели.
И разпалва тъгата в ...

Пари
Пари, пари, пари -
финикийски рожби хранещи мечти,
с поквара покорили сте света.
Човешките души погубила е алчността. ...

Семейна сага 11
Глава единадесета
Летните горещини на 1936 години бяха необикновени. Паветата се нагорещяваха почти до червено. През целия ден, никакъв свеж полъх не идваше откъм близката планина. Едва привечер, след 19 часа, в града се чувстваше хладинката на Витошките гори. Двете рахитични рекички ...

Atemlos
Wir zieh’n durch die Straßen und die Clubs dieser Stadt,
Das ist unsre‘ Nacht, wie für uns beide gemacht, oho oho
Ich schließe meine Augen, lösche jedes Tabu
Küsse auf der Haut, so wie ein Liebes-Tattoo, oho, oho. ...

Топъл хоризонт
Небето светло, бяло... изцяло те обзема!
Виждам уютни полянки и гореща радост...
Усещам празник, мирише ми на веселие...
През преплетени клони, минават слънчеви лъчи ...

Един ден си тъжен,
на другия се смееш
животът е коварен,
защото го живееш.
Как всичко е различно, ...

Тази есен жълтееше тихо
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща, ...

Извадих скицника си - реших да те рисувам,
но нещо все се получаваше погрешно.
Почупих всичките моливи дето имам,
боите ми безцветни ми се виждат нещо.
Тогава случи ми се чудо! Небето проговори: ...

Ти си небето -
високо, голямо.
Аз съм една от твоите птици
и се питам, впила в тебе синя зеница -
може ли небето да бъде на една, единствена птица?

ИКОНОСТАС
Стена от сграда!
Между две улици.
Стръмно е, та покрай стената има стълбище.
Пред нея, за ръкохватка е закачена метална тръба. ...

Сродните души
дали ги има
точно в този свят?
Кажи ми ти
дали ще има ...

И отново е есен гальовна... По листата се стича умора.
Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно
чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.
Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени.
Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам ...

Очакваме промяна – ау! –
бюджета някой е изял.
Останахме си без ноу-хау –
накратко казано – провал!
Просвета нямаме, и здраве, ...

Герой ли си.. когато нараняваш,
а после криеш се зад думите "красиви"?
Герой ли си.. когато надделяваш
над слабите и сам си слагаш етикета ''силен''?
Герой ли си.. когато заблуждаваш, ...

С приятели аз бях благословен!!!
Приятели аз верни имах...
Но едни млади напуснаха света.
Земята взе ги в свойте обятия!
А други тръгнаха към ...

"И тази нощ не правихме любов!
Уж... искахме... но някак се размина..."
Нели Вангелова
Не правихме любов и тази нощ...
във въздуха висеше запетая. ...

Една любов от ласка се нуждае,
тъй както цветето от капка влага.
Душите се издигат, но мечтаят
да се докоснат и ръце протягат.
Защо е нужна тази късна среща, ...

Отдавна куфарът ми зяпа -
като уста на диплодок.
А в него - само два чорапа
и тото със изтекъл срок.
Ще дойде вятър и тогава - ...

Абстракция
в нечий
заговор срещу съня
притежаващ
натежала от безвремие минута ...

Път
Да можех пак да чуя глас,
да видя нежното лице,
да сгрея ледени ръце.
Ти грешна и коварна бе, ...

Есен е...
Пеперудени криле разперва
душата ми да полети
и плаха, нежна, устремена
търси свои висини... ...

Не зная сам какво да ти разкажа,
но няма нищичко сега да скрия -
цигарите не мога да откажа
и не замръквам вкъщи без ракия.
Понякога подреждам думи прости, ...

Огнедишащата сила ме изпрати,
да те поглъна в своя храм.
Не бях проклятие, не бях разпятие,
но бях щастлива да ти дам
две слова на кръст положени, ...

Настъпва вечер, есенно-тиха,
навън се промъква хладен ветрец,
листата повехнали в тъмното зъзнат,
часовникът бие пак полунощ.
С тихички стъпки тъмнина в стаята влиза, ...

Гарванът грачи грозно, зловещо,
политиците май са намислили нещо.
Баби се молят богу горещо
пустото нещо да е успешно.
Вихрове клатят тръни в полето ...

Като суха река е самотно
разстоянието между теб и мен...
Няма ги, няма ги вече
красивите, заспали риби,
сънуващи, че някой ги събужда... ...

Тръгваш към мен и изчезваш.
Опитвайки се да те хвана, се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току-що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави. ...

Световен автор
Провинциалният град Х., макар и със затихващи функции, все още се гънеше в напъни да блесне с нещо по-така. Като се почне от неоспоримият факт, че все пак из него щъкаха десетки хиляди жители и се стигне до още по-неоспоримия факт, че като връх – титаничен и блестящ като изумруд върху ...

И преди
Когато можеш разбери
как идват слънчеви лъчи,
по които никак не личи,
че преди ...

Имало едно време момче и момиче. Те се запознали случайно, започнали да излизат случайно и се влюбили случайно. Били много сладки, прекарвали времето си заедно, правели всичко заедно, били щастливи заедно. Момичето се влюбило адски много, толкова обичало момчето, че всичко давало за него. Искала сам ...

За тъмната страна от същността ни,
за вечерите с цвят на вишна,
за пламъкът в очите на девица,
за огъня, за вярата, за риска.
Да пием за неказаните думи, ...

ОПИТ ЗА ХАЙКУ
I
Порой, потоп, пострадали,
Милосърдие човешко.
Порой, потоп, пострадали, ...

Седим под палмите на залива Персийски,
с наслада пийваме кафе и пушим наргиле.
На кой му пука, че останали сме само двете,
аз и арабка стара, пред екзотичното море.
Красива някога била е таз приятелка добра. ...

Защо е синьо
винаги небето,
а утрото
и залеза - червени?
Защото са ...

Не мога да се правя на първична,
Везна съм -
от потекло дипломатично.
Не губя лесно,
нито пък печеля. ...